Решение № 8529 от 30.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2053/2020 г.

Решение № 8529 от 30.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2053/2020 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Пропърти & Рентал сървисиз" ЕООД – гр. София чрез процесуалния си представител адв. Т. Иванов срещу решение № 496/05.12.2019 г., постановено по адм. дело № 563/2019 г. по описа на Административен съд – гр. Перник, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт № 19-957-1/31.05.2019 г. за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК, издаден от главен инспектор "Ревизии и проверки", потвърден с решение № 19/ММО-3417-1/08.08.2019 г. на директора на "Местни приходи и такси" при Община Перник за определени задължения за данък недвижими имоти (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО) за 2017 и 2018 г. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно постановено поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател съдът не е обсъдил и преценил всички доказателства по делото и доводите на страните в тяхната взаимна връзка и зависимост с оглед установяване на фактическата обстановка по спора, в резултат на което е достигнал до неправилни фактически и правни изводи. Излага оплаквания, е съдът не е преценил, че административният орган в обжалвания акт не е посочил изрично базата /данъчната основа за изчисляване на задълженията за ДНИ ТБО. Въз основа на това касаторът излага доводи, че за имота в гр. Перник, ж. к. "Проучване" с партиден № 001 може да се направи предположение, че е взета по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка, а именно 10657, 50 лв., а за другия имот в гр. Перник, ул. "Димитър Благоев" № 1 с партиден № 002 са посочени, както отчетната стойност, така и данъчната оценка, без да е посочено кая изрично е приета за данъчна основа за изчисляване на ДНИ и ТБО. Неправилно съдът бил приел, че административният акт е мотивиран от правна и фактическа страна, без да е посочено, дали актът се издава по искане на задълженото лице или служебно, и ако е издаден служебно, коя от трите предвидени хипотези е налице: установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица, когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок. Друго оплакване в касационната жалба е свързано и с несъобразяване от административния орган на разпоредбата на чл. 62, предл. последно от ЗМДТ, съгласно която таксата се определя за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа и други съоръжения за битови отпадъци, като размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 от същия закон за всяка услуга поотделно. В тази връзка се сочи, че размерът на ТБО е посочен общо за съответната година и не е спазено изискването на чл. 62 ЗМДТ да се посочи размера на всяка услуга поотделно. Неправилно според касатора съдът е приел, че ответникът е ангажирал доказателства по делото, обективиращи реалното изпълнение на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения, поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, както и не е изследван въпросът конкретните имоти на дружеството къде попадат. В тази връзка се твърди, че съдът не е дал указания на ответната страна, която носи доказателствената тежест в съдебното производство за горните обстоятелства, а това е съществено нарушение на съдопроизводствените правила. За правилно релевантен за спора касационният жалбоподател счита, че е площта на земята, на сградата или на частта от нея, като елемент от формулата на базисната данъчна оценка, изчислявана по формулите на Приложение № 2 към ЗМДТ, още повече, че в хода на производството по делото бяха наведени доводи за разминаване на квадратурата на имота с партиден № 002 и бе поискано поставяне на допълнителен въпрос на вещото лице. В касационната жалба се излага и оплакване, че представеното пълномощно от кмета на Община Перник, без да е страна по делото води до недопустимост на решението. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, се съдържат в касационната жалба, в която се иска отмяна на обжалваното решение и да се постанови решение по съществото на спора или при условията на евентуалност да се върне делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. В депозирана по делото молба от адв. Т. Иванов се претендира присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции съгласно представения списък и приложенията към него, както и са представени и писмени бележки по съществото на спора. Ответникът по касация директорът на дирекция "Местни приходи и такси" при Община Перник чрез процесуалния си представител адв. Р. Кирилов, я оспорва и моли да се отхвърли като неоснователна, а обжалваното съдебно решение като правилно да се остави в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционният административен съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на Пропърти & Рентал сървисиз" ЕООД – гр. София срещу Акт № 19-957-1/31.05.2019 г. за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК, издаден от главен инспектор "Ревизии и проверки", потвърден с решение № 19/ММО-3417-1/08.08.2019 г. на директора на "Местни приходи и такси" при Община Перник за определени задължения за данък недвижими имоти (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО) за 2017 и 2018 г. Съдът е приел, че индивидуалният административен акт е издаден от компетентен орган, който е започнал производството служебно по данни от подадени а по чл. 14 ЗМДТ за облагане с ДНИ и ТБО за имоти на дружеството, тъй като задълженията не били платени. В обжалваното решение е прието, че са представени от ответника доказателства, свързани с установяването и начисляването на задълженията по подадените по чл. 14 ЗМДТ декларации от дружеството за облагане с ДНИ, както и договорите за възлагане на обществени поръчки между Община Перник и дружествата-изпълнители по услугите за сметосъбиране и сметоизвозване и за почистване на уличната мрежа – лятно и зимно поддържане, а също и договорите за третиране на битовите отпадъци. Съдът е посочил, че са ангажирани от ответника и доказателства за съществуването на общинско депо и за оператор на депото за битови отпадъци, както и за наличието на фактури и протоколи за установяване и приемане на извършени дейности. Съдът е обсъдил допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, като е ценил заключението по нея като пълно, обективно и компетентно изготвено и като неоспорено от страните по делото. Изводите на експерта съдът е приел, че са направени след необходимите изчисления и въз основа на декларираните данни и съпоставени с действащите решения на Общински съвет Перник и на Наредбата за определяне и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Перник и Наредба за определяне на размера на местните данъци на територията на Община Перник, както и на заповедите на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, които изцяло потвърждават установените от органа размери на задълженията за ДНИ и ТБО за процесния период. За безспорно е прието от съда и обстоятелството, че имотите на дружеството са урегулирани поземлени имоти, попадащи в строителните граници на гр. Перник и същите са облагаеми по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ. За облагането с ДНИ съдът е посочил дължимостта на данъка не зависи от ползването му или неползването му по аргумент на чл. 13 ЗМДТ. Относно размера на данъка съдът се е позовал на чл. 17, ал. 1 във връзка с чл. 15 от Наредба за определяне на местните данъци на територията на Община Перник при спазване на чл. 19, ал. 1 ЗМДТ. Възприето е в съдебния акт заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че размерът на данъка за първия имот е върху отчетната му стойност, а за втория имот – върху данъчната оценка, както и е взето предвид плащанията от жалбоподателя на част от задължението за ДНИ за 2017 г. За ТБО за 2017 г. и 2018 г. първостепенният съд е потвърдил определянето на размера на таксата за 2017 г. и 2018 г. съгласно чл. 66 ЗМДТ за всяка услуга поотделно. Прието е също така, че жалбоподателят не е подавал декларации за 2017 г., че имотите няма да се ползват, поради което съдът е приел, че компонента сметосъбиране и сметоизвозване е дължим. За другите компоненти съдът е установил, че услугите поддържане чистота на териториите за обществено ползване и за обезвреждането на битови отпадъци според съда общината е престирала услугите и съдът подробно е обсъдил относимите за това доказателства и при съобразяване с разпоредбите на Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цените на услугите на територията на Община Перник. За имота с партиден № 2004435606 001 съдът е установил, че жалбоподателят е подал декларация № 883/30.11.2017 г. за освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване, поради неползване на имота през цялата година, поради което за тази компонента за 2018 г. такса не е събиране, а за останалите услуги е определена с АУЗД върху отчетната стойност. За втория имот с партиден № 2004 435606 002 с молба-декларация с вх- № 348/20.12.2017 г. за определяне на ТБО според количеството битови отпадъци за 2018 г. и по този начин е определена и таксата, което е потвърдено и от съдебно-счетоводната експертиза. Съдът е отразил в решението си, че по отношение на останалите два компонента на ТБО спор по делото не е формиран и ТБО е определен върху отчетната стойност. Обжалваното решение е правилно постановено. Правилно първоинстанционният съд не е приел за правилно оплакването на касационния жалбоподател, че оспореният пред него индивидуален административен акт не е мотивиран. При преглед на АУЗД се установява, че макар и кратки, налице са мотиви, които определят фактите и обстоятелствата, върху които са направени и правните изводи на административния орган, поради което е налице необходимото съдържание съгласно чл. 59 АПК, както е прието и в обжалваното съдебно решение. Изрично в акта е посочено, че ДНИ и ТБО за 2017 г. и 2018 г. за процесните два имоти, находящи се в строителните граници на гр. Перник. Установено е от административния органи съдът го е възприел и в съдебния си акт, че дружеството е подавало декларации по чл. 14 във връзка с чл. 11 ЗМДТ за облагане с ДНИ и ТБО за 2017 г. и 2018 г. Правилно съдът е приел, че с ДНИ се облагат имотите, независимо дали са ползвани или не през цялата година, за разлика от ТБО. В процесния случай обосновано въз основа на относимите по делото доказателства и двата имота в гр. Перник са урегулирани поземлени имоти в строителните граници на гр. Перник. В тази връзка обосновано съдът се е позовал на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, която е относима към облагането с ДНИ и ТБО, поради което е неоснователно оплакването на касационния жалбоподател, че липсват мотиви къде се намират имотите, обект на облагане по ЗМДТ. Неоснователно е и оплакването в касационната жалба, че не са налице конкретни доказателства по делото за реалното предоставяне от Община Перник на услугите по чл. 62 ЗМДТ. Първостепенният съд изрично е мотивирал съдебния си акт именно с доказателствата по чл. 62 ЗМДТ, като се е позовал и описал подробно заповедите на кмета на Община Перник № 2368/28.10.2016 г. и № 1882/26.10.2017 г., издадени по реда на чл. 63, ал. 2 ЗМДТ и съответните решения на Общински съвет Перник. В тях съдът правилно е приел, че са посочени изчерпателно районите, в които ще се извършват услуги само по обезвреждане на битовите отпадъци в депо и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, а за останалите райони - за услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, по третиране на битови отпадъци в дела и по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Отразено е също в решението, че от посочените доказателства се установява честотата на извозване на отпадъците от фирмата, която извършва дейността по сметосъбиране и сметоизвозване. В тази връзка съдът е посочил и договорите по обществените поръчки за дейността за осъществяване на посочените услуги. Безспорно по делото установено, че Община Перник притежава депо за обезвреждане на битови отпадъци, като съдът е обсъдил и наличието на разрешение № СТ-05-2612/29.12.2015 г. Мотивирано съдът е приел, че Община Перник е предоставяла услугите по чл. 62 ЗМДТ за периода от 01.01.2017 г. – 31.12.2018 г. и конкретно на териториите, където се намират процесните имоти, както и са обсъдени графиците на фирмите, извършващи услугите по чл. 62 ЗМДТ. Относно ТБО за 2017 г. в обжалваното решение е обсъдена разпоредбата на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ и чл. 20, ал. 2 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите на територията на Община Перник относно определянето на ТБО според количеството и процедурата чрез подаване на нарочна декларация за определяне на таксата за компонентата за сметосъбиране и сметоизвозване на битовите отпадъци. Съдът правилно е възприел установеното от съдебно-счетоводната експертиза, че жалбоподателят не е подавал такава декларация за 2017 г., но е подадена декларация за 2018 г. за имот, партиден № 2004356060 002 в срока, предвиден в цитираната общинска наредба (чл. 20, ал. 2 – до 30 ноември на предходната година). По отношение на другия имот с партиден № 200435606 001 в кв. "Проучване", е подадена декларация от дружеството по чл. 71, ал. 1 ЗМДТ, че този имот няма да се ползва през цялата 2018 г., поради което и ТБО не е начислявана за сметосъбиране и сметоизвозване, а за другите два компонента върху отчетната стойност на имота – 6, 5 промила. Относно имот с партиден № 200435606 002 предвид, че жалбоподателят е подал декларация за определяне размера на таксата за сметосъбиране и сметоизвозване според количеството битови отпадъци, като е посочил, че ще използва 1 бр. съд, тип "Мева" от 110 л. и размерът е потвърден и със съдебно-счетоводната експертиза (2, 80 лв. х 52 пъти средно годишно = 146, 60 лв.). За останалите компонентни обосновани са изводите на съда, че правилно в оспорения административен акт са определени в промили върху данъчната оценка на имота съгласно чл. 21 ЗМДТ и във връзка с цитираната разпоредба от местната Наредба. Относно определянето на ДНИ за 2017 г. и 2018 г. правилно съдът е потвърдил акта, като е приел, че обосновано административният орган е изчислил размера на данъка, като за имот с партиден № 200435606 001 е върху отчетната стойност на имота, а за имот с партиден № 200435606 001 – върху данъчната оценка. Неоснователно е и оплакването за недопустимост на съдебното решение поради конституирането като ответник по делото кмета на Община Перник, а не директора на дирекция "Местни приходи и и такси". Видно от определение от 26.09.2019 г. първоинстанционният съд е конституирал страните по делото, като ответник е директорът на дирекция "Местни приходи и такси" при Община Перник съгласно чл. 4, ал. 5, предл. 2 и чл. 9б ЗМДТ и тази страна е участвала в цялото първоинстанционно съдебно производство. Предвид дадените указания от настоящия съдебен състав на касационната инстанция и в производството по обжалване на първоинстанционното съдебно решение по чл. 208 и сл. от АПК ответник по касация е конституиран директорът на дирекция "Местни приходи и такси" при Община Перник, който е бил ответната страна и в производството пред Административен съд – гр. Перник. Отстранена е нередовността на пълномощното на процесуалния представител на ответника по касация в дадения срок от настоящия съдебен състав в протоколно определение 12.05.2010 г., но тя не касае първоинстанционното производство. В този смисъл неоснователно е оплакването за недопустимост на обжалваното съдебно решение. С оглед гореизложеното обжалваното съдебно решение като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане от одв. Р. Кирилов, на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за касационната инстанция в размер на 200 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение