Решение № 431 от 30.10.2009 г. на ВКС по н. д. № 411/2009 г.

Решение № 431 от 30.10.2009 г. на ВКС по н. д. № 411/2009 г., II н. о., НК, докладчик съдията Татяна Кънчева Касационното производство е образувана по жалба на М. на о., в качеството му на граждански ищец, срещу решение № 58/26.05.2009 г. по внохд № 51/2009 г. на Военно-апелативния съд. Сочи се, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като се иска да бъде отменено и се уважи изцяло гражданския иск. В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура и защитникът на подсъдимия изразяват становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакуваното решение в пределите по чл. 347 НПК установи следното: С атакуваното решение е потвърдена присъда № 41/11.02.2009 г. по нохд № 41/08 г. на Плевенския военен съд, с която подсъдимият Х. Е. Й. е признат за невинен и оправдан по повдигнатите му обвинения за извършени престъпления по чл. 387, ал. 3, пр. 2, вр. ал. 2 пр. 1, вр. ал. 1 НК и по чл. 283а, ал. 3, т. 1, вр. чл. 282, ал. 3 вр. ал. 2 вр. ал. 1 НК. Гражданският иск от М. на о. за причинени имуществени вреди в размер на 354 880.85 г. е отхвърлен като неоснователен. С касационната жалба голословно се поддържа, че подсъдимият Й е извършил престъпление по чл. 387, ал. 3 НК, от което са последвали щети за М. на о. в размер на 354 880.85 лв., безспорно установени в хода на досъдебното производство. Военно-апелативният съд неоснователно е потвърдил оправдателната присъда и е отхвърлил гражданския иск. Оплакването е неоснователно. Гражданският иск в наказателния процес е допустим само ако почива на деликтно основание по чл. 45 ЗЗД, тъй като всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другимо. Той представлява искане на пострадалия срещу подсъдимия да му се присъди обезщетение за претърпените вреди, които са пряка и непосредствена последица от престъплението, предмет на дадения наказателен процес. Гражданският иск има акцесорен характер и поначало споделя съдбата на обвинението. Когато се установи, че деянието не е извършено от фактическа с., не е извършено виновно или подсъдимият не е неговия автор, отсъства и основанието за уважаване на исковата претенция. При оправдаване на подсъдимия, искът на пострадалия би бил основателен само ако деянието представлява граждански деликт. По настоящото дело М. на о. е предявило гражданския си иск за причинени имуществени вреди на основание престъплението по чл. 387, ал. 3 НК, по което подсъдимият е оправдан с присъдата, потвърдена от въззивния съд. Атакуваното решение не е протестирано от прокурора и касационната инстанция няма правомощие да извършва проверка, респ. да ревизира фактическите и правни изводи на съда, че деянието, извършено от подс. Й. не съдържа от обективна и субективна с. признаците на инкриминираното престъпление. Направените от контролираните съдилища констатации за отсъствие на виновно поведение от подсъдимия, което да е в пряка причинна връзка с установените имуществени вреди, предмет на исковата претенция, сочат на извод, че извършеното от него не представлява и граждански деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД. Липсва правно основание за уважаване на предявения срещу подсъдимия граждански иск от М.на о. за причинени имуществени вреди, поради което касационната жалба е неоснователна. При тези съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение