Решение № 286 от 9.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1896/2018 г.

Решение № 286 от 9.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1896/2018 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационен протест на прокурор от Окръжна прокуратура - Благоевград против решение № 2103/22.12.2017 г. по адм. дело № 735/2017 г. на Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлен протест на същия орган против заповед № 173/06.04.2016 г. на кмета на община Гърмен. Подателят на касационния протест поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и не се обосновава от събраните доказателства. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който протестираната заповед да бъде обявена за нищожна. Ответникът – кметът на община Гърмен оспорва касационния протест и моли решението на административния съд за бъде оставено в сила. Ответникът В. Узунов не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура представя заключение за неоснователност на касационния протест. Като взе предвид изложеното в касационния протест и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационният протест е подаден в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустим. Разгледан по същество, касационният протест е неоснователен. Решението на Административен съд - Благоевград е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от представените доказателства. Принципно следва да се посочи, че за да бъде нищожен, административният акт следва да е засегнат от особено тежък порок, който да е пречка актът да породи целеното от издателя действие. Съобразно посочения критерий, нищожни са актовете издадени от некомпетентен орган, тези постановени при липса на форма или при толкова съществено нарушаване на административнопроизводствените правила, довело практически до липса на волеизявление. Противоречието с материалния закон, може да обоснове нищожност, когато е налице пълна липса на предпоставките на приложимата правна норма, когато актът е издаден изцяло при липса на законово основание или когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или от никой орган. В съответствие с изложеното и при правило тълкуване и прилагане на закона Административен съд – Благоевград приема, че оспорената заповед на кмета на община- Гърмен, с която на ответника В. Узунов е учредено право на пристрояване върху 100 кв. м. към съществуваща двуетажна жилищна сграда, негова собственост, разположена в урегулиран поземлен имот (УПИ) IХ - частна общинска собственост в кв. 50 по плана на [населено място], община Гърмен, е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, в съответствие с административнопроизводствените правила и при спазване на материалния закон, поради което не е налице порок на административния акт, водещ до липса на волеизявление. Освен това оспорената заповед не е отправена до несъществуващ адресат, няма невъзможен предмет и е издадена на предвидено в закона правно основание (чл. 38, ал. 2 Закона за общинската собственост (ЗОС), поради което не е нищожна. Доводите в протеста, че процедурата по издаване на заповедта, както и материалният закон са съществено нарушени до степен на нищожност, тъй като административният акт е постановен в противоречие с изискванията на чл. 37, ал. 1 ЗОС - без предварително решение на общинския свет, са неоснователни. Административният съд правилно приема, че учредяването на право на пристрояване към жилищна сграда, собственост на приобретателя, построена в имот частна общинска собственост, следва да се извърши по реда, предвиден в чл. 38, ал. 2 ЗОС. Цитираната разпоредба е изключение от общия принцип и предвижда, че право на пристрояване или надстрояване върху сграда в имот частна общинска собственост се учредява без търг и конкурс от кмета на общината в полза на собственика на сградата, реда предвиден в наредбата по чл. 8, ал. 2 от закона. В конкретната хипотеза изброените в текста чл. 38, ал. 2 ЗОС предпоставки са изпълнени. Следователно в случая правилно първоинстанционният съд приема, че решение на общинския съвет не е необходимо и фактическият състав за учредяване право на пристрояване е изпълнен. Това мотивира и крайното заключение, че оспорената заповед на кмета на община Гърмен е издадена при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и не е нищожна. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице посочените от подателя на касационния протест основания за отмяна на оспореното решение. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон, обосновава се от събраните доказателства и следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,