Решение № 6615 от 19.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14840/2009 г.

Решение № 6615 от 19.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14840/2009 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) - гр. София, чрез пълномощника си, против решение № 90 от 14.10.2009 г., постановено по адм. д. № 126/2009 г. по описа на Ловешкия административен съд, с което е отменена негова заповед № 18-16/6.03.2009 г. за одобрение на кадастрална карта и кадастрален регистър за землището на гр. Тетевен, област Ловешка в частта за поземлен имот с идентификатор № 72343.501.144 и преписката е върната на административния орган за привеждане на кадастралната карта и кадастралния регистър в тази част в актуално състояние. Релевират се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Изложени са съображения за законосъобразност на заповедта в оспорената част, тъй като са уредени регулационните сметки за отчужденото дворно място за улица по предвижданията на плана. И макар на място да няма положен асфалт, то улицата е отразена в кадастралната карта правилно и в съответствие с § 5 от ПЗР на ЗКИР. Иска се отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора с отхвърляне на първоначалната жалба като неоснователна. Ответниците Борис Христов Борисов, Валентин Борисов Василев и кмета на Община - Тетевен не изразяват становища. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, като провери правилността на решението и съобрази доводите на страните, намира касационната жалба за неоснователна по същество. Пред първоинстанционния съд Борис Христов Борисов е оспорил заповед № 18-16/6.03.2009 г. за одобрение на кадастрална карта и кадастрален регистър за землището на гр. Тетевен, област Ловешка в частта за поземлен имот с идентификатор № 72343.501.144 Съдът е приел, че претендираната от жалбоподателя част от имота, обозначена като отделен № 72343.501.281 незаконосъобразно е отразена като улица, тъй като не е изградена и към момента не съществува реално на място. Източната граница на имота на първоначалния жалбоподател неправилно е отразена по предвижданията на регулационния план поради несъответствие с материализираната на място граница. Така постановеното решение е правилно. От данните по делото и от заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза е установено, че в КККР на гр. Тетевен, кв. Полатен означената граница между ПИ 72343.501.144 и ПИ 72343.501.281 не отговаря на действителното положение на място и неправилно е отразена имотната граница между имоти с пл. № № 144 и 145, заснета и нанесена в предходния кадастрален план. От представените по делото писмени доказателства и констатациите на вещото лице се установява, че има данни за уреждане на регулационните сметки за отчуждената част от дворното място на имот пл. № 144 за улица по предвижданията на регулационния план. С този план е предвидено източната част от имота на първоначалния жалбоподател Борис Христов Борисов (съсобственик по наследство) да бъде прокарана второстепенна улица. Установено е също така, че отчуждаемото се място е оценено, без данни за реално плащане. Видно от приложената пред настоящата инстанция скица, предвиждането за улица по т. 775-776 е нанесено в регулационния план на гр. Тетевен, утвърден със заповед от 1983 г. При тези данни изводът на първоинстанционния съд, че след като обозначеният като имот № 72343.501.281 не е материализиран на място, то този имот не следва да бъде нанасян в кадастралната карта за сметка на ПИ 72343.501.144, е законосъобразен. Изискването на чл. 43, ал. 1, т. 5, б. "а" от ЗКИР е да са налице материализирани граници. Това изискване в случая не е изпълнено и за това обстоятелство не се спори между страните. Поради това, неправилно тази част от бившия имот пл. 144 е заснета като самостоятелен имот само въз основа на предвижданията на регулационния план за изграждане на улица. Следва да се отбележи, че в хода на процедурата по Закона за кадастъра и имотния регистър не се преразпределя и променя собственост при съществуващи документи за такава. Промяната в собствеността е настъпила още с влизането в сила на регулационния план, а не при одобряването на кадастралната карта и кадастралните регистри. Въпросът относно уреждането или не на регулационните сметки е неотносим към законосъобразността на оспорената заповед. За конкретния случай по прилагане на регулационните планове е предвидена различна процедура, при условия и срокове по § 6, респ. § 8 от ПЗР на ЗУТ. Възражението на касационния жалбоподател, че в случая е приложима разпоредбата на § 5 от ПЗР на ЗКИР е неоснователно. С тази разпоредба законодателят единствено цели да придаде статут на УПИ по действащия закон на старите парцели по отменения ЗТСУ, при условие, че дворищнорегулационният план е приложен. В случая условията за установяване границите на поземлените имоти при отразяването им в кадастралната карта и кадастралния регистър са изброени приоритетно в чл. 14 от Наредба № 3/2005 г. за създаването, съдържанието и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. При постановяване на решението съдът е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е приложил правилно материалния закон. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради това оспореното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд