Решение № 5649 от 12.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6849/2015 г.

Решение № 5649 от 12.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6849/2015 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Директора на Дирекция "ОДОП"-София моли да бъде отменено решение № 2636/15.04.2015 г. по адм. д. № 14494/2012 г. на АССГ, с което е отменен РА № 2251100392/16.03.2012 г. на ТД на НАП-София като неправилно. Решението в частта, с която е отменен РА в частта, с която са определени осигурителни вноски за ДОО за неясно посочени периоди от 2010 г., ДЗПО за периода м. 1 - 4, м. 6 -10.2010 г., ЗО за неясно посочени периоди от 2010 г. и ГВРС за периоди м. 5-11.2010 г. моли да бъде обезсилено като недопустимо, поради липса на интерес от обжалване на РА в тази част. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли, ако не бъде обезсилено решението в посочените части да бъде отменено като неправилно както и в останалата обжалвана част, спорът да бъде решен по същество или делото да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "КЗУ груп инженеринг" ЕООД по съображения в писмен отговор и молба моли решението като правилно и допустимо да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Поддържа, че възражението на касатора за прекомерност на разноските в първата инстанция било направено едва в касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 2251100392/16.03.2012 г. на ТД на НАП-София, в частта, с която са установени дължимите, начислени, внесени и надвнесени суми от ревизираното лице, различни от декларираните от дружеството вноски за: ДОО за периода м. 8 - 12.2007 г., м. 5 - 8.2008 г. и м. 1 - 10.2010 г.; ЗО за периода м. 1.2006 г. - м. 2.2011 г., фонд ДЗПО - УПФ за периода м. 1.2006 г. - м. 2.2011 г. и вноски за ГВРС за периода м. 1.2006 г. - 31.12.2010 г. и съобразно изложеното в мотивите на съдебното решение. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован извор за неправилно определяне на дължимите, внесените и надвнесените суми от ревизираното лице за отделните видове вноски за всеки от ревизираните периоди и е достигнал до правилен извод, че РА следва да бъде отменен в описаната в диспозитива на решението обжалвана част. Правилен е изводът на съда за допустимост на жалбата против РА в обжалваната част, която обхваща дължимите, внесени и надвнесени суми за ревизираните периодите. Определените в РА надвнесени суми имат значение за ревизираното лице за извършените прихващания и с оглед бъдещи прихващания, поради което съдът правилно е приел жалбата за допустима. Доводът за недопустимост на съдебното решение за част от периодите е неоснователен. Неоснователен е и доводът за липса на декларация за м. 9.2007 г. В РА изрично е посочено, че за ревизираните периоди са подадени декларации образец 1. Липсата на декларации образец 6 при направени осигурителни вноски не е основание да се приеме, че вноските са дължими, след като изискуемостта им настъпва от изплащането или начисляването на трудовия доход в предвидените в КСО и ЗО срокове. Доводите за неправилност на заключенията на вещото лице се правят за пръв път в касационната жалба и не следва да се обсъждат, след като заключенията на вещото лице не са оспорени в първоинстанционното съдебно производство. В заключението на вещото лице са констатирани редица грешки в ревизионния акт при определянето на дължимите осигурителни вноски за ДОО, ЗО, ДЗПО-УПФ и ГВРС - определяне на задължения за осигурителни вноски за едни и същи лица два пъти - за офиса в София и за предприятието във Варна, грешни изчисления, грешно посочени внесени суми от ревизираното лице, погрешно посочване на внесените суми като дължими, поради които съдът обосновано е приел, че задълженията на ревизираното лице в частта за осигурителните и здравно вноски, както и за вноските за ДЗПО-УПФ и ГВРС за посочените в решението периоди са в размерите, определени от ревизираното лице, надвнесените суми са в размерите установени от вещото лице посочени и в мотивите на решението. Съдът е приел, че за всеки вид осигурителни плащания в рамките на година има надвнесени суми, които надхвърлят сумите на частичните неиздължения за същия период и са налице основания за извършване на прихващане на дължимото с надвнесеното за всяка от годините, поради което лихви за неиздълженото не следвало да се определят предвид чл. 104, ал. 2 от ЗЗД, че прихващането ще настъпи от деня, в който прихващането е могло да се извърши. В РА на стр. 115 - 118 от делото е извършено прихващане на задължения, установени с процесния РА по ЗДДФЛ, ДОО, ЗО, ДЗПО и ГВРС със надвнесени суми за такива вноски за 2005 г. - 2010 г. в общ размер 13 722,18 лв. За 2005 г. РА е обявен за нищожен с решението на директора на Дирекция"ОДОП"-София при обжалването по административен ред. Съдът е постановил решението си предвид настъпило прихващане на надвнесените суми и неиздължени такива за оспорената част от РА, макар, че погрешно е приел, че прихващане предстои да бъде извършено. Направеното в РА изявление за прихващане на надвнесени суми с неиздължени суми по определените в РА задължения следваше да бъде отчетено от съда като произвеждащо действие и по отношение на установените от съда неиздължени суми и надвнесени такива. Съдът е отхвърлил жалбата против РА в частта, с която са определени задължения по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ. Съдът не се е произнесъл по жалбата против РА в частта за извършените с него прихващания на л. 115 - 118 от делото на главниците за 2005 г. - 63,12 лв, за 2006 г. -15,56 лв, за 2007 г. - 40.28 лв и за 2008 г. за 198,34 лв от главницата - общо с 317,30 лв. По допълнителното заключение на вещото лице надвнесените суми за ДОО са 9044,65 лв, за ЗО - 5014,76 лв, за ДЗПО-УПФ - 1370,41 лв и за ГВРС са надвнесени 71,30 лв за спорните периоди - общо надвнесени суми в размер 15 501,12 лв по решението на съда. По заключението на вещото лице неиздълженията за ДОО са 4,03 лв, за ЗО - 2127,68 лв, а за ДЗПО-УПФ - 638,87 лв - общо неиздължения в размер 2770,58 лв. Предвид изразената воля в РА да се извърши прихващане на надвнесени суми с неиздължения по осигурителните плащания и предвид прихванатите 317,30 лв от главниците по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ от надвнесените суми за спорните периоди след извършеното прихващане остават за други прихващания или възстановяване 12 413,24 лв. В изчисленията не са включени надвнесени суми за 2005 г., с които органите по приходите, ако преценят могат да извършат допълнително прихващане. С тези допълнения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Неоснователен е доводът на касатора за прекомерност на присъдени разноски за адвокатско възнаграждение предвид фактическата и правната сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,