Решение № 2356 от 22.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10335/2009 г.

Решение № 2356 от 22.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10335/2009 г., IV о., докладчик председателят Цветана Сурлекова Производството е по чл. 122е от ЗОП. Образувано е по жалба на "Секюрити Глобал" ЕООД гр. Пловдив срещу решение № 550 от 09.06.2009 г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-297/2009 г., с което е оставена без уважение жалбата му срещу решение № 140 от 14.03.2009 г. на Института по тютюна и тютюневите изделия с. Марково, обл. Пловдивска по обществена поръчка "Осигуряване на охрана и контрол по пропускателния режим на обекти на Института по обособени позиции 1,2,4 и 5. Ответниците и заинтересованите страни не са взели становище. Жалбата е подадена в срока по чл. 122е от ЗОП и е допустима процесуално. По същество Върховният административен съд прецени следното: Първоначалната жалба на "Секюрити Глобал" ЕООД до КЗК е срещу решение № 140 на възложителя, Институт по тютюна и тютюневите изделия по позиции 1,2,3,, 4 и 5,с които е определен съответния изпълнител. По позиция 1 жалбоподателят е бил класиран на 4-то място, по позиция 2 - също на 4-то, по позиция 3 - на 3-то, по позиция 4 - на второ и по позиция 5 също на второ. С обжалваното решение КЗК е отменила решението на възложителя по позиция 3 и оставила без уважение жалбата по останалите обособени позици - 1,2,4 и 5.По позиция 1 същият е бил класиран на 4-то място, по позиция 2 - също на 4-то и позиции 4 и 5 на второ място За да отхвърли жалбата по тези позиции КЗК е приела, че твърденията за допуснати нарушения на закона, свързани с предвидения брой на служителите за дневна и нощна смяна и продължителността на работното им време са въпроси, касаещи документацията и условията за участие, заложени в решението за откриване на процедурата. Жалбоподателят е имал възможност да го оспори по реда на чл. 120, ал. 1 от ЗОП в 10-дневен срок от закупуване на документацията, но като не е сторил това правото му е погасено и възражението му в приключващия етап, при избора на изпълнител е недопустимо. За неоснователно е прието и възражението за липса на мотиви в решението на възложителя, тъй като същите се съдържали в протокола на комисията, който е неразделна част от самото решение за избор. За неоснователни са приети и възраженията, свързани със съпоставката на ценовите оферти с изискванията на КТ и Кодексът за задължително обществено осигуряване, както и относно това, че обособените позиции са недостатъчни за формиране на минимална работна заплата. В тази насока КЗК е изложила съображения, които Върховният административен съд напълно споделя. Основателно е прието, че предвидения брой служители за смяна е елемент от условията, заложени в документацията при откриване на процедурата. По своя характер това е условие, заложено от възложителя във връзка с неговата оперативна самостоятелност при определяне предмета на поръчката, която се прави съобразно неговите нужди. В случай, че то е в противоречие с императивни законови изисквания, макар и конкретно такива да не са посочени, заинтересованата страна е в правото си да обжалва решението, в което се съдържат, а това е за откриването, но съгласно чл. 120, ал. 1 от ЗОП, в 10-дневен срок от уведомлението за тях, което съвпада със закупуването на документацията. Като не е сторил това жалбоподателят е загубил правото си на жалба и възражението му при обжалване на крайното решение, за определяне на изпълнител е недопустимо, както е приела и КЗК. Неоснователни са възраженията му и в останалите пунктове, свързани с ценовата оферта като основен критерий при определяне на изпълнител. Следва да се отбележи, както е сторила и КЗК, че заложеният основен критерий за оценка е "най-ниска цена", която е определяща при класирането на участниците в процедурата. Това е напълно достатъчен мотив за избор на изпълнител по всяка една от позициите. Видно от протокола по първите две жалбоподателят е класиран на 4 то място, а по 4 и 5 на второ място. КЗК в мотивите се е отразила извършената от нея преценка за спазване на ПМС № 1/2009 г. относно размера на работната заплата при което е установила, че е съобразен с минималната работна заплата. При тези констатации Върховният административен съд споделя напълно приетото от КЗК и намира, че постановеното от нея решение е законосъобразно. Не са допуснати нарушения на материално правни норми, поради което жалбата срещу него следва да се отхвърли. Воден от изложеното, Върховният административен съд в състав на четвърто отделение