Решение № 9226 от 25.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9102/2023 г.

Образувано е по касационна жалба на А. Д. Г. от гр. Пазарджик, чрез адв. Филипов, срещу Решение 465 от 13.07.2023 г., постановено по адм. дело 1133/2022 г. по описа на Административен съд Пазарджик. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния и процесуалния закони и поради необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени Решение 1012-12-356#10 от 10.11.2022г. на Ръководител ТП на НОИ Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане РВ-3-12-00917380/31.05.2021 г. на Ръководител на контрола по разходите на ДОО в същото поделение на НОИ. Претендира разноски. Ответникът Директор ТП на НОИ Пазарджик, чрез гл. юриск. Спирова, оспорва така подадената касационна жалба и настоява за отхвърлянето и. Претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество и за основателна. За да отхвърли жалба на Г. срещу оспореното решение на ответния Директор, първоинстанционният съд е приел от една страна, че актът е издаден от компетентен орган, а в хода на производството не са били допуснати нарушения на съществени процесуални правила. От друга е заключил, че обосновано се формира извод, че не се установява осъществяване на трудова дейност от нейна страна по сключения трудов договор с осигурителя Деза луксЕООД, поради което и приел, че са били налице предпоставките на чл.114 ал.3 във вр. с ал.1 КСО за издаване на разпореждане за възстановяване на получените от лицето недобросъвестно суми за обезщетения поради временна неработоспособност от фондовете на ДОО. Настоящият състав на касационната инстанция намира, че обжалваното съдебното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуални правила и при неизяснена фактическа обстановка, поради което се явява и необосновано. По делото не е спорно, че при извършена ревизия от органи по приходите по реда на ДОПК на осигурителя Деза лукс ЕООД било установено, че дружеството не е осъществявало търговска или друг вид дейност, поради което същото и без правно основание подавало данни за осигуряване по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО с Декларации обр. 1 ,Данни за осигуреното лице, включително за Г. за периода от 02.05.2018 г. до 29.04.2019 г.. Последващо контролни органи на ТП на НОИ Пазарджик, на основание извършена от тях проверка, приключила със съставянето на Констативен Протокол КП-5-12-07230923 от 14.02.2020 г., издали Задължителни предписания ЗД-1-12-00736655 от 17.03.2020 г., с което разпоредили на осигурителя да предприеме действия по заличаване на подадените по чл.5, ал. 4, т. 1 от КСО от него данни, вкл. и за Г.. С оглед горните констатации, Ръководителят на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ Пазарджик, издал и своето Разпореждане РВ-3-12-00917380\31.05.2021г, с което приел, че Г. следва да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение поради общо заболяване за периода от 31.05.2018 г. до 21.08.2018 г. в размер на общо 6 203,18 лева главница и лихви, тъй като сумите били получени от нея неправомерно. Този извод бил изцяло споделен и от ответника по касация, който с Решението си от 10.11.2022г., при осъщественото задължително административно обжалване, посочил, че касационният жалбоподател не е осъществявал (изпълнявал) реално възложената му по сключения на дата 02.05.2018г. трудов договор с Деза луксЕООД функция на Сезонен работник, земеделието, поради което и не е възникнало осигурително правоотношение. Преди всичко останало, настоящият състав на касационната инстанция намира за необходимо да посочи в по общ план, че доколкото на преден план в случая е преценката за наличие или липса на осигурително правоотношение, то следва да се отбележи, че понятието осигурително правоотношение е доктринално, с висока степен на правна абстракция, а поради спецификата си е трудно да се изгради единно такова за осигурително правоотношение с постоянен персонален субстрат (страни на правоотношението) и с единно и неизменимо предметно съдържание. Поради това и в социалната действителност осигурителното правоотношение съществува чрез своите видове, следствие от богатото и сложно съдържание на основните конституционни права на обществено осигуряване. С оглед на последното и като изходи от субектния състав на осигурителното правоотношение са налице: осигурително правоотношение между осигурителния орган и осигурителя и осигурително правоотношение между осигурителния орган и осигуреното/самоосигуреното лице. Посочените по-горе актове са били издадени в резултат на констатациите на контролни органи при извършена ревизия на осигурителя, в която осигуреното лице Г., ако е участвала надлежно, то това е било само като лице, попадащо в хипотезата на чл.44 АПК, но не и като страна в производството пред административния орган. Доколкото обаче изводите от установеното по линия на правната връзка осигурителен орган осигурител в крайна сметка ще рефлектират и върху корелативната правна връзка осигурителен орган осигурено лице, то следва да се отбележи, че в развилото се ревизионно производство контролните органи са събрали доказателства, които според тях са обосновали извода им, че лицето не е престирало труда си по приетата за изпълнение от него трудова функция на Сезонен работник, земеделието на обектите на ЕООД-то в периода от постъпването си на работа(02.05.2018г.) до излизането си в отпуск поради временна неработоспособност(28.05.2018г.). Видно е също така, че на Г., в периода на ползване на разрешения и от медицинските органи отпуск за временна наработоспособност, са били изплатени от фондовете на ДОО чрез актове, издадени от компетентните длъжностни лица в ТП на НОИ Пазарджик: парично обезщетение за общо заболяване за периода от 31.05.2018 г. и така до 21.08.2018 г. в размер на 4 821,64 лева. При тази фактическа обстановка административният съдия се е позовал на приетото за установено в развилото се контролно производство по чл.107 и сл. КСО, като е зачел действието на задължителните предписания, с които подадените от осигурителя данни по чл.5 ал.4, т.1 КСО са били заличени. В казуса обаче не е било съобразено от първостепенния съд, че в това производството осигуреното лице не е било конституирано и не е участвало като страна, поради което следва да се приеме, че тези предписания не могат да му бъдат противопоставени. Т.е. органът дължи в производството по чл.114 ал.1 КСО да установи по несъмнен начин, че лицето е недобросъвестно, като това включва и имплицитното установяване, че то не е започнало да полага жив труд в периода от двадесет и шест дни през м. май 2018г., след което е излязло в продължителни болнични, вкл. и след това и така до 29.04.2019г.. В тази връзка и с оглед разпределената от съда тежест за доказване с определението му по хода на делото от 13.01.2023г. страната е поискала допускане на доказателства за установяване на твърденията си, че реално е постъпила на работа и е упражнявала трудовата функция на Сезонен работник, земеделието на посочените от нея места. С протоколно определение от о.с.з. на 02.03.2023г. обаче първоинстанционният съд оставил без уважение направеното още с жалбата искане от защитата на Г. за допускане на гласни доказателствени средства разпит на двама свидетели, касателно обстоятелствата по установяване на конкретната трудова дейност на лицето за работодателя, като посочил, че тези обстоятелства може да се доказват само с писмени такива. Настоящият състав на касационната инстанция намира, че неправилно административният съдия е отказ допускане на гласни доказателства за установяване на посочените обстоятелства. Следва да се има предвид, че няма процесуално ограничение(забрана) за установяване факта на реално полагане на труд в посочения период при осигурителя. Това е така, защото това установяване има за предмет не установяване на осигурителен стаж по см. на чл.40 НПОС, а една от предпоставките по чл.10 ал.1 КСО за възникване на самото осигурително правоотношение, посочена в закона като упражняване на трудова дейност. За установяване на последното могат да са налични и писмени следи, но няма пречка при недостатъчност или липса на такива, да бъдат събирани и гласни доказателства. Отделен е въпроса дали само с гласни доказателства може да се проведе успешно пълно доказване, но това е въпрос, чийто отговор се дължи от първоинстанционния съд, след допускане и събиране и на тези доказателствени средства, респ. и след обсъждането им с останалите. В този смисъл основателни са оплакванията, направени с касационната жалба, че за съществени релевантни за спора факти (касателно реалното полагане на труд от осигуреното лице А. Г.) не са били ангажирани допустима доказателства, според носената от тази страна тежест на доказване. Като не е допуснал исканите доказателствени средства, първостепенният съд сам е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което обосновава и наличието на съответното касационно основание по чл.209, т.3 АПК. В този смисъл по отношение на централния момент в производството реалното полагане на трудова дейност от лицето(което установяване касае в еднаква степен както правната връзка осигурителен орган осигурител, но и тази между осигурителен орган и осигурено лице) е налице дефицит, който препятства възможността по категоричен начин да се установят всички фактически основания, посочени и в обжалвания неблагоприятен за касационния жалбоподател административен акт. Изложеното дотук обосновава, че атакуваното съдебно решение е постановени при допуснато съществено нарушение на процесуални правила, респ. това е довело и до необоснованост на изводите на административния съдия по отношение на важни за мотивиране на тезата му релевантни за спора факти. С оглед на това съдебното решение следва да се отмени, а делото се върне за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд. При новото разглеждане следва да бъдат допуснати и събрани поисканите гласни доказателства, респ. същите се обсъдят заедно с всички останали, като се съобразят и останалите мотиви, изложени по-горе. По разноските. На основание чл.226 ал.3 АПК за понесените досега разноски произнасяне дължи първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.1 във вр. с чл.222 ал.2, т.1 и т.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение