Решение № 256 от 9.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6444/2018 г.

Решение № 256 от 9.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6444/2018 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на началника на Районно управление на МВР – Разград против решение № 24 от 04.04.2018 г. по адм. дело № 14/2018 г. на Административен съд – Разград. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба – Б. Маринов, чрез пълномощника си изразява становище, че обжалваното решение е правилно и не са налице касационни основания за отмяната му. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд – Разград е отменил заповед № 1873 з-1/02.01.2018 г. на началника на Районно управление на МВР – Разград, с която на младши инспектор Б. Маринов, полицай в група "ООР" към сектор "Охранителна полиция" при РУ на МВР – Разград, на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 2 и чл. 199, ал. 1, т. 5 ЗМВР, е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от пет месеца. В оспорената пред административния заповед е отразено следното: На 24.11.2017 г. служителят Б. Маринов е бил наряд заедно със служителя Д. Недков, със служебен автомобил "Опел", рег. [рег. номер на МПС]. По време на наряда, за периода от 23, 15 часа до 23, 35 часа не е заел установъчен пункт до заведение "Сохо" в гр. Разград, съгласно разпореждане № 1873 з-18161/23.11.2017 г. на началника на РУ на МВР – Разград, за което не е докладвал и съгласувал с ОДЧ на районното управление или друго длъжностно лице, отговарящо за изпълнение на патрулно-постовата дейност. Това поведение на служителя е в нарушение на чл. 60, т. 1 от Инструкция № 8121з-929/02.12.2014 г. за патрулно-постовата дейност (ППД) – "При изпълнение на ППД полицейските органи от състава на нарядите: 1. Не напускат границите на разпоредените им за обслужване участъци без съгласуване и разпореждане на длъжностните лица, отговарящи за изпълнението на ППД и дежурните в ОДЦ/ОДЧ. ", както и т. 2 от заповед рег. № 1873 з-368/25.09.2017 г. на началника на РУ на МВР – Разград за организацията на ППД в РУ – Разград: "При изменение на оперативната обстановка или при възникнала служебна необходимост – полицейските органи от състава на нарядите, изпълняващи ППД, могат да напускат границите на разпоредените им за обслужване участъци или да изпълняват други служебни задачи – след разпореждане или след съгласуване с изброените в заповедта длъжностни лица". Дисциплинарно наказващият орган е приел, че това поведение на служителя представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР – неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови и вътрешнослужебни актове. Деянието е квалифицирано в хипотезата на чл. 199, ал. 1, т. 5 ЗМВР – пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност и на мл. инспектор Б. Маринов му е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от пет месеца. След като е обсъдил данните от дисциплинарната преписка, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, в съответствие с изискванията за форма и съдържание, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. При преценка на събраните по делото доказателства, съдът е посочил, че безспорно служителят е допуснал дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР, изразяващо се в неизпълнение и пропуски при приложение на Инструкция № 8121з-929/02.12.2014 г. за патрулно-постовата дейност, както и на заповед рег. № 1873 з-368/25.09.2017 г. на началника на РУ на МВР – Разград и негово разпореждане рег. № 1873 з-18161/23.11.2017 г. Приел е, че установеното дисциплинарно нарушение следва да се квалифицира като маловажно по см. на чл. 198, ал. 2 ЗМВР, т. к. е налице незначително отклонение от изискването за изпълнение на служебните задължения. Този извод е аргументирал с установените причини за незаемане на установъчния пункт – полицаите са провели разговор с таксиметров шофьор, който паркирал неправилно и пречел на движението, както и с обстоятелството, че закъснението е по-малко от 15 минути. В тази връзка, съдът е счел, че жалбоподателят (сега ответник по касация) е изпълнявал служебните си задължения, действията му са били насочени към преустановяване на нарушение на движението по пътищата, като не е имал възможност предварително да прецени колко време ще се забави и да уведоми съответното длъжностно лице. Съдът е обсъдил също данните от професионалната биография на служителя в светлината на критериите по чл. 206, ал. 2 ЗМВР. По повод релевираните доводи в хода на съдебното производство от дисциплинарно наказващия орган за други нарушения, допуснати от служителя по време на същото дежурство, съдът е приел, че те са извън предмета на оспорената заповед, поради което не следва да бъдат обсъждани при решаване на въпроса за дисциплинарната отговорност на жалбоподателя. В заключение съдът е достигнал до извод за материална незаконосъобразност на оспорената заповед и несъответствие с преследваната от закона цел и постановил обжалвания резултат. Недоволен от решението, касационният жалбоподател поддържа, че съдът, при точни фактически установявания, неправилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което е достигнал до погрешни правни изводи за порок на оспорената заповед по чл. 146, т. 4 АПК. Върховният административен съд намира за правилен изводът на съда, че оспорената заповед не страда от пороците по чл. 146, т. 1 - 3 АПК. Изложените от съда фактически и правни съображения в тази насока са подробни и точни, поради което се споделят изцяло от касационната инстанция. Съдът правилно и в съответствие с данните по делото е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и съдържание по чл. 201, ал. 1 МВР и при спазване на административнопроизводствените правила. Основателни са обаче възраженията на касационния жалбоподател за неправилност на правните изводи на съда по спорния въпрос за материалната законосъобразност на обжалваната заповед. Съдът, при преценка на действията на служителя по време на изпълнение на службата, не е отчел, че отклонението от установъчния пункт е установено при проверка на наряда, като служителите са се явили на място едва след като са потърсени по служебната радиостанция. Времето за престой на пункта съгласно утвърдения график е 30 минути – от 23, 15 часа до 23, 45 часа, а нарядът се е явил в 23, 35 часа, поради което съдът неправилно е приел, че отклонението е незначително. Установено е също, че в нарушение на вътрешно служебните актове, служителят не е уведомил ОДЧ или друго длъжностно лице за отклонението от графика. Причините за отклонение от графика не обуславят извод за промяна в оперативната обстановка, предвид липсата на компетентност на служителите да установяват административни нарушения по Закона за движение по пътищата, както е приел и решаващият съд. Фактическите обстоятелства по делото сочат, че с действията си служителят е извършил дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР и същото неправилно е определено от съда като маловажно по см. на чл. 198, ал. 2 ЗМВР. В дисциплинарната заповед точно са посочени нормативните разпоредби и вътрешнослужебни актове, които са нарушени от служителя и правилно са подведени към фактическия състав на чл. 199, ал. 1, т. 5 ЗМВР – пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност. Видът и размера на следващото се дисциплинарно наказание са определени в съответствие с критериите по чл. 206, ал. 2 ЗМВР. Предвид изложеното, съдът неправилно е приел, че оспорената дисциплинарна заповед е издадена в нарушение на материалния закон, поради което обжалваното решение следва да се отмени. Спорът е изяснен от фактическа и правна страна, поради което следва да се постанови друго решение по същество, с което да се отхвърли жалбата на Б. Маринов против заповед № 1873 з-1/02.01.2018 г. на началника на Районно управление на МВР – Разград. Касационният жалбоподател не претендира разноски, поради което такива не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,