Решение № 11790 от 3.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13857/2015 г.
ВАСVI отделение03.11.2016 г.докладчик Росен Василев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 546/30.10.2015 г. по адм. дело № 437/2015 г. на Административен съд М.. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 11790 от 3.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13857/2015 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ - М. против решение № 546/30.10.2015 г. по адм. дело № 437/2015 г. на Административен съд М., с което е отменено Решение № 2153-11-10/07.08.2015 г. на Директор на ТП на НОИ М., с което са потвърдени задължителни предписания № ЗД-1-11-00038581/29.06.2015 г. на Контролен орган при ТП на НОИ М. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се, че административният съд неправилно е тълкувал разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО. Иска се отмяна на решението. Ответникът по касационната жалба - "С. И. П. 11" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. М., ул. "К. Ц." №..., представлявано от управителя К. П., не е изразило становище във връзка с касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 546/30.10.2015 г. по адм. дело № 437/2015 г. Административен съд М. е отменил Решение № 2153-11-10/07.08.2015 г. на Директор на ТП на НОИ М., с което са потвърдени задължителни предписания № ЗД-1-11-00038581/29.06.2015 г., издадени от Контролен орган при ТП на НОИ М., вменяващи задължение на осигурителя "С. И. П. 11" ЕООД да заличи подадените данни за К. В. П. за месеците от 01.2014 г. до 04.2015 г., както и да коригира подадените данни за месец 12.2013 г., като се подаде прекъсване в осигуряването по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, считано от 06.12.2013 г. За да постанови този резултат, съдът е приел, че не са налице предпоставките за коригиране на подадените данни към НОИ. Не съществува пречка управителят на еднолично дружество да управлява същото и едновременно с това да упражнява трудова дейност, след като трудовите функции се различават и не се покриват с правата и задълженията, които същият има по договора за управление. Решението е правилно. Установено е от фактическа страна, че лицето К. П. има сключен трудов договор № 2/25.06.2013 г. със "С. И. П. 11" ЕООД, чрез С. П. като работодател. На 06.12.2013 г. едноличният собственик на капитала на "С. И. П. 11" ЕООД, гр. М. продава всички дружествени дялове на К. П., която става негов едноличен собственик. На 06.12.2013 г. е сключен и договор за възлагане на управление на "С. И. П. 11" ЕООД между дружеството и К. П., без трудовият договор да е прекратен. Със задължителни предписания № ЗД-1-11-00038581/29.06.2015 г. на Контролен орган на ТП на НОИ М. дружеството е задължено да заличи подадените данни за К. П. за месеците от 01.2014 г. до 04.2015 г., както и да коригира подадените данни за месец 12.2013 г., като подаде прекъсване в осигуряването по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, считано от 06.12.2013 г. При така установената по делото фактическа обстановка първоинстанционният съд е направил обоснован извод, че оспорения пред него административен акт е издаден при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон от страна на административният орган. Липсват нормативни пречки едноличния собственик на капитала на едноличното дружество с ограничена отговорност, който е и управител, да сключи трудов договор сам със себе си. Следва да се приеме, че е налице валидно основание П. да се осигурява като наето лице по трудово правоотношение. Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества. П. е избрала да се осигурява на това основание. Оттук и изводът, че липсват фактически и правни основания за корекция на подадените данни. При тези съображения и след служебна проверка на атакуваното съдебно решение, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, обосноваващи касационни основания по чл. 209 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение