Решение № 12065 от 11.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8496/2016 г.

Решение № 12065 от 11.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8496/2016 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Д. Д. Х. от гр. С. против решение № 3135 от 9.05.2016 г., постановено по адм. дело № 6622/2015 г. по описа на Административен съд С.-град, с което се отхвърля жалбата на настоящата касаторка срещу решение № РО - 281 от 24.04.2015 г. на директора на ТП на НОИ - С.-град, с което е потвърдено разпореждане № О - 21 - 999 - 82 - 00341927, издадено от Ръководителя на контрола по разходите на ДОО за отказ за отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване по болничен лист 1321239 серия А - 2014 за периода от 29.11.2014 г. до 28.12.2014 г., включително. Поддържат се доводи за неправилност на решението, поради което се иска отмяната му. Претендира се и присъждане на сторените разноски. Ответникът - директорът на ТП на НОИ - С.-град, в представена писмена защита излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на подадената касационна жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, преценява касационната жалба за допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна по следните съображения: С обжалваното решение на Административен съд С.-град е отхвърлена жалбата на Д. Д. Х. против решение № РО - 281 от 24.04.2015 г. на директора на ТП на НОИ - С.- град, с което е потвърдено разпореждане № О - 21 - 999 - 82 - 00341927, издадено от Ръководителя на контрола по разходите на ДОО за отказ за отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване по болничен лист 1321239 серия А - 2014 за периода от 29.11.2014 г. до 28.12.2014 г., включително. За да постанови това решение съдът е приел, че както разпореждане № О - 21 - 999 - 82 - 00341927, така и решение № РО - 281 от 24.04.2015 г. са издадени от компетентните административни органи, в установената форма и при постановяването им не са допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. Съдът е изложил мотиви, че жалбоподателят авансово се е осигурявал върху по-малка сума от законоустановената (чл. 4, ал. 2 от НООСЛБГРЧЛМ), поради което правилно и законосъобразно административният орган е прел, че Д. Х. не отговаря на понятието "осигурено лице" по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО, тъй като същата не е внесла дължимите авансови осигурителни вноски в пълен размер. Посочил е, че внасянето на дължимите осигурителни вноски за риска общо заболяване и майчинство за периода от 01.01.2014 г. до настъпване на осигурителния риск е предпоставка за възникване на качеството осигурено лица по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО респективно и на правото на парично обезщетение за общо заболяване по процесния болничен лист, съгласно чл. 40, ал. 1 от КСО. Именно във връзка с тези изводи съдът е отхвърлил подадената пред него жалба като неоснователна. Решение е неправилно. С оглед на установеното от фактическа страна, по отношение на което няма спор, законосъобразно съдът е приел, че в случая не са налице предпоставките за отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване по болничен лист 1321239 серия А - 2014 за периода от 29.11.2014 г. до 28.12.2014 г., включително. Съдът е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за правилното прилагане на чл. 40, ал. 1 от КСО. На основание посочената разпоредба осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Съгласно § 1, т. 3, изр. 3 от ДР на КСО самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени лица за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски. Именно в тази връзка и с оглед разпоредбата на чл. 2, ал. 4, изр. 1 от НООСЛБГРЧМЛ (в приложимата редакция) съдът правилно е приел, че Д. Х. е следвало да се осигурява авансово върху сумата от 550 лева през 2014 г. Същата видно от данните по делото не го е сторила и тъй като не е внесла дължимите вноски върху минималния осигурителен доход определен от ЗБДОО за съответната година не следва да получи и парично обезщетение за общо заболяване по предявения болничен лист. Оспорените административни актове, с които е отказано плащане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване са издадени в съответствие с материалния закон и като е отхвърлил жалбата на настоящата касаторка, Административен съд С.-град е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на касационния жалбоподател разноски не следва да се присъждат. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. 1 от АПК, Върховен административен съд, шесто отделение