Решение № 5992 от 15.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2576/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Вип билд гранд" АД против решение 1792 от 19.12.2023 г., постановено по адм. д. 1923/2023 г. по описа на Административен съд гр. Варна. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът община Варна не изразява становище по касационната жалба. Ответникът началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър гр. Варна, в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Варна отхвърля жалбата на Вип билд гранд АД срещу действия, изразяващи се във вписване на изменение на данните в кадастралния регистър на недвижимите имоти, на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Варна по искане на Община Варна с вх. 07-20931/20.07.2023 г. и вписването на Община Варна като собственик на 301/6947 идеални части от недвижим имот с идентификатор 10135.2572.149 по КККР на гр. Варна по силата на акт за частна общинска собственост от 26.07.2023 г. За да постанови този резултат съдът приема, че изразеното чрез действие волеизявление вписване на промени в кадастралния регистър на недвижимите имоти (КРНИ), е извършено от компетентен орган, мотивирано е от фактическа и правна страна, в хода на протеклото административно производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила и същото е в съответствие с материалния закон. Излага съображения, че нормата на чл. 53, ал. 2 ЗКИР изрично посочва, че при наличие на противопоставими права по дублиращи се документи за собственост, административният орган вписва в кадастралния регистър всички лица, претендиращи собственост върху имота, което в случая е извършено с отразяване в КР на Община Варна като собственик на идеални части от имот с идентификатор 10135.2572.149 по КККР на гр. Варна. Прави извод, че доводите за неправилно актуване на имота като общински са ирелевантни в това производство. Посочва, че оповестяването на противопоставими вещни права улеснява защитата срещу тях, тъй като дава възможност на заинтересованите лица да се запознаят с документите, които ги удостоверяват и при наличие на правен интерес да ги атакуват по общия исков ред пред гражданските съдилища. По тези съображения съдът прави извод за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Правилно първоинстанционният съд определя предмета на спора като изменение на кадастралния регистър (КР), което се извършва в процедура по чл. 53а, предл. първо във вр. с чл. 53, ал. 2 ЗКИР без издаване на изрична заповед, притежаващо белезите на индивидуален административен акт по чл. 21 АПК, изразено с действие волеизявление на административен орган. Незаконосъобразен е изводът на съда, че оспореното действие, изразяващо се във вписване в КРНИ и на община Варна за собственик на идеални части от ПИ с идентификатор 10135.2572.149 по КККР на гр. Варна, е постановено в съответствие с материалния закон. Вписването е извършено по заявление, вх. 07-20931/20.07.2023 г., по искане на Община Варна с приложен акт за публична общинска собственост 10999 от 26.07.2023 г., както и заявление от Служба по вписванията гр. Варна. Първоинстанционният съд неправилно приема, че предпоставките за изменение на КРНИ по реда на чл. 53, ал.2 ЗКИР са налице. В случая от представените по делото доказателства не се установява идентичност между документите за собственост, легитимиращи касатора като собственик и актът за частна общинска собственост, относим за идеални части от имота. Нормата регламентира единствено възможността за вписване в КР и на други лица, удостоверяващи право на собственост, респективно други вещни права, противопоставими на тези на вписаните вече в КР права на собственост. В случая изискванията на чл. 53, ал. 2 ЗКИР не са изпълнени, тъй като разпоредбата предполага пълна идентичност (по вид, площ и граници) между имотите, описани в конкуриращите се титули за собственост. В настоящата хипотеза такава идентичност не е установена и приложения акт за частна общинска собственост не легитимира общината като собственик на целия ПИ с идентификатор 10135.2572.149 по КК на гр. Варна в границите и площта, посочени в документите за собственост, легитимиращи касатора за собственик и отразени в КК. Освен това видно от приложените по делото доказателства е, че актът за частна общинска собственост, въз основа на което е направено вписването в кадастралния регистър, е отменен на 07.11.2023 г., преди постановяване на първоинстанционното решение, който факт съдът е следвало да отчете на основание чл. 142, ал. 2 АПК. Следователно обжалваното изменение на КРНИ по отношение на ПИ с идентификатор 10135.2572.149 по КК на гр. Варна е постановено в нарушение на материалния закон, а като прави извод в обратния смисъл Административен съд гр. Варна постановява решение в нарушение на материалния закон което следва да се отмени, като се постанови друго решение по съществото на спора, с което оспорения акт да се отмени. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал. 1 АПК следва да се осъди Агенцията по геодезия, картография и кадастър да заплати на ВИП БИЛД ГРАНД АД сумата 3420 лв., от които 370 лв. заплатена държавна такса в касационното производство, 50 лв. заплатена държавна такса в първоинстанционното производство, 3000 лв. заплатено адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство. Пред настоящата инстанция липсват доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,