Решение № 15313 от 14.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7756/2009 г.

Решение № 15313 от 14.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7756/2009 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Тодор Костадинов Киров срещу решение № 517 от 30.03.2009 г. постановено от Административен съд Варна, I отделение, девети състав по адм. д. № 2069/2008 г. С касационната жалба са мотивирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде уважена жалбата му срещу заповед № РД-08-7706-178 от 5.06.2008 г. на областен управител на Варненска област. Ответникът областен управител на Варненска област не е взел становище по касационната жалба. Заинтересованите страни Никола Димитров Стоев и Иван Калев Петров с представени по делото писмени възражения мотивират становище за неоснователност на касационната жалба, поради което правят искане обжалваното решение като правилно да бъде потвърдено. Заинтересованата страна Киро Костадинов Киров не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано по оспорване на заповед № Рд-08-7706-178 от 05.06.2008 г., с която областния управител на Варненска област е одобрил плана на новообразуваните имоти за земи, предоставени за ползване по реда на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на селищно образувание местност "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", землището на кв. Виница, община Варна, област Варна. Заповедта е оспорена в частта, която се отнася за отреждането на имот № 1546 и имот № 1545. Съдът е потвърдил като законосъобразна заповедта в оспорената част. За да стигне до този правен извод, решаващият съд е приел, че имот инд. № 1545 е записан с площ от 825 кв. м., при доказана право на собственост за 600 кв. м. Имот № 1546 е записан с площ от 806 кв. м., при доказано право на собственост за 600 кв. м. При това положение и за двата имота не може да се приложи разпоредбата на § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като и двете разлики са с площ под 250кв. м. По тези доводи съдът е отхвърлил оспорването. Обжалваното решение е правилно като краен резултат. С оглед крайния резултат на постановения съдебен акт, настоящият състав приел, че при постановяването му не са допуснати нарушения, които да съставляват основания за отмяна. Незаконосъобразни са правните изводи на решаващия съд относно възможността за образуване на нов имот за бившия собственик в хипотезата на § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, респ. чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ. Незаконосъобразно решаващият съд е преценявал тази възможност за всеки един от новообразуваните имоти и е приел, че разликата за всеки един от имотите е под 250 кв. м., поради което не може да се образува нов имот за бившия собственик. Съобразно разпоредбата на чл. 28, ал. 7 ППЗСПЗЗ разликата над 600 кв. м, съответно над 1000 кв. м, до фактически ползваната земя се възстановява на бившия собственик за образуване на нов имот с размер не по-малък от 250 кв. м. Всеки нов имот се образува от една или повече съседни разлики, когато това е допустимо с оглед доказаните права на бившия собственик. Разликите, от които не може да се образува нов имот, остават в имота, определен за ползвателя. От анализа на текста следва, че само при наличието на разлики надвишаваща площта на имота на ползвателите, от които не може да се образува нов имот, остава в имотите, определени за ползвателите. В случая двете съседни разлики надвишават минималната площ от 250кв. м. и биха могли да образуват нов имот за бившия собственик. В този смисъл правните изводи на решаващият съд по приложението на разпоредбата на §4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ са незаконосъобразни. В случая оспорването на заповедта за одобряване на плана на новообразуваните имоти е неоснователно на друго основание. Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 5 ППЗСПЗЗ планът се изработва с оглед правилното устройство на територията, като за всеки имот се осигурява достъп до улица или път с минимална широчина между границите на имотите - 5 м., а по изключение при проектиране на задънени улици най-малко 3.5 м. Налице е абсолютно изискване, установено с правна норма, всеки от новообразуваните имоти да има достъп до път или улица. С разпоредбата на чл. 28, ал. 9 от ППЗСПЗЗ е въведено допълнително изискване по отношение устройването на новообразувани имоти, които се намират в урбанизирана територия. В случая това изискване е приложимо, тъй като с оспорената заповед е одобрен план на новообразуваните имоти за селищно образувание. Съобразно това изискване при образуването на нов имот за бившите собственици освен изискванията на § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ следва да се спазят и изискванията на чл. 19 от ЗУТ. По делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, съобразно което от разликите над 600 кв. м. до действително ползваните имоти от бившите ползватели, чието право на ползване е трансформирано в право на собственост при ограниченията на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, не може да се образува нов имот за бившия собственик, който да отговаря на изискванията за лице, предвидени в чл. 19 от ЗУТ. По тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение