Решение № 13325 от 19.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9774/2011 г.

Решение № 13325 от 19.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9774/2011 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 90, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба, подадена от Надер Мохамед Ибрахим Алдайф - гражданин на Судан, против Решение № 9478 от 28.06.2011 г., постановено по адм. дело № 15139 от 2010 г. на Върховния административен съд - трето отделение. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението вследствие допуснато нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Оплакванията на касатора са, че съдът не е обсъдил всички факти и обстоятелства от бежанската история и по този начин е произнесъл немотивирано решение. Моли петчленния състав на Върховния административен съд да отмени обжалваното решение със законните последици от това. Ответникът - Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България, чрез процесуалният си представител в съдебно заседание изразя становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като не са налице изискванията на чл. 8 и 9 от ЗУБ. Върховният административен съд - петчленен състав - Първа колегия, намира касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на касатора - гражданин на Судан, против Решение № 494 от 15.11.2010 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут поради липса на предпоставки по чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците. Съдът е приел, че решението на председателя на ДАБ е законосъобразен индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган при спазване на изискването за форма, на административнопроизводствените правила и на материалния закон. За да достигне до този резултат, тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че в случая не са налице предпоставките, предвидени в чл. 8, ал. 1 и в чл. 9, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на бежански и хуманитарен статут по отношение на жалбоподателя. Първоинстанционният съд е установил, че за Надер Мохамед Ибрахим Алдайф нямало реална опасност от тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ - смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Предпоставките на посочената законова разпоредба не се установявали, тъй като молителят не бил направил такива твърдения. Съдът е приел, че от приложената по преписката справка № 720 от 2.03.2010 г. на дирекция "Международна дейност и Европейски бежански фонд" на ДАБ било видно, че за 11 април 2010 г. били насрочени първите от десетилетия парламентарни и президентски избори, представляващи голямо предизвикателство както за властите, така и за населението на Судан, голяма част от което щяло да участва за пръв път в многопартийни избори. Служителите на ООН, следящи процеса на подготовка на изборите, считали, че националната избирателна комисия показвала похвална отговорност при тяхната организация. В съответствие с така установените обстоятелства тричленният състав е достигнал до извод, че искането на чужденеца за закрила в частта за предоставяне на хуманитарен статут било неоснователно. Видно от разказаната история от самия бежанец основанието за напускане на страната Судан е разговор с негов приятел и решението им да заминат от там с оглед подобряване на нивото им на живот. Напускането на страната не е от опожареното село, както се твърди в жалбата, а бежанеца е живеел и работил в магазин в съседен град. Обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания, изискващи неговата отмяна. Настоящият състав споделя напълно развитите в обжалваното решение съображения, че не са били налице хипотезите на чл. 8 и 9 от ЗУБ. Разпоредбите на чл. 8 и 9 от ЗУБ уреждат предпоставките за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. По делото е установено от фактическа страна, че жалбоподателят не е бил лично заплашван или преследван и напускането на страната му по произход обяснява с причини, различаващи се от законоустановените предпоставки за предоставяне на закрила по ЗУБ. Така установените по делото факти са оценени правилно от съда с оглед изискванията на нормите на чл. 8 и 9 от ЗУБ и е изведен обоснован извод, че не е налице предпоставка по никоя от тях за предоставяне на хуманитарен статут или статут на бежанец. Съдът е обсъдил доказателствата за положението в страната по произход, както и възможността за получаване на закрила съобразно възприетите от националната норма критерии, посочени в Женевската конвенция за бежанците от 1951 г. По изложените съображения атакуваното съдебно решение не страда от пороците, сочени като основание за отмяната му, и като правилно следва да се остави в сила. На основание горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК Върховният административен съд - петчленен състав - първа колегия,