Решение № 8336 от 4.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2055/2019 г.

Решение № 8336 от 4.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2055/2019 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на С. Йорданов от [населено място], чрез процесуален представител, срещу решение № 388 от 06.12.2018 г. по адм. дело № 470/2018 г. по описа на Административен съд – Стара Загора. Счита решението за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му, като се постанови друг съдебен акт по съществото на спора, с който да се уважи предявеният иск. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна – Областна дирекция на МВР – Бургас, чрез процесуален представител, счита касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Като обсъди становищата на страните и представените по делото доказателства, настоящата инстанция установи следното: Касационната жалба е подадена срещу решение, което подлежи на обжалване, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. По същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд – Стара Загора е отхвърлил предявения от С. Йорданов иск против Областна дирекция на МВР - Бургас, за заплащане на сумата от 200 лева, представляваща имуществени вреди от отменено наказателно постановление (НП) на началник РУ - Несебър при ОД на МВР - Бургас, ведно със законната лихва от 26.03.2014 г. до окончателното заплащане на сумата. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че не са налице кумулативно изискуемите законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника, а именно – наличие на незаконосъобразен акт и реално настъпили имуществени вреди от ищеца. По отношение на първата предпоставка съдът е приел, че наистина по делото е налице отменено НП, но същата е настъпила не поради неговата незаконосъобразност, а поради погасяването по давност на правото на държавата да ангажира отговорността на наказаното лице за това нарушение. На следващо място в мотивите на решението съдът е развил съображения, че от представения по делото договор за правна защита и съдействие (л. 7 от НАХД № 1037/2013 г. по описа на Районен съд - Несебър) не може да се приеме, че същият е сключен по повод на защитата на Йорданов, тъй като в него е посочено изрично оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в подаване на жалба срещу НП № 3001/13 от 25.09.2013 г. на РУ - Стара Загора. Приел е, че са претендирани разноски, в размер на 200 лева за отмяната на НП № 2577 от 30.07.2007 г. на началника на РУ – Несебър, а сторените такива са за производство с различен предмет. Въз основа на така изложеното административният съд е приел, че предявеният пред него иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е неоснователен и недоказан. Настоящата инстанция счита, че постановеното решение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат, но при корекция на мотивите в първата част на решението. Предявеният пред съда иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Настоящата касационна инстанция не споделя направения в мотивите на съда извод, че отмяната на НП е настъпила не поради неговата незаконосъобразност, а поради погасяването по давност на правото на държавата да ангажира отговорността на касатора за това нарушение. Следва да се посочи, че по делото е безспорно установено, че НП № 2577 от 30.07.2007 г. на началника на РУ – Несебър е било обжалвано и е отменено с решение постановено по НАХД № 1037/13 г. по описа на Районен съд - Несебър, като производството по делото е образувано по подадена от С. Йорданов жалба и постановеният съдебен акт е влязъл в законна сила. В случая неправилно съдът е приел в тази част на мотивите си, че не е налице първата предпоставка от фактическия състав на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – отменен като незаконосъобразен административен акт. Основанието на което е отменено наказателното постановление не подлежи на преценка в исковото производство по чл. 203 и сл. от АПК. В случая е налице отменен с влязло в сила съдебно решение акт - наказателно постановление, поради което е налице първата предпоставка от фактическия състав на отговорността на държавата по ЗОДОВ. Този акт, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на 21 от АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност. Съгласно Тълкувателно Решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г. при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Не е доказано обаче от ищеца наличието на реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на отменения акт по НАХД № 1037/13 г. по описа на Районен съд - Несебър. Обосновано съдът е приел, че от представения по делото договор за правна защита и съдействие от 03.12.2013 г. (л. 7 от НАХД № 1037/2013 г. по описа на Районен съд - Несебър) не може да се установи по безспорен начин, че същият е сключен по повод защитата на С. Йорданов, а именно НАХД № 1037/2013 г. по описа на Районен съд - Несебър. Изводът на административния съд, че договорът за правна защита и съдействие, сключен между ищеца и адв. Кънева, има за предмет друго НП, различно от обжалваното в съдебното производство пред Районен съд – Несебър, е правилен. Предвид горното мотивите на решаващия съд, че в случая касационния жалбоподател не е доказал реалното настъпване на имуществени вреди вследствие на заплатен адвокатски хонорар за обжалвано и отменено НП, са правилни. Липсата на този елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не позволява да бъде реализирана отговорността на държавата по посочения ред. С оглед изложеното настоящата инстанция намира, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение