Решение № 5408 от 27.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 604/2009 г.

Решение № 5408 от 27.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 604/2009 г., VI о., докладчик съдията Маргарита Славова Производството е по чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 76, ал. II от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по касационна жалба на "Варнафарма холдинг" ООД гр. Варна, представлявано от управителя Светлана Александрова Марешка, чрез адв. Н. Наков от АК гр. Варна (чл. 213 т. 2 АПК), действащ по пълномощие, против Решение № 71/14.11.2008 г., постановено по адм. дело № 89/2008 г. на Административен съд гр. Силистра, в частта му, с която е отхвърлено оспорването на Заповед № РД-0912-156/30.06.08 г. на Директора на РЗОК гр. Силистра, по т. 1, т. 3 и т. 4. При наличието на правен интерес за касационния жалбоподател, спазване на преклузивния 14 дневен срок и в съответствие с изискванията на закона, подадената касационна жалба е процесуално допустима. Като касационно основание се поддържа оплакване, че в обжалваната му част, съдебното решение е постановено при нарушение на закона, изразило се от една страна, в неправилно тълкуване и прилагане на норми от НРД/2006 г. ; сключения с НЗОК ИД № РД-2905-2/20.03.06 г. и анекс към него от 29.01.08 г., а от друга - в непроизнасяне от първоинстанционния съд по релевирано възражение, че оспореният индивидуален административен акт бил издаден при неспазване на установената форма) чл. 59, ал. II, т. 4 АПК (и при неконкретизиране на нарушенията и съответните на тях имуществени санкции, което не само препятствало ефективното упражняване на право на защита на касатора, но и съдебната проверка за законосъобразност. Поради това се иска отмяна на решението на АС-Силистра, в обжалваната част, както и на първоначално оспорената Заповед № РД-0912-156/30.06.08 г. на директора на РЗОК гр. Силистра в частта на наложените имуществени санкции по т. 1, т. 3 и т. 4 от нея. Ответникът по касация - директорът на Районната здравно осигурителна каса гр. Силистра, не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното обжалване и правилност на атакуваното първоинстанционно съдебно решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С оспорената заповед на директора на РЗОК гр. Силистра, в потвърдената й част, на дружеството-касатор са наложени имуществени санкции, както следва: по т. 1 от Констативен протокол (КП) № РД-1304-256/11.06.08 г.- за нарушение на чл. 3, ал. II ИД № РД-2905-2/20.03.06 г. и Раздел I, т. В от Указания за работа с ЛС на НЗОК РД-16-2/10.01.06 г., на основание чл. 38, т. 3, б. "а" от ИД - финансова неустойка в размер на 90 лева; по т. 3.1 от Констативния протокол - за нарушение на чл. 5, ал. I, т. 1 от ИД № РД-2905-2/20.03.06 г. и Приложение № 2 към същия, на основание чл. 38, т. 3 б. "а" от него - финансова неустойка от 90 лева и по т. 3.2 от КП - за нарушение на чл. 3, ал. II от индивидуалния договор и Приложение № 2 към същия, на основание чл. 38, т. 3, б. "а" от него - финансова неустойка от 90лева. В производство по чл. 145 и следващите от АПК, Силистренският АС е приел за безспорна фактическата обстановка, която правилно е субсумирана под приложимата норма на чл. 49 НРД/2006 г. и съответните клаузи от индивидуалния договор с НЗОК, при отсъствие на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила от страна на ответния по касация административен орган, включително и относно индивидуализиране на нарушенията и определянето на размера на приложените финансови неустойки, който е заложен в абсолютна стойност. Изградил е решаващ извод за законосъобразност на оспорения акт, в неотменената му част. Съображенията на първоинстанционния съд и крайния резултат по спора, се споделят напълно от настоящата касационна инстанция и поради липса на отменителни основания, съдебното решение, в обжалваната му част, следва да бъде оставено в сила. Въведените отменителни основания в настоящото производство не издържат критиката на действащото законодателство и на установените факти по делото. Освен това, те неправилно са насочени към пороци на санкциониращия административния акт, а не към обжалваното съдебно решение, което е предмет на настоящия касационен контрол. Независимо от горното и доколкото същите възражения са поддържани и пред АС гр. Силистра, те са получили законосъобразен отговор, който следва да бъде подкрепен, в процеса на дейността на настоящата инстанция по чл. 218, ал. II от АПК. Твърдението, че обжалваният пред АС индивидуален административен акт е немотивиран, поради непосочване в него на фактическите основания, обосновали разпоредителния му диспозитив, в нарушение на предписанието на чл. 59, ал. II, т. 4 АПК е необосновано, тъй като конкретните нарушения са подробно описани в Констативен протокол № РД-1304-256/11.06.08 г., представляващ част от административната преписка. Към него именно, в оспорената заповед, е направено изрично препращане. Административният орган е изложил и самостоятелни мотиви, по възражение на касатора срещу констатациите на екипа финансови инспектори (чл. 73 ЗЗО), в приложено по делото Писмо изх. № 29-03-86/30.06.08 г., което е получено от неговия адресат. Констативният протокол е изготвен при подготовката на завършващия индивидуален административен акт и съдържа подробно описание не само на възпроизведените в последния нарушения, но и на обстоятелствата, при които са констатирани. Връчен е на ръководителя на аптеката и съдържа подробните мотиви, обосновали прилагането на санкциите по чл. 38 от индивидуалния договор с НЗОК. Като е извел от тези факти извод за липса на нарушение по смисъла на чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК, първоинстанционният съд правилно е приложил закона. Поддържаният пред настоящата съдебна инстанция довод за неправилно тълкуване и прилагане на клаузите от ИД № РД-2905-2/20.03.06 г., сключен между касатора и НЗОК и Приложение № 2 към него, е неоснователен, предвид категорично установените нарушения: По п. 1 от Заповедта - неспазване на нормативните условия за отпускане на лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални цели от списъците на НЗОК, квалифицирано от административния орган като нарушение на чл. 3, ал. II от ИД и Раздел I т. В от Указания за работа с ЛС на НЗОК РД-16-2/10.01.06 г., като приложимите норми са възпроизведени в Указания за работа с ЛС на НЗОК РД-16-3/10.01.08 г., изразило се в отпуснати лекарства по рецепта № 70783/08.12.07 г. преди изчерпване на предходните количества по рецепта № 68470/28.11.07 г., т. е. преди изтичане на нормативно установения за конкретния лекарствен продукт 30 дневен срок. Така индивидуализирано, нарушението не може да бъде подведено под друга хипотеза, освен тази на чл. 3, ал. II от ИД. Нещо повече, то изчерпва напълно нейния фактически състав, което го прави съставомерно именно по приложения текст. На това нарушение съответства предвидената финансова неустойка в чл. 38, т. 3, б. "а" от ИД, която стриктно е приложена. Нормите са ясни и не подлежат на някакво различно тълкуване, както правилно е приел и АС гр. Силистра. По п. 3 от Заповедта - в три от проверените рецепти липсва печат на лекаря, предписал съответните лекарства и въпреки това рецептите са изпълнени. Сам жалбоподателят не оспорва това обстоятелство (съответната констатация), но счита, че съхраняваните в аптеката втори екземпляри на процесните рецептурни бланки, без задължителния реквизит, имали информационно предназначение и не можел установения факт, сам по себе си, да послужи като основание за налагане на оспорената санкция. Правилно АС гр. Силистра е издирил и приложил относимите правни норми към установените факти и е изградил извод за тяхната съставомерност по чл. 5, ал. I, т. 1 от ИД, преценявайки и регламента на чл. 383, чл. 399.1 от Решение № РД-УС-04-127/27.12.07 г. на УС на НЗОК и задължителните предписания на Приложение № 4 към ИД, представляващ Указание за работа с рецептурни бланки. Като е нарушил нормативното изискване да не се изпълнява в аптеката - обект на финансова проверка, рецепта, на която не са поставени подпис и личен печат на лекаря, който я е издал и върху двата екземпляра, правилно касаторът е подлежал на санкциониране съгласно чл. 38, т. 3, б. "а" от ИД, а предвидената финансова неустойка е в абсолютен размер от 90 лева. Извеждайки такъв именно краен извод първоинстанционният съд точно е приложил закона. По п. 4 от Заповедта - в една от проверените и отчетени рецепти - № 10173/11.02.2008 г. е липсвал подпис на получателя на лекарствените продукти и върху двата екземпляра, като стойността й е изплатена от РЗОК. По правната си природа това нарушение се родее с коментираното по-горе - липса на задължителен реквизит на рецепта, чието изпълнение аптеката е следвало да откаже по силата на обсъдените вече приложими правни норми. Установените факти изчерпват елементите на фактическия състав на нарушение по чл. 3, ал. II от ИД и Приложение № 4 към него, за което е приложена финансовата неустойка, предвидена в чл. 38, т. 3, б. "а", която също е в абсолютна цифра и няма място за преценка при определяне на размера й от административния орган. Обобщено, гореизложено опровергава твърдението на касационния жалбоподател, че нарушенията не били индивидуализирани, което накърнявало правото му на ефективна защита, а и липсвала конкретизация за наложените размери на финансовите неустойки, което допълнително затруднявало не само касатора, но и съдебния контрол за законосъобразност в тази част на оспорения административен акт. Още повече, че жалбоподателят е упражнил всички предоставени му от НРД/2006 г. и ЗЗО възможности за възражения и обжалване на актовете на РЗОК, което говори точно за обратното на довода му за смутено) ограничено (право на защита. Относно размера на приложените финансови неустойки ответникът по касация не е дължал излагане на някакви нарочни мотиви, защото както стана ясно по-горе, те са определени в абсолютен размер и липсва регламент за преценка от страна на прилагащия ги орган. Предвид изложеното, касационният състав приема, че решението на АС гр. Силистра, в обжалваната му част, следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за неговата отмяна. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. II от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение