Решение № 7667 от 17.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1310/2020 г.

Решение № 7667 от 17.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1310/2020 г., VI о., докладчик съдията Стела Динчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на П. Фабрикарска от [населено място] чрез адв. А. Икономов срещу решение № 304 от 04.12.2019 г. постановено по адм. дело № 459/2019 г. по описа на Административен съд - Кюстендил. Наведени са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли решението да бъде отменено и в негова полза да бъдат присъдени разноски. Ответникът директорът на Териториално поделение на НОИ Кюстендил не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Кюстендил е отхвърлил жалбата на П. Фабрикарска срещу решение № 2153-09-30 от 13.09.2019 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ Кюстендил, с което е оставена без уважение жалбата на Фабрикарска срещу разпореждане № [ЕГН] от 24.07.2019 г. на длъжностното лице по "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ Кюстендил, с което на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, чл. 99, ал. 1, т. 2, б. А от КСО и чл. 114, ал. 1 от КСО е отменено разпореждане № [ЕГН] от 26.01.2015 г. и е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст като е установено недобросъвестно получена сума за пенсия, която следва да бъде възстановена заедно с лихвата. Административният орган не е приел, че жалбоподателката има положен трудов стаж в ДФ Строймашинженеринг на длъжност "бояджия на отливки в леярски цех" за периода 16.09.1986 г. -18.09.1989 г., тъй като при извършена проверка в "Обединен осигурителен архив" с. Невестино е отговорено, че няма данни за лицето П. Фабрикарска. Извършена е проверка и в "Осигурителен архив" към ТП на НОИ София-град, от където е получена информация, че в приетата разплащателна документация на ДФ Строймашинженеринг липсват данни за оспорващата. Лицето е поканено да представи отново документи за осигурителния си стаж, но такива не са представени. Направен е извод, че лицето няма необходимия осигурителен стаж от първа категория за пенсиониране по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, а има само 7 години 06 месеца и 23 дни. Въз основа на така установеното ТП на НОИ отхвърля жалбата на П. Фабрикарска и потвърждава разпореждането, с което е отказано отпускане на пенсия. Административен съд Кюстендил е отхвърлил жалбата на П. Фабрикарска срещу така постановеното решение на Директора на ТП на НОИ Кюстендил. За да постанови този резултат съдът е извел извод, че отказът да бъде отпусната пенсия за ОСВ, поради липса на предпоставките на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО е законосъобразен. С оглед на недоказването на осигурителен стаж от първа категория за периода 16.09.1986 г. -18.09.1989 г. е установено липсата на една от предпоставките за получаване на пенсия по горепосоченото основание. Съгласно текста на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО лицата се пенсионират при навършена възраст от 47 години и 08 месеца, 10 години стаж от първа категория и 94 точки сбор от осигурителен стаж и възраст. В пенсионното досие на жалбоподателката има данни за положен труд от първа категория за 7 години 06 месеца и 23 дни. Решението е правилно. Фактическата обстановка е безспорно установена по делото, поради което и не следва да се преповтаря. По конкретно изложените твърдения на страните и направените от първоинстанционния съд изводи настоящият касационен състав намира следното: От данните по първоинстанционното дело се установява, че със заявление от 09.01.2015 г. Фабрикарска е поискала отпускане на пенсия за ОСВ, към което е приложила ТК № 1311 и УП-3 № 140-2/08.05.2001 г. издадено от ДФ Строймашининженеринг за периода 16.09.1986 г. -18.09.1989 г. Пенсията е била отпусната, но в последствие е извършена проверка на пенсионното досие на лицето и е установено, че в същото няма данни оспорващата да е положила 10 години труд от първа категория. Изискани са документи от лицето, но същото не е представило такива. Направен е извод, че лицето не отговаря на изискването на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО за пенсиониране. С разпореждане от 24.07.2019 г. е отменено разпореждането, с което е отпусната пенсията и е постановен отказ да се отпусне пенсия на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Първоинстанционният съд правилно е приел, че липсва една от материалноправните предпоставки за отпускане на пенсия по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, а именно липсва изискуемия трудов стаж от първа категория труд 10 години. От данните по пенсионната преписка, а и от събраните по делото доказателства се установява труд от първа категория само 7 години 06 месеца и 23 дни. В чл. 40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж се посочва как се установява осигурителния стаж - това са данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец и осигурителния доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски - това са данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО или с осигурителна книжка, както и с документ по утвърден образец. Тези документи според ал. 3 се издават въз основа на разплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. В случаите когато документите по ал. 3 липсват, осигурителите или техните правоприемници по изключение могат да издават удостоверения за осигурителен стаж и трудово възнаграждение или за осигурителен доход и въз основа на други автентични документи, щом те съдържат достатъчно данни за осигурителния стаж и осигурителния доход. Анализът на разпоредбата води до извода, че документите по чл. 40, ал. 1 и ал. 2 НПОС се издават с цел доказване на осигурителен стаж и доход и се ползват с тази доказателствена сила до оборването им с предвидения в закона ред и актове. В случая липсват годни документи, които да удостоверяват, че Фабрикарска е работила в ДФ Строймашинженеринг през процесния период. Точно обратното, с оглед събраните доказателства, а именно писмо вх. № 1056-09-45#3/17.06.2019 г. и писмо вх. № 1056-09-45#5/03.07.2019 г. се явява правилен изводът на административния орган и на съда, че доказателствената сила на представените документи през 2015 г. е опорочена. Няма как въз основа на тези нередовни документи да бъде зачетен стаж от първа категория труд и осигурителен доход. Административният съд е обсъдил и правилно е приел, че в случая за лицето не се установява да е положило труд от първа категория в размер на 10 години. Предвид изложеното касационната инстанция намира за правилен извода на първоинстанционния съд, че представените от П. Фабрикарска документи за осигурителен стаж и доход от ДФ Строймашининженеринг са неистински документи. Претендираният от лицето осигурителен стаж за периода 16.09.1986 г. -18.09.1989 г. не е доказан и постановявайки отказ да бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, органите на Териториално поделение на НОИ Кюстендил са постановили законосъобразни административни актове. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно. Не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,