Решение № 1604 от 13.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7216/2014 г.

Решение № 1604 от 13.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7216/2014 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) към министъра на правосъдието против решение № 2391 от 10.04.2014 г., постановено по адм. дело № 323/2014 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменена заповед рег. № Л-13389/6.12.2013 г. на същия административен орган, с която на Огнян Чавдаров Николов е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон, събраните доказателства и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като заповедта е издадена при спазване на всички нормативни изисквания. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата на Николов против заповедта за налагане на наказание да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, като му се присъдят направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, състав на пето отделение констатира следното: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Оспореното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че заповедта за налагане на наказание е издадена от компетентния орган - съгласно чл. 13, ал. 2, т. 4 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража главният директор на ГДИН прекратява служебните правоотношения с държавните служители, назначени на длъжности, за които се изисква средно образование. Аргументираното и в съответствие със закона заключение на съдебния състав за отмяна на оспорената заповед, следва да бъде допълнено и със съображения за допуснати при постановяване на административния акт съществени нарушения на формата и на административнопроизводствените правила. Оспорената заповед е издадена в нарушение на нормативно установената форма, тъй като не съдържа реквизитите, предвидени в разпоредбата на чл. 246, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР отм.). В акта не са посочени обстоятелствата, при които е извършено нарушението, доказателствата, въз основа на които то е установено, както и конкретно поведение на служителя, обосноваващо възприетата от органа правна квалификация. В заповедта е посочено, че през периода м. май 2013 г. - м. август 2013 г. полицай Николов, надзирател II степен в арест на ул. "М-р Г. Векилски" № 2 в качеството си на длъжностно лице е поискал сумата 2000.00 лв., която не му се следва, за да упражни влияние при вземане на решение от трето лице във връзка със службата му, което да съдейства за изготвяне на медицинска документация, която да послужи за основание за временно прекъсване на наказанието на лишения от свобода Веселен Денчев. Посочено, че Николов е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 304б, ал. 1 от Наказателния кодекс, че е задържан на това основание за 24 часа, както и че "горепосочените неправомерни деяния" са станали достояние на други правоохранителни органи, институции, както и на служители в дирекцията. Поради това е направен извод, че извършеното от на служителя е в нарушение на чл. 294 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, както и на 13 и т. 31 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и с тях е уронен престижа на службата. По тези причини поведението на служителя е квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 7, т. 8 и т. 10 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР отм.) във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от (ППЗМВР отм.), за което му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". При тези факти настоящата инстанция приема, че заповедта не съдържа описание на конкретни действия на Николов, сочещи на използване на служебното положение за лична облага или за облага на трето лице, на злоупотреба с власт или доверие, както и на действия, уронващи престижа на службата. Прието е, че същият е поискал сумата 2000.00 лв., но не уточнено лицето, от което е направено това, за да се приеме, че е налице използване на служебното положение или злоупотреба с власт или доверие. Описани са привличането на служителя като обвиняем за извършено престъпление от общ характер, както и задържането, извършено в служебните помещения на дирекцията, но не и действия или бездействия от страна на служителя, които следва да се квалифицират като тежко дисциплинарно нарушение, засягащи общовалидни морални норми, водещи до накърняване на престижа на институцията. Както повдигнатото обвинение, така и задържането са обстоятелства, които не са настъпили по волята на служителя, поради което не могат да се възприемат като описание на нарушението. Освен това, независимо от предприетите по отношение на служителя мерки на процесуална принуда дисциплинарно наказващият орган е длъжен да изложи конкретни факти, обосноваващи направената правна квалификация на поведението на служителя, както и съображения за причините, поради които описаното в заповедта поведение е несъвместимо с общовалидни ценности и е в нарушение на морално-етични правила, уронващо престижа на службата. В случая това не е направено, т.е. в акта, а също и в предхождащите издаването му документи не са изложени факти, очертаващи допуснатото нарушение или нарушения. При постановяване на заповедта са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В противоречие с чл. 230, ал. 3 от (ЗМВР отм.) от страна на дисциплинарно-разследващия орган не са предприети действия за установяване на дисциплинарното нарушение. Констатациите в обобщената справка не изясняват поведението на служителя, а описват задържането на Николов и повтарят повдигнатото на служителя обвинение. Освен това в нарушение на чл. 229, ал. 4 от ЗМВР (отм.) заповедта е издадена и наказанието е наложено без да са събрани и оценени всички доказателства от значение за случая и без да са изяснени релевантните факти. Не е посочено лицето, от което се твърди, че Николов е поискал сумата 2000.00 лв. и не са изяснени взаимоотношенията на служителя с лишения от свобода Веселен Денчев и с лекаря, върху когото се предполага, че Николов е следвало да упражни влияние. В тази насока не са взети обяснения от д-р Угринска и от лишения от свобода Денчев. Допуснатите нарушения на формата на акта и на административнопроизводствените правила са съществени, тъй като първите накърняват правото на служителя на защита, който при допуснатите неясноти фактически не е известен за причините, довели до ангажиране на дисциплинарната му отговорност, а вторите се отразяват на правилността на изводите на административния орган относно наличието на предпоставки за налагане на дисциплинарно наказание. Тези нарушения са самостоятелно основание за отмяна на заповедта и същевременно същите обосновават постановяване на административния акт и в противоречие с материалния закон, порок, констатиран и от първоинстанционния съд като основание за отмяна на оспорената заповед. Изводите на първоинстанционния съд за противоречие на заповедта с материалния закон следва да бъдат споделени изцяло. Служителят Николов е наказан на основание чл. 227, ал. 1, т. 7, т. 8 и т. 10 от ЗМВР (отм.) във връзка чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР (отм.), без да са установени предвидените в нормите предпоставки за неговото санкциониране. При липсата на доказателства Николов действително да е поискал парична сума, която не му се следва, както и такива, които да установяват от кого е направено това, не може да се приеме, че поведението на служителя представлява използване на служебното положение за лична облага или за облага на трети лица (чл. 227, ал. 1, т. 7 от ЗМВР отм.), както и че от страна на служителя е извършена злоупотреба с власт или доверие (чл. 227, ал. 1, т. 8 от ЗМВР отм.). Изложението обосновава извод и за отсъствие на основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя и на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР (отм.) във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР (отм.). Текстовете предвиждат налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание за извършени деяния, несъвместими с етичните правила на поведение на държавните служители в ГДИН, с които се уронва престижът на службата. В случая такова поведение от страна на служителя Николов не е установено. Повдигнатото против служителя обвинение за престъпление от общ характер, последвалото задържане в служебните помещения на ареста са факти, които не са предизвикани от служителя и са настъпили извън неговата воля, поради което не могат да се приемат за действия на привлечения към дисциплинарна отговорност в разрез с етичните правила и норми за поведение и да обосноват налагането на най-тежката дисциплинарна санкция. Ето защо доводите на касатора в обратния смисъл са неоснователни, а изводите на първоинстанционния съд за липсата на материалноправните предпоставки за санкциониране на служителя и за отмяна на заповедта са направени при правилно тълкуване и прилагане на закона. Касационният довод за необоснованост на съдебния акт също е неоснователен. Решението на първоинстанционния съд съответства на представените по делото доказателства. При липсата на такива, които да сочат, че от страна на Николов е извършено описаното в заповедта нарушение, правилно е преценено, че не са налице основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя. Доказателствата за привличане на служителя като обвиняем по досъдебно производство и обстоятелството, че този факт е станал известен на служители от главната дирекция и на други лица не могат да обосноват извод за наличие на основания за ангажиране на дисциплинарна отговорност и законосъобразност на оспорената заповед, тъй като това са обстоятелства, които не са предизвикани от поведението на служителя. Доводът за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също не може да бъде споделен, още повече че конкретни съображения в този смисъл не са изложени от касационния жалбоподател. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът проверява законосъобразността на оспорената заповед на всички, посочени в чл. 146 от АПК основания. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 от АПК, а решението е постановено след обсъждане на всички доказателства, доводи и възражения на страните, като са изложени подробни мотиви в подкрепа на направените изводи. Поради всичко изложено настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, приема, че не са налице посочените от касатора основания за отмяна на съдебния акт. Решението е постановено в съответствие с материалния закон и събраните доказателства и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски в касационното производство Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" следва да заплати на ответника по касация сумата 400.00 лв. разноски по делото пред касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,