Решение № 12682 от 9.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10836/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. С решение 3676 от 01.08.2025 г., постановено по адм. д. 50/25 г. Административен съд Благоевград /АС-Благоевград/ е отменил по жалба на ЕТ З.-Б-Б. И. , ЕИК 811054797, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от Б. И., ревизионен акт (РА) Р-22000124001224-091-001 от 24.09.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение 1592/10.12.2024 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /Д"ОДОП"/ - гр. София. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба (и допълнение към нея) от директора на Д"ОДОП" - гр. София, чрез гл. юрк. Венева. В същата се прави оплакване за наличието на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС - Благоевград и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди оспорения РА. Претендира се присъждане на юрисконсулско възнаграждение за две съдебни инстанции. В открито съдебно заседание касаторът се представлява от гл. юрк. Бакалова. Ответният по касационната жалба ЕТ З.-Б-Б. И. , чрез своя процесуален представител, взема становище в писмен отговор за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационна жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на производството пред АС - Благоевград е бил РА Р-22000124001224-091-001 от 24.09.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение 1592/10.12.2024 г. на директора на Д "ОДОП" - гр. София, с който на ЕТ З.-Б-Б. И. за данъчния период м. 04.2023 г. м. 05.2023 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура 1000000020/28.04.2023 г., издадена от "УЛТИМАТ 18" ЕООД, в размер на 6980, 77 лв., и лихва към 24.09.2024 г. в размер на 1281, 10 лв., на основание чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС, вр. чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС. Административен съд Благоевград е описал установената фактическа обстановка по провеждане на данъчната ревизия, издадените заповеди за възлагане на ревизия, извършените процесуални действия в хода на ревизията и констатациите на органите по приходите за установяването на задължения по ЗДДС на ЕТ З.-Б-Б. И. . Решаващият съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган и е съобразен с приложимите процесуални норми на ДОПК, вкл. относно подписването на материалите по административната преписка с квалифициран електронен подпис по чл. 13, ал. 3 от ЗЕДЕУУ и в периода на действие на съответното удостоверяване. Преценявайки материалната законосъобразност на акта АС-Благоевград е приел, че противно на изложеното в РА, в конкретния случай изводите на органите по приходите за липса на реални доставки не отговарят на действителната фактическа обстановка по делото. Решаващият съд е кредитирал заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, като е стигнал до заключението, че безспорно се установява реалното предаване на родово определените вещи по фактура 1000000020/28.04.2023 г., издадена от "УЛТИМАТ 18" ЕООД (доставка на захар), а именно прехвърляне правото на разпореждане със стоките като собственик от доставчика към получателя по смисъла на Директива 2006/112/ЕО. Според първоинстанционния съд, процесната фактура е надлежно осчетоводена, както при получател на стоката, така и при неговия доставчик, осъществено е реално плащане на стоката с платежни нареждания от 16.04.2025 г. и 17.04.2025 г., а доставчикът на стоката е притежавал наличности от продаваната стока, закупена от предходен негов доставчик "Ставропол" ЕООД, като е налице и кадрова обезпеченост на прекия доставчик (извършващ осигуряване на 4 физически лица в проверявания период). Административен съд Благоевград е описал условията на чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС за наличието на правото на приспадане на данъчен кредит за получателя по доставките, като е посочил, че приспадането на данъчен кредит е неразривно свързано с извършването на реална доставка по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС. Констатирал е необходимостта от установяване на обективното извършване на доставките, което в случая според първоинстанционния съд е доказано от търговеца. Посочена е и практика на СЕС - решение от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 и решението по дело С-78/12) по приложението на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност. По изложените по-горе мотиви АС-Благоевград е приел, че констатациите на приходния орган за нереалност на доставката са необосновани на събраните по делото доказателства, поради което същият е отменил издадения РА като незаконосъобразен. Решението е валидно, допустимо и правилно. Между страните не се спори, че ревизираното лице за процесния данъчен период има за основен предмет на дейност - продажба на хранителни стоки, в това число и чрез вътреобщностни доставки към Република Гърция. Безспорно е също така, че търговецът стопанисва магазини на дребно в община Петрич, [населено място] и [населено място]. Неоснователни са доводите на касатора, че съдебното решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка и неправилно приложение на материалния и процесуалния закон. Правилни са изложените от АС-Благоевград мотиви по принцип, че реалността на доставките е условие, без което не възниква правото на приспадане на данъчен кредит; че тежест на ревизираното лице е да докаже посочения факт с правно значение, от осъществяването на който то черпи изгодни за себе си правни последици, както и че предмет на доказване е реалността на преките доставки, като на добросъвестния получател по тях не може да се възлага в тежест да доказва капацитета на прекия доставчик за извършването на доставките и проследяване на поведението на предходни доставчици, назад по стоковата верига. Въз основа на тези общи и принципни мотиви, обосновано на събраните по делото доказателства, решаващият съд е приел за незаконосъобразен РА, с който по процесната фактура 1000000020/28.04.2023 г. е отказано право на данъчен кредит. Още в хода на ревизионното производство са представени двустранно подписани договори за доставка, фактура и приемо-предавател протокол 5/28.04.2023 г., в които подробно са описани стоките, предмет на доставката, по вид, количество и мярка. Категорично е било приетото без оспорване заключение на съдебно-счетоводната експертиза, че стопанските операции са надлежно документирани и точно отразени в счетоводните и данъчни регистри, отразени са приходи от продажбите, начислени са дължимите косвени данъци, което е индиция за редовно водено през процесните периоди счетоводство от ЕТ З.-Б-Б. И. и неговия доставчик "УЛТИМАТ 18" ЕООД. Правилен е извода на АС-Благоевград относно непротиворечивостта на данните, изложени в писмените обяснения, както на търговеца, така и на другия участник по доставката, относно начина, по който процесните стоки са придобити, предадени, заплатени и предоставени на ЕТ З.-Б-Б. И. . Истинноста на представените от ревизираното лице и доставчика му придружаващи фактурите документи не е оспорена по съответния ред, а и съдържанието на същите кореспондира с установяването от вещото лице счетоводното отразяване на фактическото движение на стоките от доставчика към РЛ и последващата им реализация. Тези обстоятелства, съпоставени в тяхната съвкупност, водят до извод, че не се касае за фиктивна стопанска операция, целяща неправомерно ползване на право на приспадане на данъчен кредит. Предмет на доставките са родово определени вещи и по аргумент, изведен от разпоредбите на чл. 327, ал. 1 от Търговския закон и чл. 24, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите, собствеността върху такива вещи се прехвърля с предаването им, тъй като в договора не е предвидено друго. Предвид естеството на стоките, отделянето им и индивидуализирането им се доказва от описаните по-горе документи. В тази насока, констатациите на вещото лице са, че стоките по процесните фактури са заприходени по дебита на с/ка 304, ДДС по фактурите е отразен по дебита на с/ка 4531 "Начислен ДДС за покупките", като за заприходяването на стоките по процесните фактури са налични складови разписки. Както е приемал и друг път ВАС в своята практика, съобразена с решения на СЕС по дело С-80 и С-142, С-324/11, т. 2 от диспозитива и С-18/13, единствено липсата на доказателства за транспорт на стоките и кадрова обезпеченост (по която в случая дори не се спори) не обосновава сам по себе си извод за недоказана реалност на доставката, още повече че съгласно представените договори транспортирането на стоките до склада на купувача е задължение на доставчика, като са представени и доказателства в тази връзка. Следва да се отчете фактът, че след като транспортът не е за сметка на доставчика (поради което и не е заплащал транспортни разходи), по което не се спори, тежестта за доказване транспортирането на стоките не е за жалбоподателя, който в качеството си на получател не би могъл да разполага с други доказателства, освен ангажираните. В конкретния случая в РА липсват фактически констатации, че ревизираното лице е участник в данъчни измами. С РА правото на данъчен кредит е отказано само на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 68, ал. 1 от ЗДДС поради липса на достатъчно доказателства за реалност на доставките, но не и защото ревизираното лице участва в система с данъчни измами. В случая ВЛ изготвило съдебно-счетоводната експертиза е извършило проверка в счетоводството на доставчика, като констатациите му се основават и на представените и приложени по делото доказателства, представени още в хода на ревизията, заедно с писмени обяснения на представляващия дружеството - доставчик и подписани от него. Като приети по преписката, следва да се приеме, че същите следва да бъдат кредитирани след обсъждането им с останалите доказателства по делото. Наред с това е налице изцяло плащане на стоката с платежни нареждания от 16.04.2025 г. и 17.04.2025 г. за цялата сума от 42 680, 00 лева, доставчикът на стоката "Ултимат 18" ЕООД е притежавал наличности от продаваната стока, закупена от предходен негов доставчик "Ставропол" ЕООД, като за последното търговско дружество са и разходите за транспорт. При наличие на доказване на фактите от значение за осъществяване на доставките по спорната фактура, по която търговецът е декларирал право на данъчен кредит, не е налице законово основание да му бъде отказано това право. За последващата реализация на фактурираната стока (захар) е представен стоков поток от ЕТ З.-Б-Б. И. , в който е описано, че стоките са използване за извършването на ВОД към Република Гърция. С оглед гореизложеното следва да бъде прието, че решението на АС - Благоевград не страда от пороците, твърдени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на направените по делото разноски в размер на 1 320 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,