Решение № 94 от 24.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 296/2016 г.

Решение № 94 от 24.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 296/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Й. Г. и Д. И. Г. против решение № 489 от 20.10.15 г., постановено по в. гр. дело № 549/15 г. на Плевенския окръжен съд. С него е отменено решение № 47 от 24.04.15 г. по гр. дело № 533/14 г. на ЛРС и вместо него е постановено друго, с което е обявена за нищожна упълномощителна сделка - пълномощно с удостоверен подпис рег. № 2703/22.05.12 г. и с удостоверено съдържание рег. № 2704/22.05.12 г., том I, акт /№/, заверено от Г. Х. - нотариус с рег. /№/ на НК, с район на действие: РС - Бяла Слатина, с което Ж. А. К. от [населено място] е упълномощила Г. С. П. за описаните в пълномощното действия. На основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД е обявен за нищожен договор за покупко-продажба на недвижими имоти/земеделски земи/, сключен с нот. акт /№/, том 3, рег. /№/, дело /№/ от /дата/. на нотариус С. Л. с район на действие: РС - [населено място], рег. /№/ по описа на НК, между Ж. А. К. и Г. Й. Г. по време на брака му с Д. И. Г.; както и на същото основание е обявен за нищожен договор за покупко-продажба на недвижими имоти/земеделски земи/, сключен с нот. акт/ № /, том 3, рег. /№/, н. д. /№/ от /дата/на нотариус С. Л., между Ж. А. К. и Г. Й. Г. по време на брака му с Д. И. Г. С определение № 39 от 2.02.2016 г. настоящият състав на IV-то г. о. на ВКС на основание чл. 292 ГПК е спрял производството по делото до приемане на тълкувателно решение по ТД № 5/14 г. на ОСГТК на ВКС, в което се разглежда въпроса за вида недействителност на договор, сключен от пълномощник без представителна власт при липса на потвърждение от лицето, от името на което е сключен, поставен за разглеждане и по настоящото дело. След постановяване на тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС по ТД № 5/2014 г. производството по делото е възобновено. В ТР № 5/14 г. на ОСГТК на ВКС - т. 2 е посочено, че договор, сключен от лице, действало като представител, без да има представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици. Същите настъпват, ако лицето, от името на което е сключен, го потвърди съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД. При липса на потвърждаване, на недействителността може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът или неговите универсални правоприемници. С обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищцата Ж. К. е собственик на описаните в исковата молба пет земеделски имота, находящи се в землището на [населено място]. С нот. акт /№/дата/. са били продадени първите два имота на ответника Г. Г.. С нот. акт /№/дата/. и останалите три земеделски имота също са били продадени на ответника. Прието е, че към момента на сключване на двете сделки купувачът е бил в брак с Д. Г. и предвид възмездния им характер, имотите са придобити от тях в съпружеска имуществена общност. Прието е още, че и по двете сделки продавачката е била представлявана чрез пълномощник Г. С. П.. Купувачът по сделките Г. е бил представляван от същото лице в качеството на негов пълномощник. От назначената съдебно-графическа експертиза, чието заключение въззивният съд е възприел като обективно и компетентно, било установено, че подписът за упълномощител в процесното пълномощно, с което е упълномощен Г. П., не е положен от Ж. К., както и ръкописният текст на трите й имена. При тези данни въззивният съд е приел нищожност на упълномощаването поради липса на представителна власт на пълномощника, както и на двата договора, с които е била извършена покупко-продажба между Г. С. П. като мним пълномощник на ищцата Ж. К. и на ответника Г. Г., на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД. Изложени са съображения, че до евентуалното потвърждаване сделката, сключена от мнимия пълномощник е висящо недействителна, но при липсата на валидиране, договорът се трансформира окончателно в нищожен и не поражда правно действие. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, необоснованост и като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторите поддържат, че неправилно въззивният съд е прогласил нищожността на двете сделки, че ако сделката е извършена от лице без представителна власт, тя е относително недействителна на основание чл. 42 ЗЗД и съответно правните последици са различни както за страните, така и за третите лица. Ответницата по жалбата Ж. А. К. моли въззивното решение да бъде потвърдено. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като прецени наведените касационни оплаквания, доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 293 ГПК, приема следното: Правилно въззивният съд е възприел фактическата обстановка, която съответства на събраните по делото доказателства. Съобразил е задължителните указания, дадени в отменителното решение на ВКС, като е квалифицирал спорното материално право по чл. 42, ал. 2 ЗЗД. Неправилно обаче е прието, че при доказаната неавтентичност на пълномощното двата договора, с които е била извършена покупко-продажба между Г. С. П. като мним пълномощник на ищцата Ж. К. и ответника Г. Й. Г. са нищожни поради липса на съгласие. Като е прогласил нищожността на атакуваните сделки въззивният съд е постановил решението си в противоречие с даденото разрешение в т. 2 от ТР № 5/14 г. на ОСГТК на ВКС. В него е посочено, че нищожността по чл. 26, ал. 2 пр. 2 ЗЗД /поради липса на съгласие/ е абсолютна - не само изначална, а и окончателно водеща до пълна невъзможност опорочената сделка да породи правни последици. За договора, сключен чрез мним представител - без представителна власт, нормата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД изрично установява възможността той да бъде потвърден. След като такъв договор може да бъде потвърден от мнимо представлявания и заздравен по този начин, като с обратна сила се заличат последиците от недействителността и договорът породи действие, считано от момента на неговото сключване, то тезата за абсолютна нищожност е логически изключена. Мнимият представител е формирал и е изявил поначало валидна воля от името на мнимо представлявания, поради което липсата на представителна власт не е равнозначна на липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2 пр. 2 ЗЗД и не може да бъде преодоляна чрез изрично предвидената в чл. 42, ал. 2 ЗЗД възможност за потвърждаване на договора. Отказът за потвърждаване на договора е равнозначен на позоваване на недействителността от страна на мнимо представлявания. В тези случаи висящата недействителност се трансформира в окончателна. Неоснователно се поддържа от касаторите, че се касае за относителна недействителност на договорите. Относителната недействителност е правно средство за защита, установено с изрични законови разпоредби, не в интерес на страните по договора, който валидно поражда действие между тях, а за защита на трети за договора лица, които са увредени от неговото действие. Поради това, договорът, сключен чрез мним представител, неразполагащ с представителна власт, не може да е относително недействителен спрямо мнимо представлявания, тъй като последният е страна по този договор, а не трето за него лице. Освен това, след като съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД такъв договор не поражда права и задължения за мнимо представлявания, докато той не го потвърди, то дотогава договорът не поражда действие и за насрещната страна по него - за лицето, което е договаряло с мнимия представител. Установената единствено в интерес на мнимо представлявания висяща недействителност, на която само той може да се позове съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД, не означава, че тази недействителност е относителна спрямо него. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че следва да отмени обжалваното решение в частта, с която са обявени за нищожни двата договора за покупко-продажба на недвижими имоти и вместо него да постанови друго, с което да се прогласи тяхната недействителност на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД. Решението следва да се отмени и в частта, с която е обявена за нищожна и упълномощителната сделка поради необходимостта от корекция на констатираната неточност в диспозитива относно имената на пълномощника Г. С. П. /записано Г./ Разноските следва да останат за сметка на страните, така както са направени, предвид крайния изход на делото. Предвид на горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, IV г. о.