Решение № 3515 от 13.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 242/2013 г.

Решение № 3515 от 13.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 242/2013 г., VI о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Александър Пенков Печеняков, от с. Крушовене, Плевенска област, срещу Решение № 653 от 20.11.2012 г. по адм. дело № 776/2012 г. на Административен съд Плевен, с което е отхвърлена жалбата му против Решение № 36/16.08.2012 г. на Директора на НОИ-РУСО - гр. Плевен и е осъден да заплати на НОИ-РУСО - Плевен 150 лв. разноски по делото за минимално юрисконсултско възнаграждение. От касационната жалба се извличат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на приложимия материален закон и при необоснованост на съдебния акт - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че жалбоподателят няма статут на безработен и че не следва да му се изплаща обезщетение за безработица, както и че неправилно е счел за неприложима разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от Правилника за организация дейността на Обс - Долна Митрополия, като противоречаща на по-високия по степен акт ЗМСМА. Счита също, че не е следвало да се присъжда юрисконсултско възнаграждение на ответника при положение, че не са представени реални доказателства за изплащането му. Прави искане за отмяна на обжалваното решение и присъждане на разноски. Ответникът - Директорът на РУСО Плевен, чрез процесуален представител, в писмено възражение, излага становище за неоснователност на касационната жалба, както и прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Посочва, че касаторът е упражнявал трудова дейност, подлежаща на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО, като отрицателното условие по чл. 54а, ал. 1, т. 3 КСО не е било изпълнено и съответно лицето няма право да получава парично обезщетение за безработица. Предвид изложеното приема обжалваното решение за правилно и като такова счита, че същото следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. По същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на настоящия касатор против Решение № 36/16.08.2012 г. на Директора на НОИ-РУСО - гр. Плевен, с което е оставена без уважение жалбата му с вх. № 94А-1468-2/8.08.2012 г. и е потвърдено Разпореждане № 142-00-306-19/20.06.2012 г. на ръководител на осигуряването за безработица при РУСО - Плевен, с което е прекратено изплащането на отпуснатото на жалбоподателя парично обезщетение за безработица, считано от 1.02.2012 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата му и го е осъдил да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. на ответника по делото. За да постанови този резултат е приел, че съгласно материалноправната разпоредба на чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО лицата, упражняващи трудова дейност и получаващи доходи на изборна длъжност, сред които са и общинските съветници, подлежат на задължително осигуряване за безработица. Посочил е, че времетраенето на задължителното осигуряване се определя съобразно правилото по чл. 10 от КСО - от деня на започване на трудовата дейност до деня на нейното прекратяване, като за времето, през което общинските съветници упражняват пълномощията и дейността по чл. 33 от ЗМСМА се дължат осигурителни вноски на основание чл. 6, ал. 3 от КСО - месечно върху получените или начислените, но неизплатени брутни месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по ал. 2, т. 3 и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход. Предвид изложеното и независимо от взетото решение на ОбС Долна Митрополия на регистрираните като безработни да се заплаща само за участие в комисии и заседания, е приел, че за тях, както и за всички общински съветници са приложими горните разпоредби и са дължими осигурителни вноски в посочените граници. Установил е, че не е налице предпоставката на чл. 54а, ал. 1, т. 3 от КСО, даваща право на жалбоподателя да получава парично обезщетение за безработица, тъй като той упражнява трудова дейност, подлежаща на задължително осигуряване по чл. 4. Така постановеното решение е правилно. Жалбоподателят е придобил качеството на общински съветник в резултат на проведен избор по реда на Изборния кодекс и това качество и правомощията му на общински съветник продължават до тяхното прекратяване предсрочно или след изтичане на срока на избора. От установеното в чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО следва, че същият е задължително осигурен като лице, упражняващо трудова дейност на изборна длъжност и се счита за осигурен за целия месец през който има това качество. Съгласно разпоредбата на чл. 54а, ал. 1, т. 3 от КСО, както правилно е посочил и първоинстанционният съд, право на парично обезщетение за безработица имат лицата, които наред с останалите изискуеми предпоставки не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по посочения чл. 4-ти. Отделно, разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 2 от ЗМСМА /в действащата редакция от ДВ, бр. 14 2009 г./ регламентира, че общинските съветници за изпълнение на задълженията им, произтичаща от избора и от качеството им на такива, получават възнаграждение, чийто размер се определя с решение на общинския съвет. Те получават възнаграждение за времето, през които изпълняват задълженията си по съответната изборна длъжност, а не само за времето на участие в заседание. Осигурителните вноски за него се внасят по реда на чл. 6, ал. 3 от КСО. Правилно съдът е отбелязал, че определянето на размера на възнаграждението на общинския съветник е в компетентността на общинския съвет, по регламентирания в чл. 34, ал. 1 ЗМСМА начин, но не и начинът на заплащането. Последният е определен със закон и не може да бъде променян с правилник, както това е направил ОбС - Долна Митрополия, въвеждайки заплащане на регистрираните като безработни общински съветници само за участие в заседания и комисии. В Закона за местното самоуправление и местната администрация не се съдържат основания да се приеме, че общинският съветник е безработен и не се осигурява за времето, в което не участва в заседание на общинския съвет или в неговите комисии. Неоснователно се явява и възражението на жалбоподателя, че не е следвало да се присъжда юрисконсултско възнаграждение на ответника. Съгласно приетото на общото събрание на колегиите при ВАС тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г., случаите, в които съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата си, страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в съдебно-административното производство, какъвто е настоящия случай. По изложените съображения, настоящият състав на Върховния административен съд счита, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати твърдяните в касационната жалба нарушения и същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора жалбоподателят следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1, Върховният административен съд - шесто отделение