Решение № 1995 от 12.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7129/2012 г.

Решение № 1995 от 12.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7129/2012 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Министерството на отбраната против решение № 1655 от 27.03.2012 г., постановено по адм. д. № 9901/2011 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон. Моли за отмяната му. Ответникът Димитър Атанасов Димитров, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли решенето да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд е осъдил Министерството на отбраната да заплати на Димитър Атанасов Димитров сумата 4250 лв., представляваща обезщетение за незаконното му уволнение със заповед № РД-26-926/19.12.2009 г. на министъра на отбраната за периода 22.12.2009 г. - 22.10.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.11.2011 г. до окончателното й заплащане. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. По несъмнен начин по делото е установено, че за десетмесечния период след уволнението му жалбоподателят не е работил. Възражението на касатора, че Димитров не е доказал, че не е получавал доходи от граждански договори, е неоснователно. Ако министерството на отбраната твърди, че жалбоподателят е получавал такива доходи, то доказателствената тежест да установи този факт е негова, тъй като на доказване подлежат положителните факти. Законосъобразен е изводът на съда, че не следва да уважава възражението за прихващане за получени от служителя обезщетения по чл. 106, ал. 2 и 4 от Закона за държавния служител (ЗДСЛ.) по повод на предходна заповед за прекратяване на служебното му правоотношение, която е отменена. От една страна с влязло в сила решение по адм. д. № 11097/2008 г. по описа на Върховния административен съд е осъдено Министерството на отбраната да заплати на Димитър Димитров обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. по повод отмяната на заповед № РД 26-369/31.07.2008 г. за прекратяване на служебното му правоотношение, поради което въпросът за неговия размер и дължимост е разрешен със сила на присъдено нещо и не може да бъде пререшаван. От друга страна при определяне размера на това обезщетение съдът е направил прихващане с изплатено на служителя обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл. От събраните по делото доказателства е установено, че при прекратяване на служебното правоотношение със заповед № РД-26-926/19.12.2009 г. на Димитров е изплатено обезщетение само по чл. 106, ал. 4 от ЗДСл. за неспазен срок на предизвестие. Това обстоятелство се установява, както от цитираната заповед, така и от служебна бележка № 609/16.12.2011 г. на министерството на обраната и от заключението на изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза. Ето защо възражението за прихващане с изплатена сума по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл., е неоснователно. Неоснователно е и възражението за прихваща с изплатената на служителя сума по чл. 106, ал. 4 от ЗДСл. Твърдението на жалбоподателя в първоинстанционното производство, че за тази сума е издаден изпълнителен лист в полза на министерството на отбраната е недоказано, тъй като от приложения изпълнител лист не се установява какъв е произходът на сумата. Но независимо от това настоящият съдебен състав намира, че получената сума по чл. 106, ал. 4 от ЗДСл. е дължимо изплатена, поради което не следва да се прави прихващане. Посочено обезщетение е изплатено поради факта, че органът не е изпълнил задължението си да даде предизвестие на държавния служител за прекратяване на служебното му правоотношение, ако това бе сторено служителят за същия период, за който е изплатено обезщетение би получил възнаграждение за положения труд, независимо дали заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение е законосъобразна или не. С оглед на изложеното съдът намира, че решението е правилно и не е налице соченото касационно основание за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото следва да се осъди Министерството на отбраната да заплати на Димитър Атанасов Димитров сумата 800 лв., представляваща изплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,