Решение № 88 от 29.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5719/2015 г.

Решение № 88 от 29.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5719/2015 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Геника Михайлова Производството е по чл. 290 - 293 ГПК. До касационно обжалване е допуснато решение № 131/25.05.2015 г. по гр. д. № 41/2015 г., с което Великотърновски апелативен съд, потвърждавайки решение № 637/28.11.2014 г. по гр. д. № 667/2014 г. на Русенски окръжен съд, отхвърля исковете да признае за установено по отношение на [фирма] със седалище [населено място], че по придобивна давност и при условията на съпружеска имуществена общност (СИО) М. К. М. и М. К. М. са собствениците на един магазин в [населено място]. Обжалването е допуснато с определение № 3/04.01.2016 г. по настоящото дело за проверка на неговата правилност при основанията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (основно и допълнително) по процесуалноправния въпрос: обвързан ли е правоприемникът от решението, с което искът по чл. 108 ЗС е уважен, ако е придобил имота от ответника по ревандикационния иск преди да бъде вписана исковата молба по приключилото дело? Касаторите М. К. М. и М. К. М. се оплакват, че въззивното решение е неправилно. В нарушение на чл. 121, ал. 3 ГПК ; , въззивният съд е приел, че са обвързани от влязлото в сила решение, с което е бил уважен иск по чл. 108 ЗС за магазина на ответника по касация срещу техния праводател. Поради това, че исковата молба по ревандикационния иск не е била вписана, въззивният съд е бил длъжен да приеме за осъществено едно от изключенията от чл. 121, ал. 3 ГПК ;. Касаторите се оплакват, че това нарушение е довело и до неправилно приложение на института на придобивната давност – способът, при който са придобили собствеността върху магазина. Искат касационната инстанция да отмени обжалваното решение и да уважи исковете. Претендират разноските по делото. Ответникът [фирма] със седалище [населено място], ответник и по касационната жалба възразява, че решението е правилно. Претендира възнаграждение за представителството от юрисконсулт и пред настоящата инстанция. Настоящият състав на Върховния касационен съд по процесуалноправния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, намира, че лицето, което е придобило владението върху имота от ответника по време на висящ процес по иска по чл. 108 ЗС, е обвързано от силата на пресъдено нещо на решението, с което искът е уважен. Задължителното действие на решението произтича от чл. 121, ал. 3 ГПК ; , а сега от чл. 226, ал. 3 ГПК. То не е обусловено от вписването на исковата молба по чл. 108 ЗС, съответно на решението, с което искът е уважен. За да бъде уважено притезанието за предаване на владението по чл. 108 ЗС, е достатъчно ответникът да владее имота към предявяването на иска. Лицето, което е придобило владението на имота от ответника по ревандикационния иск, може да се легитимира като собственик на основание придобивен способ, чийто фактически състав е осъществен след датата, на която е влязло в сила решението, с което искът по чл. 108 ЗС е уважен. Мотивите за отговора са следните: Разпоредбите на чл. 121, ал. 1 и ал. 2 ГПК ; , а сега чл. 226, ал. 1 и 2 ГПК, отчитат материалноправната възможност спорното право да бъде прехвърлено по време на висящия процес и уреждат правилото, че делото продължава своя ход между първоначалните страни. Те признават и процесуалноправните възможности правоприемникът да встъпи или да бъде привлечен като трето лице, а да замести своя праводател – с изричното съгласие на първоначалните страни до приключване на делото пред първата инстанция. Съгласно чл. 121, ал. 3 ГПК ; , а сега чл. 226, ал. 3 ГПК, постановеното решение съставлява пресъдено нещо спрямо приобретателя, с изключение на действието на вписването, когато се отнася до недвижим имот (чл. 114 ЗС) и за придобиване на собственост чрез добросъвестно владение (чл. 78 ЗС), когато се касае за движими вещи.