Решение № 9256 от 12.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4519/2017 г.

Решение № 9256 от 12.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4519/2017 г., VII о., докладчик председателят Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на "КОНСЕРВИНВЕСТ" ООД, с. П., община П. срещу решение № 988/20.02.2017 г. на Административен съд С. град по адм. д. № 6919/2016 г., с което е отхвърлено искането на дружеството за обявяване на нищожността на решение за регистрация на географско указание "Л. П." с регистов номер № 212-01, удостоверение изх. № 70-00-11540/03.12.2013 г., регистрирано на 03.07.2013 г. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Като прави обстоен анализ на разпоредбите на Регламент /ЕС/ № 1151/2012 на Европейския парламент и на съвета от 21.11.2012 г. относно схемите за качеството на селскостопанските продукти и храни, твърди, че регистрацията на процесното географско указание е в противоречие със същия, поради което е нищожна. Прави искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз за тълкуване на разпоредбите на чл. 24, изречение първо от преамбюла на посочения регламент и чл. 9 от същия. Твърди, че между представляващите дружеството адвокати и председателя на Европейската комисия /ЕК/ се води кореспонденция досежно развитието на настоящото производство, като била инициирана официална процедура EU Pilot 8315/2016 - CHAP /2015/2973, в която от ЕК били изискани от РБългария коригиращи мерки за отстраняване на нарушението на правото на Европейския съюз /ЕС/ във връзка с регистрацията на географско указания /ГУ/ за селскостопански храни и продукти в противоречие с Регламент 1151/2012. Сочи публикуван на 19.06.2017 г. на сайта на Министерство на икономиката Проект за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения /ЗМГО/, мотиви към него, както и предварителна оценка за въздействието му. Твърди, че същите сочат на липса на право на държавите членки на ЕС да предоставят национална закрила на географски означение на земеделски продукти и храни.

Ответникът по оспорването, председателят на Патентно ведомство, изразява становище за неоснователност. Твърди, че процесното географско указание не е регистрирано или заявено за регистрация по реда на Регламент 1151/2012, поради което и този регламент не се прилага за него. При условие, че нормите, чиито тълкуване се иска чрез преюдициално запитване, не са приложими към настоящия спор, то не е налице преюдициалност по смисъла на чл. 628 ГПК и искането следва да бъде отклонено. Разпоредбите на ЗМГО и Регламент 1151/2012 г. имали различен обхват на действие и предмет на регулиране - съответно национална регистрация на обект на индустриална собственост и регистрация на такъв обект на ниво ЕС. П. това и двата режима имали различни процедури, компетентни органи, действие, териториален обхват. Тълкуването на разпоредбите на регламента било напълно неприложимо и неотносимо към регистрацията, извършена по силата на режима на ЗМГО. Сочи, че Съдът на Европейския съюз /СЕС/ не е компетентен да се произнесе нито досежно материалната законосъобразност на извършената регистрация на процесното ГУ, нито по твърдяното несъответствие между националното и правото на ЕС. П. за неоснователно възражението на касатора досежно твърдяното противоречие на регистрацията на процесното ГУ с посочения регламент, тъй като последният не съдържал забрана за регистриране на ГУ за селскостопански продукти и храни по национален ред. Посочените текстове на чл. 24 от преамбюла и чл. 9 от Регламента единствено регламентирали временната защита предоставена от държавата членка при подадено заявление за регистрация до ЕК. Текстовете не касаели географски указания, за които няма подадено заявление за регистрация до ЕК по реда на регламента. Текстовете не предвиждали изключване на регистрацията по национален път. Излага, че кореспонденция със служители на ЕК не представлява доказателствено средство в процеса. Излага, че бъдещи, неприети от Народното събрание изменения на ЗМГО няма как да засегнат законосъобразността на акта за регистрация на ГУ. И не на последно място приема, че твърдението на жалбоподателя е неоснователно и предвид изискването на чл. 5, ал. 1 от Лисабонската спогодба за допускане на международна закрила на ГУ само ако те се ползват с национална защита.

Заинтересованата страна "БУЛКОНС ПЪРВОМАЙ" ООД взема становище за неоснователност на касационната жалба. В допълнение към изложеното от ответника посочва, че разпоредбата на чл. 57а, ал. 2 ЗМГО признава паралелното действие на двете системи за закрила на географските указания /национална и единна за ЕС/. Действащият към датата на регистриране на процесното ГУ и към настоящия момент ЗМГО не съдържал ограничение в компетентността на Патентно ведомство /ПВ/ да регистрира географски указания за всякакви продукти, включително селскостопански такива. Като се позовава на решение на ЕС от 07.11.2000 г. по дело С-312/98 /т. 50/ сочи, че единната защита в рамките на общността на географските означения е с цел защита на ниво ЕС. А. една национална защита не отговаря на изискванията на правото на ЕС, тя може да се ограничи единствено до територията на държавата - членка.

Касационната жалба е допустима, като подадена от страна с правен интерес, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК.

При служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, касационният състав прави следните изводи от правна страна досежно допустимостта на обжалвания съдебен акт:

В Административен съд С. град е образувано адм. д. № 4422/2014 г. по жалба на "Консервинвест" ООД срещу решение № 18/20.01.2014 г. на председателя на Патентно ведомство.

Видно от текста на решението, със същото се отхвърля искането на дружеството за заличаване на регистрацията на географското указание с рег. № 212-01 Л. П.

При извършване на подготвителни действия по насрочване на делото в открито съдебно заседание, съдът по адм. д. № 4422/2014 г. е констатирал, че на последна страница от молба от 23.12.2015 г. жалбоподателят прави искане за прогласяване на нищожността на решението за регистрация на същото ГУ, като разделя това искане в отделно производство. Искането е на л. 94 по делото, като се съдържа в молбата на "Консервинвест" ООД за възобновяване на производството по адм. д. № 4422/2014 г. по описа на АССГ.

С определение от 25.10.2016 г. АССГ по адм. д. № 6919/2016 г. насрочва делото в открито съдебно заседание като образувано по искане на "Консервинвест" ООД за обявяване на нищожността на решение за регистрация на географско указание "Л. П." /ГУ/ с регистов номер № 212-01, удостоверение изх. № 70-00-11540/03.12.2013 г., регистрирано на 03.07.2013 г.

С обжалваното пред касационната инстанция решение, съдът приема, че искането за прогласяването на търсената нищожност не е регламентирано като способ за защита в специалния ЗМГО, но компетентен да се произнесе по нищожността на един административен акт след влизането му в сила е съответния административен съд.

Касационният състав приема търсената защита за допустима, но по съображения различни от изложените в обжалваното решение на АССГ:

Съдебната защита срещу актове по ЗМГО като вид и ред в действителност е регламентирана в този закон.

Многократно в свои актове, включително и в решение № 6873/08.06.2016 г. по адм. д. № 357/2016 г. на ВАС между същите страни, съдът посочва, че в чл. 68 ЗМГО изчерпателно са изброени административните актове, издавани във връзка с географските означения, които подлежат на съдебен контрол и това са решенията по чл. 65, ал. 1, 4 и 5 ЗМГО. Решенията по чл. 65, ал. 1, 4 и 5 ЗМГО на председателя на Патентно ведомство, които подлежат на съдебен контрол, са: решение за потвърждаване на решението за отказ на регистрацията; решение за отхвърляне на искането за заличаване и решение за заличаване на регистрацията.

Предмет на съдебен контрол в случая, съгласно определението на съда по адм. д. № 6919/2016 г. е решение за регистрация на географско указание "Л. П." с регистов номер № 212-01, удостоверение изх. № 70-00-11540/03.12.2013 г., регистрирано на 03.07.2013 г. Според обжалваното съдебно решение, Патентно ведомство е издател на удостоверението за регистрация на ГУ, поради което следва да се приеме, че тя е извършена от компетентен орган.

Този извод е неправилен, на първо място защото удостоверението за регистрация на ГУ не е административен акт, който засяга права и интереси на трети лица, поради което и не може да се прави извод за компетентност на органа от факта, че удостоверението за регистрация е издадено от ПВ.

Географските означения са обекти на индустриална собственост, като действащият Закон за марките и географските означения (ЗМГО) предвижда правна закрила и на двата вида географски означения - наименования за произход и географски указания (чл. 51, ал. 1 ЗМГО).

Географското указание "Л. П." е с регистов номер № 212-01, удостоверение изх. № 70-00-11540/03.12.2013 г., регистрирано на 03.07.2013 г.

Към датата на регистрация на ГУ е действал ЗМГО.

Същият регламентира, че правото върху ГУ възниква с неговата регистрация, извършена по искане на заявителя.

Процедурата включва подаване на заявка с определено съдържание по чл. 60 ЗМГО, към която се прилагат изискуемите доказателства.

Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 4 ЗМГО, след експертиза по същество, когато се установи, че географското означение отговаря на изискванията на закона, се взема решение за регистрация. Географското означение се вписва в Държавния регистър на географските означения. Заявителят се вписва като ползвател и му се издава свидетелство за използване на географското означение в едномесечен срок.

ЗМГО не посочва компетентния орган да вземе решение за регистрация на ГУ, нито компетентния служител да извърши фактически регистрацията.

При тълкуване на разпоредбите на чл. 64 и чл. 65 ЗМГО съдът прави извод, че компетентността на отдела по спорове и на председателя на ПВ да постановяват актове касае следните случаи:

• отдела по спорове при Патентно ведомство: жалби срещу решения за отказ на регистрацията по чл. 62, ал. 3; жалби срещу решения за прекратяване на производството по чл. 61, ал. 1 и по чл. 63, ал. 6; искания за заличаване по чл. 52, т. 2, 3 и 4.

• решения по чл. 65, ал. 1, 4 и 5 ЗМГО на председателя на Патентно ведомство: решение за потвърждаване на решението за отказ на регистрацията; решение за отхвърляне на искането за заличаване и решение за заличаване на регистрацията.

Изписаните разпоредби не сочат в хипотеза на регистрация на ГУ да се издава решение на председателя на ПВ.

Трябва да се направи разграничение между акта за регистрация на ГУ и издаденото удостоверение за регистрация на ГУ. Последното удостоверява факта на регистрация в нарочен регистър, но няма характер на административен акт, който засяга права и интереси на трети лица. Отказът да бъде издадено удостоверение подлежи на съдебен контрол по жалба от заявителя, но и без същото притежателят на регистрираното ГУ е носител на всички защитени права и то е противопоставимо на трети лица. Функцията на това удостоверение е да служи за удостоверяване правата на притежателя на ГУ пред трети лица досежно вписаните в регистъра обстоятелства. Като такъв документ то безспорно трябва да съответства по съдържание на извършеното регистриране. В противен случай не би изпълнило удостоверителните си функции.

Следователно със самото свидетелство не се засягат права и законни интереси на трети лица, то няма белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК и само по себе си не подлежи на съдебен контрол.

Разпоредбите на ЗМГО не приравняват удостоверението за регистрация на решение за регистрация.

Съгласно чл. 63, ал. 7 ЗМГО, когато заявката за вписване отговаря на изискванията на ал. 1, 2, 3 и 4, заявителят се вписва в Държавния регистър на географските означения като ползвател и му се издава свидетелство за използване на географското означение.

Вписването в регистъра трябва да обхваща изписване в регистъра на обстоятелствата подлежащи на вписване.

Тълкуването на разпоредбите на чл. 62, ал. 4 и чл. 63, ал. 7 ЗМГО обосновават извод, че се взема решение за регистрация и се извършва вписване в регистъра на ГУ, като на заявителя се издава свидетелство за използване на ГО. Тоест, както погоре съдът прие, разграничават се регистрацията от свидетелството за използване на наименованието за произход/географското указание. Законът обаче не разграничава решението за регистрация на наименованието за произход от самата регистрация на наименованието за произход/географското указание. Именно когато искането е редовно, се извършва регистрация на наименованието, като регистрацията представлява вписване на наименованието/указанието в специален регистър.

Издаденото удостоверение - л. 97 по делото, е различен акт, подписан от началник отдел ДРПИУ - МГО с дата 03.12.2013 г.

Единствено при отказ да бъде извършена регистрация на наименованието за произход/географското указания, решението за отказ е самостоятелен акт.

Горното е от значение за определяне вида, характера и органа издаващ оспорения акт, така както е заявен - решение за регистрация на ГУ.

Жалбоподателят претендира нищожност на решението за регистрация на ГУ.

Стои въпроса досежно допустимостта на този ред за защита:

За да отговори на този въпрос, касационната инстанция ще направи следните разграничения: 1. Реализиране на защита срещу решението за регистрация, която се търси в рамките на самата структура /Патентно ведомство/ от трети заинтересовани лица; 2. Реализиране на защита срещу решението за регистрация чрез прокурорски надзор и надзор за валидност на регистрацията, с оглед компетентността въобще на Патентно ведомство, която се осъществява от съдилищата.

По отношение на първия вид контрол, практиката на административните съдилища е еднопосочна, че ЗМГО изчерпателно посочва административните актове, издавани във връзка с географските означения, които подлежат на съдебен контрол - виж чл. 68 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО). Това са решенията по чл. 65, ал. 1, 4 и 5 от същия закон, които могат да се обжалват и то пред Административен съд - град С., в тримесечен срок от съобщаването. Текстовете на чл. 65 ЗМГО следва да се тълкуват и прилагат във връзка с предхождащия го чл. 64 ЗМГО. В ал. 1 от последния са посочени споровете, които се разглеждат по административен ред от отдела по спорове при Патентно ведомство, а това са: жалби срещу решения за отказ на регистрацията по чл. 62, ал. 3; жалби срещу решения за прекратяване на производството по чл. 61, ал. 1 и по чл. 63, ал. 6; искания за заличаване по чл. 52, т. 2, 3 и 4. Решенията по чл. 65, ал. 1, 4 и 5, които председателят на Патентно ведомство постановява и които подлежат на съдебен контрол са решение за потвърждаване на решението за отказ на регистрацията; решение за отхвърляне на искането и решение за заличаване на регистрацията. От изложеното се налага извода, че решението за регистрация на ГУ не е сред посочените актове. Редът за защита на третите лица тук е чрез искане за заличаване на регистрацията, отправено по реда на чл. 57 ЗМГО от заинтересованите лица до председателя на ПВ. Актът на председателя на ПВ, постановен по този ред подлежи на съдебен контрол пред АС / в тази насока е и определение по адм. д. № 10899/2014 г. на петчленен състав на ВАС/. Видно от преписката по спора, "КОНСЕРВИНВЕСТ" ООД е упражнило правото си на искане заличаване регистрацията на процесното ГУ и по искането има произнасяне на председателя на ПВ, срещу чиито акт е подадена жалба пред АССГ.

Въпросът е при наличието на такъв специален ред за защита, приложими ли е общият по АПК с искане за прогласяване на нищожност на регистрацията на ГУ?

Според настоящия съдебен състав, общият механизъм за прогласяване на нищожност на решението за регистрация на ГУ би могъл да бъде приложим в хипотеза на прокурорски надзор, както и в хипотеза на търсена защита извън структурата на ведомството.

Конкретният случай е такъв:

"КОНСЕРВИНВЕСТ" ООД търси защита срещу компетентността въобще на Патентно ведомство да извършва регистрация на ГУ на територията на Р. Б. Тази защита няма как да се реализира в рамките на ведомството от председателя му, тъй като с жалбата се отрича въобще компетентността му досежно материята. В тази насока, единственият способ за защита се оказва искането за прогласяване на нищожността на регистрацията предвид твърдяната некомпетентност на ПВ да извършва такава, както и да предоставя защита на ГУ на национално ниво.

От изложеното се налага извода, че предмет на проверка в настоящото производство е компетентността на ПВ да осъществи регистрация на процесното ГУ на национално ниво, релевирана чрез искане за прогласяване на нищожност на регистрацията по реда на АПК.

Предвид гореизложеното, обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

При извършена проверка за правилност на обжалваното решение на АССГ, касационната инстанция приема, че в хода на производството не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Досежно правилното приложение на материалния закон:

Касационната инстанция констатира, че мотивите на АССГ досежно валидността на обжалваното решение са лаконични, но тъй като спорът касае приложението на материалния закон, не са налице основания за връщането му за ново разглеждане, като в компетентността на тричленния състав на ВАС е да обсъди релевираните възражения, касаещи приложението на материалния закон:

Страните не спорят досежно извършената регистрация на географско указание "Л. П." с регистров номер № 212-01, удостоверение изх. № 70-00-11540/03.12.2013 г., регистрирано на 03.07.2013 г. при Патентно ведомство.

Въпросът досежно компетентността на този национален орган да извършва такава регистрация е поставен с оглед приложението на Регламент /ЕС/ № 1151/2012 на Европейския парламент и на съвета от 21.11.2012 г. относно схемите за качеството на селскостопанските продукти и храни.

За да отговори на въпросите, поставени от касатора, касационният състав намира за необходимо да посочи, че представената кореспонденция със служители на Европейската комисия /ЕК/; водени преговори, касаещи коригиращи мерки за отстраняване на евентуални нарушения на правото на Европейския съюз; както и публикувани проекти за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения /ЗМГО/, мотиви към тях, както и предварителни оценки за въздействието им, не са годни доказателствени средства в процеса.

Следва строго да се разграничават компетентностите на законодателната и съдебната власт. Мотивите на съдебния акт следва да се позовават единствено на допустими, необходими и относими към спора доказателствени средства. Посочените погоре са недопустими доказателствени средства, поради което и съдът в рамките на производството не следва да ги обсъжда.

Допустими и относими доказателствени средства в процеса са само тези досежно извършената регистрация на ГУ.

Останалите въпроси, в насока, дали посоченият регламент изключва национална регистрация на ГУ в Р. Б. и дали извършената такава от ПВ се явява нищожна е въпрос на приложение на материалното право към датата на извършване на регистрацията /виж чл. 142, ал. 1 АПК/:

Процесното ГУ "Л. П." е с регистров номер № 212-01, удостоверение изх. № 70-00-11540/03.12.2013 г., регистрирано на 03.07.2013 г.

Към таза дата на национално ниво действащ е Законът за марките и географските означения, както и Законът за патентите и регистрацията на полезните модели.

Глава осма от Законът за патентите и регистрацията на полезните модели урежда статута на Патентно ведомство, като на законово ниво регламентира компетентността на ведомството да извършва регистрации на географски указания, като обекти на индустриална собственост.

Процедурата по регистрация е разписана в ЗМГО, като както погоре бе посочено включва заявка с приложение на посочени документи, вземане на решение за регистрация и вписване на ГУ в регистър на ГУ. Всяко едно от посочените действия се извършват в рамките на Патентно ведомство и от служители на ведомството.

Доколкото контролът в рамките на настоящото производство касае компетентността на ПВ да извърши процесната регистрация, не стоят на обсъждане въпросите досежно предпоставките за регистрация по чл. 52 ЗМГО /същите ще бъдат предмет на контрол в рамките на производството по искането за заличаване на регистрацията по чл. 57 ЗМГО/.

Анализът на глава трета на ЗМГО, както и на глава осма на ЗПРПМ обосновава извод за компетентност на национално ниво на Патентно ведомство да извърши регистрация на географско указания по реда на ЗМГО.

По релевираното възражение за приложението на Регламент /ЕС/ № 1151/2012 на Европейския парламент и на съвета от 21.11.2012 г. относно схемите за качеството на селскостопанските продукти и храни:

Според съдебния състав неправилно касаторът поставя въпроса за приложението на посочения регламент досежно Р. Б. като страна членка на ЕС. К. въпрос в рамките на съдебното производство е какво приложение намира регламента по делото и досежно спора, а не досежно страната ни и поетите ангажименти на РБългария като страна членка на ЕС.

В тази насока съдът следва да разграничи случаите:

Предмет на контрол за законосъобразност досежно валидността е извършена регистрация на ГУ на територията на РБългария, като заявител на регистрацията е дружество, регистрирано на територията на РБългария.

Посоченият регламент е действащ за страната ни към датата на извършване на регистрацията, но за да намери приложение по отношение на казуса, следва да се обоснове правен извод в тази насока.

Нито една от страните не търси защита по този регламент, за да намира същият приложение.

Единствената относимост на регламента в случая, релевирана от касатора, е съществува ли норма от регламента, която забранява регистрация на ГУ на национално ниво до степен, че извършената такава съгласно национална норма да е нищожна? В тази насока от касатора се прави и искане за запитване до съда на ЕС.

Съдебният състав, въз основа на анализ на аргументите на страните, посочените норми и цитираната практика на съда на ЕС, прави следните изводи от правна страна:

1. ПВ е компетентен орган на национално ниво към датата на регистрация на процесното ГУ, който да извърши регистрация на ГУ на това ниво.

1. Регламент /ЕС/ № 1151/2012 на Европейския парламент и на съвета от 21.11.2012 г. относно схемите за качеството на селскостопанските продукти и храни не намира приложение в случая, тъй като никоя от страните не търси защита, позовавайки се на него.

За пълнота, съдът посочва и следните изводи от правна страна:

В § 50 от Решение на Съда на ЕС от 7 ноември 2000 г. по дело С-312/98 изрично се приема, че:

"50. Регламент № 2081/92 /Това е първият общностен законодателен акт, който регулира защитата на географски означения в рамките на ЕС, като режимът му е по съществото си идентичен на последващия и действащ понастоящем Регламент (ЕС) № 1151/2012 / има за цел да осигури единна защита в рамките на Общността на географските означения, който той обхваща, като регламентът въвежда изискване за регистрация на общностно ниво, за да бъде получена защита във всяка една от държавите-членки на ЕС. С., националната защита, която всяка държава-членка дава на географски означения, които не отговарят на изискванията за регистрация по реда на Регламент № 2081/92, се урежда от националното право на тази държава-членка и е ограничена до територията на въпросната държава-членка".

Решението по това дело изрично изписва, че е допустима национална защита, която всяка държава-членка може да даде на географски означения, които дори не отговарят на изискванията за регистрация по реда на Регламент № 2081/92. Същата обаче се урежда от националното право на тази държава-членка и е ограничена до територията на въпросната държава-членка. Тя не може да се противопостави на регистрацията по регламента, нито чрез нея да се търси защита на територията на съюза, но това не я изключва като нищожна, ако е извършена от компетентен орган съгласно законодателството на територията на държавата - членка.

Извод за компетентност на ПВ да извършва регистрации на ГУ се прави и при тълкуване на националната разпоредба на чл. 57а ЗМГО:

Чл. 57а, ал. 2 изрично регулира случаите, при които има национална регистрация и впоследствие регистрация на европейско ниво. Законът предвижда, че в случаите, когато вече е предоставена национална закрила, се вписват само новите ползватели, което означава, че двете регистрации действат паралелно и може да има различни ползватели на географското означение по националната и европейската. Приема се, че при европейска регистрация идентична на националната, националната регистрация с нейния ползвател се запазва и към нея да се добави групата, регистрирала европейския, тоест по националната регистрация може да има притежатели извън групата по европейската регистрация.

Извод за компетентност на ПВ да извърши регистрация на ГУ на национално ниво се прави и при прочит на Лисабонската спогодба за закрила на наименованията за произход и тяхната международна регистрация от 31 октомври 1958 г., по която България е страна. Лисабонската спогодба не ограничава видовете продукти, за които може да се получи национална закрила. По силата на спогодбата, чрез международна регистрация, българско наименование за произход може да получи правна закрила във всички държави-страни по тази спогодба. Единственото условие за получаване на международна регистрация е наименованието за произход да е регистрирано в страната на произхода, тоест в България.

И не на последно място, съдът в настоящото производство не отрича приложението на посочения погоре регламент въобще. Напротив, същият е приложим за страната ни, като държава - членка на ЕС. П. на контрол в настоящото производство обаче е валидността на регистрацията, извършена от ПВ с оглед компетентността на същото да извършва регистрация на ГУ на национално ниво. Порокът засяга единствено компетентността на ПВ като ведомство натоварено с тази компетентност по силата на национален закон. Такъв съществува и ПВ е законово натоварено да извършва на национално ниво посочените регистрации, поради което и извършената регистрация не е нищожна. Регламент (ЕС) № 1151/2012 не намира приложение в случая, тъй като той касае регистрация на ГУ с ниво на защита в рамките на ЕС. Т. искане страните по спора нямат. Целта на регламента, както е посочен в неговия чл. 4 е да гарантира единна закрила на наименованията като право на интелектуална собственост на територията на съюза. Тази единна закрила не е предмет на обсъждане в настоящото производство. Процесното географско указание не е регистрирано или заявено за регистрация по реда на Регламент 1151/2012, поради което и този регламент не се прилага с оглед решаване на спора в случая. При условие, че нормите, чиито тълкуване се иска чрез преюдициално запитване, не са приложими към настоящия спор, то не е налице преюдициалност по смисъла на чл. 628 ГПК и искането за запитване следва да бъде отклонено. Тълкуването на разпоредбите на регламента е напълно неприложимо и неотносимо към регистрацията, извършена по силата на режима на ЗМГО на територията на страната, от национален орган, по искане на юридическо лице, регистрирано в страната. Съдът на Европейския съюз /СЕС/ не е компетентен да се произнесе нито досежно материалната законосъобразност на извършената регистрация на процесното ГУ, нито по твърдяното несъответствие между националното и правото на ЕС, което следва да се преодолее чрез законодателни промени.

Горното обосновава извод за правилност на обжалваното решение на АССГ, което следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора, на ответниците по касационната жалба се дължат разноски за настоящото производство както следва: на Патентно ведомство - сумата от 300 лв.; на "Б. П." ООД - 4 800 лв. Исканията за присъждане на разноски са направени своевременно. Досежно ответника Патентно ведомство приложение намират разпоредбите на чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Ответникът "Б. П." ООД е представил валидни доказателствени средства за изплащане на претендирата сума като адвокатско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, настоящият състав на седмо отделение на ВАС