Решение № 2347 от 10.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11102/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Фалкон Глобал България ООД с ЕИК 204848901, подадена чрез юрк. Димитрова срещу Решение 8079 от 24.09.2024 г. постановено по адм. д. 1594/2024 г. по описа на Административен съд - Пловдив. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството против Заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК268-0153981/29.04.2024 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности - Пловдив, ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) "запечатване на търговски обект" бар клуб Бушидо, находящ се в гр. Пловдив, бул. Санкт Петербург 131 и е забранен на достъпа до него за срок от 7 дни. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен поради необоснованост и противоречие с материалния, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се подробни съображения, че заповедта за налагане на ПАМ е немотивирана в частта относно продължителността на срока на наложената мярка и не съответства с целта на закона. Навежда доводи за издаване на заповедта в нарушение на принципа на съразмерност, като се твърди, че в противоречие с него за едно и също нарушение на дружеството са издадени три санкционни акта оспорената заповед, наказателно постановление и предупреждение. Позовава се на решение на СЕС от 4 май 2023 г. по дело С-97/2021 г. Иска отмяна на обжалваното решение и на оспорената заповед. Ответникът - началник отдел Оперативни дейности в ГД Фискален контрол гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в писмено становище оспорва касационната жалба. Моли решението да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Прави искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение съгласно представен списък. Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в становище по съществото на делото. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу акт подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество жалбата е основателна. Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е законосъобразността на заповед за налатане на принудителна административна мярка (ПАМ) ФК 268-0153981/29.04.2024 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности - Пловдив, ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС е наложена принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект", стопанисван от Фалкон Глобал България ООД бар клуб Бушидо, находящ се в Пловдив, бул. Санкт Петербург 131 и е забранен достъпа до него за срок от 7 дни. Заповедта е издадена във връзка с извършена на 23.03.2024 г. в 3:30 часа проверка на търговския обект, при която е установено, че при извършена контролна покупка на 1 бр. минерална вода, 2 бр. питиета "Ред бул", 2 бр. безалкохолно кен и 4 бр. Бифийтър, всичко на обща стойност 45.00 лева, не е издаден касов бон от монтираните, въведени в експлоатация, регистрирани и работещи 5 бр. фискални устройства, нито е била издадена бележка от кочан с ръчни касови бележки. Установените факти са обективирани в протокол сер. АА 0153981/23.03.2024 г., въз основа на който е издадена оспорената заповед. За нарушението е издадено и Наказателно постановление 767453-F761582/29.04.2024 г. с което на Фалкон Глобал България ООД е наложена имуществена санкция в размер на 1 200 лева. При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма. За да отхвърли жалбата на дружеството срещу заповедта за налагане на принудителна мярка, първоинстанционният съд е приел за безспорно установено извършването на нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, буква "а" ЗДДС. Съдът е приел, че оспорената заповед е обоснована по отношение на срока, за който е наложена принудителната административна мярка, тъй като органът е съобразил конкретни факти и обстоятелства, констатирани в проверявания обект и е съобразил особеностите на констатираното нарушение в изрично изложените мотиви. В тази връзка е прието, че е спазен и принципът на съразмерност, предвиден в чл. 6 АПК. Съдът е приел още, че в случая налагането с НП на санкция към минимално предвидения в закона размер от 1000 лв. - 1200 лв. и принудителна административна мярка /ПАМ/ от 7 дни - малко над минимално предвидения в закона размер, не би могло да се третира като нарушение на принципа на съразмерност, тъй като съвкупната преценка на тежестта на двете наложени мерки съответства на тежестта на разглежданото нарушение, описано в НН и ЗНПАМ. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, ПАМ "запечатване на обект за срок до 30 дни", независимо от предвидените глоби или имуществени санкции се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118 от същия закон. По предписанието на чл.118, ал. 1 ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагането на посочената ПАМ се забранява и достъпът до обекта. В конкретния случай, заповедта за налагане на ПАМ запечатване на търговски обект" за срок от 7 дни е издадена във връзка с извършена проверка на обекта, при която е констатирано неизпълнение на задължението за издаване на фискална касова бележка във връзка с извършено плащане на обща стойност 45.00 лева. Неизпълнението на това задължение е основание за прилагане на ПАМ почл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, но по отношение на запечатване на обекта и забрана достъпа до него органът по приходите следва да изложи всички конкретни факти и обстоятелства от търговската дейност на лицето по чл. 3, въз основа на които го определя. При упражняване на правомощието за определяне на срока на мярката, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи съответствието на акта с целта на закона и спазването на пределите на оперативната самостоятелност. Въпреки, че нормата на чл. 186, ал. 1 ЗДДС предвижда, че ПАМ се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, нейната законосъобразност следва да се преценява и с оглед предвидените в чл. 22 ЗАННзаконови цели. Съгласно чл. 186, ал. 3 ЗДДС, мярката се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него лице. Липсата на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Основателни са възраженията в касационната жалба, че в случая не са изложени достатъчно мотиви които обосновават продължителността на срока от 7 дни, за който е запечатан обекта. В заповедта за налагане на ПАМ са посочени мотиви, но същите са общо формулирани. По отношение на срока за прилагане на ПАМ в рамките на законоустановения в чл. 186, ал. 1 ЗДДС максимум до 30 дни издателят на акта е длъжен да изложи конкретните обстоятелства, които са го мотивирали да определи съответния срок на ПАМ. В мотивите на заповедта не е отчетен факта за липса на други констатирани нарушения на реда и начина за издаване на документи за продажбите в обекта. Изложеното от органа, че определеният срок осигурява необходимото време за създаване на организация по отстраняване на нарушението и нормална организация за отчитане на дейността на търговеца не е съобразено със спецификата на конкретното нарушение и би било приложимо за всеки констатиран случай на неиздаване на касова бележка. Предвид изложеното неправилно първоинстанционният съд е приел, че прилагането на процесната ПАМ за срок от 7 дни би могло да се определи като съразмерно на извършеното нарушение. На следващо място, от доказателствата по делото се установява, че на датата на издаване на оспорената заповед е издадено и Наказателно постановление 767453-F761582/29.04.2024г., с което за същото нарушение е ангажирана и административнонаказателната отговорност на търговеца. Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд Пловдив като е образувано дело 2983/2024 по описа на съда, приключило с Решение 1311 от 16.10.2024, с което е изменено наказателното постановление, като размера на имуществената санкция е намален на 1000 лв. Няма данни по делото решението по адм. дело 2983/2024г. да е обжалвано. Така, в случая въз основа на едни и същи факти, са наложени две мерки в отделни самостоятелни производства по ЗАНН и по АПК. Макар, че държавната принуда при издаване на наказателно постановление и прилагането на ПАМ е насочени към различни цели, то като краен резултат се е достигнало до кумулиране на двете мерки с наказателноправен характер. СЕС в т. 56 от Решение по дело С-97/21 посочва, че принципът на пропорционалност изисква кумулирането на процедури за търсене на отговорност и санкции да не превишава границите на онова, което е уместно и необходимо за постигане на легитимните цели, преследвани от приложимата правна уредба, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни спрямо поставените цели. Приложената ПАМ за определен срок не следва да засяга правата и интересите на адресата на акта в степен по-голяма от необходимото за постигане целта на закона. В тази връзка запечатването на обекта и забраната на достъп до него не изпълнява целите по чл. 22 от ЗАНН за преустановяване и предотвратяване на административни нарушения и вредните последици от тях, а на практика се превръща в санкция, която не съответства на предвидените в чл. 22 ЗАНН цели, както и на регламентирания в чл. 6 АПК принцип за съразмерност. Така изложените съображения обосновават извод за неправилност на оспореното първоинстанционно решение, поради неправилно приложение на материалния закон. Поради това същото следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по същественото на спора, с което да се отмени заповедта за налагане на ПАМ. Мотивиран така, и на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение