Решение № 12462 от 13.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6280/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на М. Набих, гражданин на Сирия, подадена чрез упълномощения адвокат Г. Славова, против решение 263 от 10.04.2023 г., постановено от Административен съд Хасково, по адм. д. 289/2023 г., с което е отхвърлена жалбата му против решение 2487/06.02.2023г. на заместник - председател на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет. В касационната жалба се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационният жалбоподател излага твърдения, че след като административният съд е отказал да допусне искането му превод на представения доклад на Хюман Райтс Уоч" относно положението на бежанците в Република Турция да бъде извършен с бюджетни средства, същият е възприел изцяло фактическата обстановка, описана в акта на административния орган, без да има относимата информация за тази страна. Счита, че съдът не е изследвал причините чуждият гражданин да напусне Турция, като е пренебрегнал факта, че на територията на тази страна е живял нелегално, без да има данни за времетраенето на престоя, извън изложените в разказа на лицето. Касационният жалбоподател поддържа, че липсват аргументи защо Турция е смятана за трета сигурна страна, предвид критичното Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Ролята на Турция в бежанската криза /Официален вестник на Европейския Съюз 2018/С 227/03 от 28.06.2018 г./ и приетата резолюция от Парламентарната асамблея на Европа на 20 април 2016 г. Акцентира на обстоятелството, че принципът забрана за връщане" /non-refoulement/ е основополагащ относно закрилата на бежанците, а Турция принудително изселва от собствената си територия сирийски граждани, най-вече араби, за да ги засели в районите на Сирия, където преди това са живеели сирийски кюрди. В подкрепа на тезата си представя цитирания доклад на Хюман Райтс Уоч" с превод на български език. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Ответникът заместник - председателят на Държавната агенция за бежанците/ДАБ/ при Министерски съвет /МС/ оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт А. Георгиева, която в съдебно заседание и с писмени бележки пледира за оставяне в сила на обжалваното решение. Счита, че от представените и събрани в хода на производството доказателства, административният съд е извел правилни изводи, че по отношение на сирийския гражданин Република Турция се явява като трета сигурна страна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, защото в съответствие с изискванията на чл.75, ал.1 ЗУБ административният орган и съдът са преценили всички относими факти, декларации и документи, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход и с възможността да се ползва от закрилата на друга държава, чието гражданство би могъл да придобие. Според участващия по делото прокурор, предвид обстоятелството, че молителят е пребивавал в Турция за период от седем месеца и при действащото законодателство в Република Турция, както и прилагането на Конвенцията за бежанците от 1951 г., правилен се явява изводът, че предоставената там закрила е ефективна, поради което е трета сигурна страна за чужденеца. Поддържа, че е неоснователен доводът за допуснато съществено нарушение на съдебнопроизводствените правила, предвид отказа на съда да приеме писмено доказателство на чужд език, с оглед разпоредбата на чл. 185 ГПК. Като прецени данните по делото и съобрази доводите на страните, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в нормата на чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение 263 от 10.04.2023 г. е отхвърлена жалбата на М. Набих, гражданин на Сирия, търсещ закрила, против решение 2487/06.02.2023г. на заместник - председател на ДАБ при МС, с което поради липсата на предпоставките на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, на основание чл. 75, ал.1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да достигне до този резултат, решаващият състав на Административен съд Хасково е приел за установено, че оспореният пред него акт е издаден от компетентен административен орган, в установената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно прилагане на материалния закон. Преценил е като правилен извода на административния орган, че изложените от лицето причини не представляват материалноправно основание по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец, тъй като заявените от жалбоподателя обстоятелства не могат да бъдат свързани с нито една от причините за преследване посочени в закона. Констатирано е, че в проведеното интервю чуждият гражданин изрично е заявил, че не е бил обект на преследване от държавата, партии или организации или недържавни субекти, не е имал проблеми, свързани с религията, която изповядва или с етническата му принадлежност. Същевременно от бежанската му история ставало ясно, че е напуснал Сирия заради военните действия и липсата на сигурност, а Турция - защото целта му била да стигне до Германия, независимо че там е живял и работел в продължение на седем месеца, и макар да е било нелегално, не е бил гонен или преследван. На следващо място са обсъдени доказателствата, релевантни за предоставянето на хуманитарен статут, като е прието, че не са налице и основанията по чл. 9 ЗУБ. Съдът е споделил становището на административния орган, включително подкрепено от справки относно общото положение и актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирийската арабска република, че обстановката по сигурността в страната е достигнала прага на всеобхватно насилие в рамките на вътрешен въоръжен конфликт, преминал в гражданска война, поради което не може да се очаква молителят да се установи в друга част от територията на държавата си по произход, където да ползва трайна и ефективна закрила или да съществува възможността за вътрешно разселване. Съобразил е, че жалбоподателят е принуден да остане извън държавата си по произход Сирия, тъй като със самото си присъствие на територията на тази държава като гражданско лице е изложен на реална опасност от тежки посегателства поради насилие от протичащия към момента в тази държава въоръжен конфликт. От друга страна първостепенният съд е отчел обстоятелството, че чуждият гражданин в продължение на седем месеца е живял на територията на Република Турция, където е работил, без да е бил гонен или преследван от органите на тази държава. Съдът приел, че в случая обоснована се явява преценката на административния орган относно сигурността на територията на тази държава, съответно наличието на изискуемите от разпоредбата на § 1, т. 9 от ДР ЗУБ предпоставки същата да се приеме за трета сигурна държава по отношение на жалбоподателя. Този извод е допълнително мотивиран с данните, съдържащи се в приетите по делото справки относно Република Турция и изложеното в проведеното интервю, доколкото същите дават основание да се приеме, че в тази страна чуждият гражданин би бил защитен от връщане до територията на Сирия. Оттук е изведено заключение, че процесното решение на административния орган съответства на всички изисквания за законосъобразност и като незасегнато от порок, налагащ отмяната му е отхвърлил жалбата против него като неоснователна. Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Това е така, защото съдът точно е констатирал, че при произнасяне по молбата за международна закрила, същата е разгледана от заместник-председател на ДАБ при съобразяване на разказаната бежанска история и материалноправните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният орган е преценил всички относими обстоятелства, декларации и документи, свързани с личното положение на молителя, с актуалната обстановка в държавата му по произход и с възможността да се ползва от закрилата на друга държава, на чиято територия е пребивавал необезпокоявано продължително време, при съобразяване на разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗУБ. В съответствие с данните по делото, в това число свободно разказаната от кандидата за статут история при провеждане на интервюто, както административният орган, така и първоинстанционният съд обосновано са приели, че не се установява чуждият гражданин да е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Видно от представените по административната преписка доказателства жалбоподателят е гражданин на Сирия, роден в гр. Халеб, с етническа принадлежност арабин, с вероизповедание мюсюлманин сунит, неженен и с начално образование. Сам заявява, че е напуснал Сирия през месец януари 2022 г., като е влязъл нелегално в Турция, където останал около седем месеца. Там работил също нелегално в строителството, без да има издаден кимлик, но не му платили и нямал финансова възможност да напусне Турция по-рано. Желанието му било да събере пари за пътя до България, а крайната му цел била да стигне до Германия. В Република България влязъл нелегално преди около два месеца и половина, през зелена граница и като част от група от 12 други чужди граждани. Сочените от него причини да напусне страната си по произход са военните действия, които започнали още през 2011 г. и последващите такива в района, в който живеел, инициирани преди четири-пет години и водени между редовната армия и кюрдите. Според разказаното в проведеното интервю, М. Набих е напуснал Сирия едва сега, защото до този момент е бил малък. От всичко изложено е видно, че сирийският гражданин не е посочил нито една основателна причина, поради която не би могъл да се завърне в Турция, независимо от твърдението му, че турците били расисти към сирийците. Всички тези елементи от установената фактическа обстановка визират липсата на условията по чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. Цялостният анализ на обясненията на М. Набих налага извод, че са налице единствено икономически причини за напускане на Турция, което го прави икономически мигрант. Изводите на съда за липса на условията за предоставяне статут на бежанец са правилни и законосъобразни. Освен това административният орган и съдът вярно са констатирали, че в държавата по произход - Сирия и към момента съществува въоръжен конфликт, който би могъл да изложи на опасност касационния жалбоподател. Същевременно е безспорно установено, че пребиваването на чуждия гражданин в Република Турция е било необезпокоявано, там е имал възможност да работи, независимо че не притежава документ за временна закрила кимлик. При това положение се явяват законосъобразни изводите на съда, че в случая не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ, доколкото данните, съдържащи се в проведеното с него интервю формират именно извода, че липсват доказателства касаторът да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт при завръщането му в Турция. Цялостният анализ на сигурността в страната по произход на чуждия гражданин, както и на Република Турция е извършен, както въз основа на обсъдените от административния орган и първостепенния съд справки за двете страни, така и при съобразяване на допълнително представените в съдебното производство справки с вх. ЦУ-148/10.03.2023 г. и с вх. ЦУ-147/10.03.2023 г. Представените пред настоящата касационна инстанция нови два броя актуални справки - справка вх. ЦУ-1365/11.09.2023 г. относно Сирийската арабска република и справка вх. ЦУ-1410/18.09.2023 г. относно Република Турция, не сочат на съществена промяна, която да се отразява на правилността на съдебното решение. Касационният съдебен състав счита, че обосновано административният съд е преценил и липсата на предпоставките за получаване на субсидиарна закрила по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, който нормативен текст съответства на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. /отм. с Директива 95/2011/ЕО/ относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци и като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Неоснователни са касационните оплаквания, че административният съд е следвало да допусне извършването на превод на представения доклад на Хюман Райтс Уоч" относно положението на бежанците в Република Турция с бюджетни средства на съда, а като не го е сторил, необосновано бил възприел безкритично констатациите на административния орган досежно ситуацията в тази страна. Разпоредбата на чл. 185 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 144 АПК изрично предвижда, че доказателствата на чужд език се придружават с точен превод на български език, заверен от страната, а ако това не може да стане, съдът, за верността на превода или ако преводът бъде оспорен, назначава вещо лице. При съобразяване на изискванията на чл. 83, ал. 1, т. 6 и ал. 2 ГПК във връзка с чл. 144 АПК за освобождаване от такси и разноски, основателно съдът е оставил без уважение искането за приемане на доклада на Хюман Райтс Уоч" и не е назначил превод, който да се заплати от бюджета на съда, след като жалбоподателят нито е страна по делото, на която е предоставена правна помощ при условията на чл. 23, ал. 2 от Закона за правната помощ, нито за него е признато от съда, че няма достатъчно средства да заплати съответните разноски. Въпреки че към настоящата касационна жалба посоченият доклад на неправителствената организация Human Rights Watch /HRW/ за 2023 г. е представен в превод на български език, същият не опровергава извода, че Република Турция в конкретния случай се явява трета сигурна държава. Докладът на HRW е цитиран от касатора избирателно, защото в раздела Бежанци, търсещи убежище и мигранти е посочено, че Турция продължава да приема най-големия брой бежанци в света, около 3,6 милиона от Сирия, получили статут на временна закрила, и над 320 000 от Афганистан, Ирак и други неевропейски страни, които турското правителство най-вече счита за нередовни мигранти и в сравнително малко случаи условни бежанци. Вярно е, че Становището на Европейския икономически и социален комитет относно Ролята на Турция в бежанската криза е критично и свидетелства за проблеми с достъпа до заетост, до основни услуги като здравеопазване, социално подпомагане и образование. Същото обаче не следва да бъде ценено изолирано, а във връзка с относимата информация в приложените по делото справки с вх. ЦУ-147/10.03.2023 г. и вх. ЦУ-1410/18.09.2023 г. относно Република Турция и обстоятелството, че според ВКБООН европейското законодателство в областта на убежището и миграцията е ясно видимо в турското законодателство в областта на убежището благодарение на приетия Закон за чужденците и международната закрила, който урежда следните правно регламентирани възможности по отношение на сирийските граждани, находящи се на територията на Република Турция: всички сирийски бежанци, които търсят закрила в Република Турция, са обхванати от режима на временната закрила, включително тези, които не могат да представят никакви документи за самоличност от Сирия. На ползващите се от временна закрила е осигурена закрила и помощ в Турция, което включва: правото на оставане и престой в Турция до намиране на по-трайно решение на ситуацията, в която се е оказало съответното лице; защита срещу принудително връщане в Сирия; достъп и осигуряване на най-основните права и потребности на съответните лица. Освен това, според действащия в Турция Регламент за временна закрила под термина временна закрила се разбира статут на закрила, предоставян на чужденци, които са били принудени да напуснат страните си на произход и не са в състояние да се завърнат в тези страни и са пристигнали или пресичат турските граници масово, за да търсят спешна и временна закрила и чиито молби за международна закрила не могат да бъдат оценени на индивидуална основа /член 3, буква f/. Съгласно неговия чл. 6, ал. 1 никой, попадащ в обхвата на настоящия регламент, не може да-бъде връщан на място, където той или тя може да бъде подложен на изтезания, нечовешко или унизително отношение или наказание, или където неговият/нейният живот или свобода биха били застрашени поради неговата/нейната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение. Извън посоченото правителството предоставя и гражданство на някои сирийски бежанци на ограничени основания. Изложеното дава основание на настоящата инстанция да приеме, че причината М. Набих да не е получил закрила от Република Турция е единствено липсата на предприети от него действия да узакони престоя си на територията на тази държава, което се потвърждава от разказаното по време на интервюто, че не е посещавал пунктовете за регистрация. Цитираната в касационната жалба резолюция от Парламентарната асамблея на Европа на 20 април 2016 г. не е идентифицирана чрез посочването ѝ с номер и дата на публикацията в Официален вестник на Европейския съюз /ОВ/, поради което констатациите в нея не следва да бъдат обсъждани. В противоречие с изложеното, в резолюция на Парламентарната асамблея Евронест относно общите позиции и опасения на държавите членки на ЕС, и на държавите партньори от Източна Европа, във връзка с външната политика и външните заплахи за тяхната сигурност, публикувана в ОВ C 193 на 31.05.2016 г., в съображение 25 е прието, че асамблеята признава значителната отговорност и похвалните усилия на Турция за предоставянето на хуманитарна помощ, гарантирането на закрила на лицата, които бягат от войната и унищожението в Сирия и Ирак, и за прилагането на мерки за сигурност; приветства съвместния план за действие между ЕС и Турция за съвместно справяне с предизвикателствата, произтичащи от миграцията и потоците от бежанци към Европа, и призовава двете страни да засилят своето сътрудничество, за да гарантират по-бързото прилагане на този план. Поради това, твърденията на жалбоподателя, че Република Турция е страна, в която не може да се ползва със закрила, остават неподкрепени с доказателства. При тези данни, верни са правните заключения на първостепенния съд, че в конкретната хипотеза не следва да намерят приложение, както чл. 8, така и чл. 9 ЗУБ. Като е счел процесното решение на зам. -председателя на ДАБ за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна, първостепенният административен съд е постановил правилно решение, което следва да остане в сила. По тези съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,