Решение № 2034 от 27.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8000/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени от: 1. Главния архитект на Столична община (СО) - район Изгрев , чрез адв. Георгиева като процесуален представител и 2. С. С. К., чрез адв. Марински като процесуален представител, срещу решение 5582/17.05.2024 г., постановено по адм. дело 6138/2023 г. по описа на Административен съд София - град. В първата касационна жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че оспореното разрешение за строеж (РС) е издадено на основание по чл. 183, ал. 4 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), което изключва необходимостта от получаване на съгласие от останалите съсобственици на поземления имот, в който се предвижда строителството. Претендира се отмяна на обжалваното решение и присъждане на направените разноски. Във втората касационна жалба се навеждат аргументи за недопустимост на съдебния акт като постановен по недопустима жалба поради подаването й от лице без правен интерес и извън срока за обжалване. Алтернативно се излагат и доводи за неговата неправилност поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу оспорения акт, както и присъждане на деловодните разноски за двете съдебни инстанции. В писмени отговори двамата касатори изразяват становище за основателност на подадената от другия касационна жалба. Ответникът - М. С. М., чрез пълномощника си адв. Ангелова, в писмен отговор и в съдебно заседание взема становище за неоснователност на касационните жалби и претендира присъждане на разноски за настоящото производство. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени от надлежни страни срещу неблагоприятен за тях съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество са основателни по следните съображения: С обжалваното решение, по оспорване на М. С. М., е отменено РС 1/16.02.2023 г. на главния архитект на СО - район Изгрев за строеж: Реконструкция и преустройство на ресторант в жилище в имот с идентификатор (сграда/СОС) 68134.800.1839.5 по КККР на гр. София, планоснимачен район кв. Изток , планоснимачен 456, УПИ І, кв.18, местност Изток юг , район Изгрев , с посочен административен адрес. От доказателствата по делото се установява, че административното производство по издаване на обжалваното пред административния съд РС започва по заявление, подадено от С. С. К. за реконструкция и преустройство на ресторант в жилище в УПИ І за жилищно строителство, находящ се в имот с идентификатор 68134.800.1839, кв. 18, район Изгрев . Тя се легитимира като собственик на самостоятелен обект ресторант Изгрев с идентификатор 68134.800.1839.5.9, състоящ се от - мокър бюфет, кухненски тракт, зала за хранене и две тоалетни, с обща площ от 114 кв. м и тераса с площ от 14 кв. м, заедно с целия сутеренен етаж под ресторанта, състоящ се от: коридор и две ниши, самостоятелен обект гараж 1 с идентификатор 68134.800.1839.5.10, самостоятелен обект гараж 2 с идентификатор 68134.800.1839.5.11, самостоятелен обект склад към ресторанта с идентификатор 68134.800.1839.5.12, самостоятелен обект склад към ресторанта с идентификатор 68134.800.1839.5.13, избено помещение, разположено в западната част на сутерена под ресторанта, както и на две избени помещения, разположени в югоизточната и югозападната части на сутерена под ап. 2, както и на съответните за всички обекти, разположени в сутеренния етаж на сградата идеални части и от правото на строеж върху поземления имот, въз основа на нотариален акт 126, т. І, рег. 2249, дело 58/2022 г. Обект с идентификатор 68134.800.1839.5.9 представлява самостоятелна пристройка, която е узаконена с акт за узаконяване (АУ) 23/03.05.1984 г., долепена до сграда с идентификатор 68134.800.1839.5. В проекта към този АУ е отразена и тераса с площ от 21,60 кв.м., заемаща част от покрива на узаконената пристройка, към която има излаз от апартамента на първи, надпартерен етаж с идентификатор 68134.800.1839.5.5, находящ се в сграда с идентификатор 68134.800.1839.5. Предназначението на обекта с идентификатор 68134.800.1839.5.9 е променено от жилищно в ресторант видно от разрешение за ползване 2293/18.05.1998 г., в което е посочен АУ 10/02.04.1998 г. Оспорващият процесното РС в първата инстанция и настоящ ответник М. С. М. се легитимира като собственик на самостоятелен обект с идентификатор 68134.800.1839.5.5 по КККР на гр. София, представляващ апартамент на първи, надпартерен етаж, находящ се в жилищна сграда в гр. София, район [район], [улица], състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, с площ от 60 кв. м съгласно нотариален акт 189, т. ІІ, рег. 13436, н.д. 343/2013 г. Жалбата се основава на твърдението, че е собственик на терасата с площ от 21,60 кв.м., заемаща част от покрива на обект с идентификатор 68134.800.1839.5.9, предмет на обжалваното РС. Твърди, че с него се променя част от собственото му жилище - апартамент с идентификатор 68134.800.1839.5.5 поради засягане на терасата, попадаща в неговия обхват, за което не е дал съгласие и това обуславя незаконосъобразност на оспорения акт. Строителните работи, описани в обяснителната записка към одобрените инвестиционни проекти, послужили за издаване на строителното разрешение и видно от приетите по делото заключения на съдебно-техническите експертизи, включват цялостно премахване на покривната конструкция над втория етаж, всички съществуващи стени и конструктивни елементи на втория етаж на сградата ресторант с идентификатор 68134.800.1839.5.9, както и плочата между първи и втори етаж, съответно неносещите стени на първи етаж на същата. Предвиден е отвор в плочата над втория етаж, която е и плосък покрив на сградата, предмет на РС, до който достъпът е по повита стълба, затворен с метален, топлоизолиран капак в плочата. Запазва се самостоятелният вход от улицата. На плоския покрив на преустройваната самостоятелна пристройка с идентификатор 68134.800.1839.5.9 са предвидени декоративни архитектурни елементи бетонни колони, свързани с бетонни перголи. Не е предвидено покривът да е използваем за собственика на преустройваната сграда. На покрива, пред и на нивото на апартамента на М., е предвидено пространство с размери 6,00 м. на 2,68 м., оградено от три страни с борд и със самостоятелно водоотвеждане, което не е наименовано. Преустройваният самостоятелен обект е предвиден като долепен на фуга със собствени ограждащи зидове към сградата с идентификатор 68134.800.1839.5. и е в същите контури, коти, обеми и квадратури като тези преди преустройството. При тези факти административният съд приема, че оспореното пред него РС е издадено от компетентен орган, като съдържа ясни мотиви и диспозитив. Излага съображения, че премахването на част от покривната конструкция на обект с идентификатор 68134.800.1839.5.9, която представлява покривна тераса към обект с идентификатор 68134.800.1839.5.5 и изграждането на нова, както и поставянето на стоманобетонови колони и перголи по цялото протежение на терасата, съществено променя фасадата на сградата, която е обща част. Посочва, че фасадните стени са външните ограждащи стени на сградата по арг. от § 5, т. 55 от Преходните и заключителните разпоредби (ПЗР) на ЗУТ и са елемент от общите части на сградата съгласно нормата чл. 38, ал. 1 от Закона за собствеността (ЗС), според която при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части, както и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползване. Според съда, след като с разрешеното преустройство откритата тераса е оградена с масивни стоманобетонови колони и перголи, както и предвидения допълнителен достъп посредством стълба до терасата, съществено е променена фасадата на сградата от север, запад, изток и юг. Приема, че не е налице изключението на чл. 185, ал. 1, т. 3 ЗУТ, поради което приложение намира императивното изискване на чл. 185, ал. 2 ЗУТ, съответно оспорващият има качеството на заинтересована страна по чл. 149, ал. 2, т. 4 ЗУТ. Достига до извод, че същият не е уведомен за започналото административно производство, респ. не е дал изрично писмено съгласие за преустройството, поради което оспореното разрешение за строеж е постановено при допуснато съществено процесуално нарушение и неправилно приложение на материалния закон. Решението е валидно, но недопустимо като постановено по недопустима жалба. Настоящият състав не споделя извода на съда, че за оспорващия е налице правен интерес да обжалва административния акт. Оспореното пред него РС е издадено на основание по чл. 38, ал. 5 ЗУТ. Според цитираната разпоредба самостоятелни обекти за нежилищни нужди, изградени в заварена сграда, могат да се преустройват и да променят предназначението си по общия ред, без да се изисква съгласието на собствениците в етажната собственост, при условие че се спазват изискванията на чл. 185, ал. 1, т. 2 4 и не се допуска наднормено шумово и друго замърсяване. Ако не са налице тези условия, се спазват изискванията на чл. 185, ал. 2 и 3. За да се отговори на въпроса попада ли оспорващият пред първата инстанция в кръга на заинтересованите лица да обжалват процесното РС, следва да се обсъди дали разрешеният строеж е в обхвата на изчерпателно изброените хипотези на чл. 149, ал. 2 ЗУТ. Макар да не го коментира изрично, съдът очевидно отхвърля заинтересоваността му в хипотезите на точки 1, 2 и 3 от тази норма и приема такава по точка 4 от същата. Направеният извод, че М. притежава качеството на заинтересовано лице е обоснован с липса на изключението по чл. 185, ал. 1, т. 3 и наличие на хипотезата на чл. 185, ал. 2 ЗУТ с издаденото РС съществено се променят общи части на сградата и за него се е изисквало решение на общото събрание на собствениците, взето по установения ред, и изрично писмено съгласие на всички собственици - непосредствени съседи на обекта, каквото не е дадено от страна на оспорващия. Действително в случая категорично не са изпълнени хипотезите на чл. 149, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ, легитимиращи го като заинтересовано да обжалва процесното РС лице, тъй като то не е издадено за строителство на нов строеж, пристрояване или надстрояване на заварен строеж, нито за обект с характера на някои от тези по чл. 38, ал. 3 и ал. 4 или чл. 39, ал. 2 ЗУТ. По отношение на оспорващия не са налице и хипотезите на чл. 149, ал. 2, т. 3 и т. 4 ЗУТ, препращащи към чл. 185, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ. За да е заинтересовано да оспори процесното РС в тези случаи, лицето следва да се легитимира като собственик или носител на ограничени вещни права на преустройвания обект, помещения или части от него. В случая видно от титула за собственост на оспорващия и настоящ ответник - нотариален акт 189, т. ІІ, рег. 13436, н.д. 343/2013г. той не придобива с тази възмездна сделка терасата с площ от 21,60 кв.м., заемаща част от покрива на узаконената пристройка с идентификатор 68134.800.1839.5.9. Едва след като узнава за процесното РС 1/16.02.2023 г., предприема действия да се снабди с констативен нотариален акт за собственост върху тази тераса и такъв е издаден на 22.08.2023 г. Законосъобразността на административния акт следва да се преценява спрямо фактите и нормите, съществували към момента на неговото постановяване. Към момента на издаване на оспореното РС жалбоподателят в първоинстанционното производство не се легитимира като собственик на терасата, заемаща част от покрива на разрешената за преустройване сграда. Следва да се има предвид, че съгласно ТР 11/2012г. на ОСГК на ВКС констатациите в констативния нотариален акт за принадлежността на правото на собственост не се ползват с материална доказателствена сила. Отделно от това по отношение собствеността на тази тераса е налице висящ спор за материално право, който не е разрешен с влязло в сила съдебно решение. Ето защо, към момента на постановяване на процесното РС М. не се явява заинтересовано лице съгласно чл.149, ал. 2, т. 3 ЗУТ. Същият не е заинтересовано лице и по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 4 ЗУТ, тъй като не са изпълнени предпоставките по чл. 185, ал. 2 ЗУТ. Тази разпоредба е приложима само ако е налице хипотеза, излизаща извън случаите по чл. 185, ал. 1, т. 1 - 7 ЗУТ. Процесното РС не излиза извън тези случаи. За да достигне до извод за приложимост на чл. 185, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 ЗУТ, административният съд приема, че с разрешеното с него съществено се променя обща част на сградата с идентификатор 68134.800.1839.5, каквато е нейната фасада от север, запад, изток и юг. Съгласно § 5, т. 55 ПЗР ЗУТ фасада" е външна ограждаща стена на сграда, която стъпва на терена. Действително фасадата е обща част на сграда в режим на етажна собственост съгласно чл. 38, ал. 1 ЗС. В случая обаче с разрешеното преустройство на плоския покрив на преустройваната самостоятелна пристройка с идентификатор 68134.800.1839.5.9, която е еднолична собственост на титуляра на РС, са предвидени за изграждане декоративни архитектурни елементи бетонни колони, свързани с бетонни перголи. Видно от одобрените инвестиционни проекти същите не са конструктивни елементи, свързани монолитно към фасадата на основната сграда с идентификатор 68134.800.1839.5, а само контактуват с нея на фуга, т. е. не могат да се приемат за части от фасадата на тази сграда или за промени по нея. Покривът на самостоятелната сграда с идентификатор 68134.800.1839.5.9, на който са предвидени за изграждане спорните декоративни архитектурни елементи, не е част от фасадата на сградата в режим на етажна собственост с идентификатор 68134.800.1839.5. Първо, защото по арг. от § 5, т. 55 ПЗР ЗУТ, такива са само вертикалните й стени, които стъпват на терена, а покривът е хоризонтална или под ъгъл най-горна част на сградата, която затваря обема й. На второ място, в случая предвидените като декоративни архитектурни елементи са разположени само на покрива на преустройвания обект - пристройка, еднолична собственост на титуляра на процесното РС. По арг. от чл. 38, ал. 1 ЗС той не е обща част за останалите собственици на сградата в режим на етажна собственост с идентификатор 68134.800.1839.5, включително и за оспорващия М., тъй като по предназначение не служи за тяхно общо ползване, а обслужва само собственика на този обект. Въпросът дали една сграда се намира в режим на етажна собственост по смисъла на чл. 38 ЗС (сграда, в която етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици) е правен. В случая сградата с идентификатор 68134.800.1839.5 и обект с идентификатор 68134.800.1839.5.9, независимо от начина, по който са нанесени в кадастралната карта, имат самостоятелни входове и стълбища, които са най-типичните белези за обособеност на етажните собствености. Нямат общ разделителен зид и общ покрив. Т.е. те са както напълно функционално обособени, така и притежават правната индивидуализация, необходима за извършването на разпоредителни сделки в гражданския оборот. Презумпцията по чл. 2, ал. 5 ЗКИР е оборима. В този смисъл фактите, удостоверени в одобрената КК могат да бъдат преценявани в настоящото производство. Пристройката, предмет на АУ от 1984 г., представлява самостоятелна сграда, тъй като и след настъпилите трансформации в съсобствеността няма конструктивна, обслужваща и функционална свързаност с основната жилищна сграда. Тези две сгради не са в режим на хоризонтална етажна собственост помежду си. Етажна собственост съществува отделно в сграда с идентификатор 68134.800.1839.5, но не и съвместно между нея и тази с идентификатор 68134.800.1839.5.9. Предвид изложеното жалбоподателят в първоинстанционното производство М. не е в кръга на лицата по чл. 149, ал. 2, т. 1 4 ЗУТ, поради което същият няма правен интерес да оспори разрешителния акт, издаден от главния архитект на район Изгрев , съответно жалбата му срещу него е недопустима за разглеждане относно нейната основателност.