Решение № 52 от 5.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6218/2008 г.

Решение № 52 от 5.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6218/2008 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Мирослав Божидаров Колев в качеството му на ЕТ "Мирослав Колев", гр. Горна Оряховица, против Решение № 65 от 19.03.2008 год., постановено по адм. дело № 521 от 2007 год. на Административен съд - гр. Велико Търново, IV-ти състав, с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт (РА) № 04001207 от 28.03.2007 год. на ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с Решение № 392 от 28.05.2007 год. на и. д. Директор на Дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, относно отказан данъчен кредит по реда на ЗДДС (отм.) за периода м. Декември 2004 год. в размер на 2884, 35 лв. и са начислени лихви за забава в размер на 122,65 лв. и за данъчен период м. Декември 2005 год. е начислен ДДС в размер на 1 532,03 лв. и лихви за тях в размер на 239,74 лв., както и по реда на чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) е определен допълнително данък за 2004 год. в размер на 2 573,17 лв. и за 2005 год. - 1 789,24 лв. и са начислени лихви в размер на 818,56 лв. В касационната жалба се подържа, че решението е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и поради необоснованост, представляващи касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че неправилно е прието от съда, че не са налице реални доставки по фактурите, издадени от преките му доставчици. По подробни съображения в този смисъл моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалваният РА. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Велико Търново, оспорва жалбата в приложен по делото писмен отговор. Моли решението да бъде оставено в сила по подробни съображения, изложени в писмени бележки от пълномощника юрисконсулт Св. Русева. Претендира присъждане на юристконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, Първо "А" отделение, след като прецени допустимостта на жалбата, наведените в нея касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното Решение на Великотърновския административен съд е отхвърлена жалбата на ЕТ "Мирослав Колев", гр. Горна Оряховица, против Ревизионен акт (РА) № 04001207 от 28.03.2007 год. на ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с Решение № 392 от 28.05.2007 год. на и. д. Директор на Дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, относно отказан данъчен кредит по реда на ЗДДС (отм.) за периода м. Декември 2004 год. в размер на 2 884,35 лв. и са начислени лихви за забава в размер на 122,65 лв. и за данъчен период м. Декември 2005 год. е начислен ДДС в размер на 1532,03 лв. и лихви за тях в размер на 239, 74 лв., както и по реда на чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) е определен допълнително данък за 2004 год. в размер на 2 573,17 лв. и за 2005 год. - 1789,24 лв. и са начислени лихви в размер на 818,56 лв. Решаващият състав е обсъдил всички доказателства, посочил е тяхното значение за спора с оглед техния вид и характер, обстоятелствата, които се установяват от тези доказателства и обстоятелствата, които са останали недоказани поради липсата на други доказателства. Отграничени са релевантните доказателства, като е пояснено какво е тяхното значение за изхода на спора. Неоснователна е претенцията на касатора, че не е изпълнено изискването на чл. 188, ал. 1 от ГПК (отм.) относно преценката на всички доказателства по делото. Съдът подробно е описал и обсъдил всяко едно от представените от страна на жалбоподателя доказателства, както и изслушаните и приети по делото съдебно - техническа и съдебно - икономическа експертизи, изложил е обстойни мотиви относно вида и характера на документите, и причините поради които приема, че чест от тях имат доказателствена стойност, а други не. Неоснователни са твърденията, че АдСВТ превратно е представил доказателствената стойност на всички събрани писмени доказателства. Предвид характера им на частни документи, Съдът правилно е ценил същите съобразно тяхното представяне и съдържащите се или липсващи в тях реквизити, тази преценка е направена в съответствие със законовите изисквания и е част от действията, които Съдът е длъжен да предприеме преди постановяване на съдебното решение. Не следва да бъде споделено и становището на касатора относно неизяснеността на фактическата обстановка и формалното дирене на несъответствия в дати и събития. Видно от мотивите на атакуваното решение, Съдът е изложил крайно подробно и прецизно установената фактическа обстановка. Счетоводната отчетност по дефиниция изисква съставянето на документи, а едни от основните принципи в счетоводството са тези на документалната обоснованост и текущото начисляване. Това налага от само себе си необходимостта от взаимосвързаност и взаимообусловеност между отделните документи - елементи от счетоводната отчетност, а оттам и необходимостта от съответствие в датите и събитията. При това положение правилно и законосъобразно решаващият състав е анализирал фактите и обстоятелствата по делото, отчел е установени несъответствия в представените документи и твърденията на жалбоподателя, и въз основа на това е формирал съответните правни изводи. Касационната жалба съдържа твърдения и за превратно и изопачено коментирани доказателства по делото. В подкрепа на тези твърдения обаче са изложени неотносими доводи. Касаторът акцентира върху плащането по фактурите, като пренебрегва факта, че всъщност спорният въпрос изтъкнат и в съдебното решение, е липсата на реална доставка по така издадените фактури, на посочената дата и между посочените страни. Това е основанието за отказване на данъчен кредит по процесните фактури за ревизираните данъчни периоди по ЗДДС (отм.), и това основание е споделено от Съдът, след преценка на данните по делото. В тази връзка неоснователно се явява и друго твърдението на касатора: че Съдът е отхвърлил жалбата по съображенията в РА, както и че машинално е приел правилността на РА и в частта му по ЗКПО . По отношение на първото, Съдът обстойно е анализирал всички доказателства, събрани по делото до този момент, включително и двете съдебни експертизи. Обстоятелството, че в резултат на това е достигнал до изводи, идентични с тези на органа по приходите в РА, не може да бъде квалифицирано като нарушение, допуснато от решаващия състав. Що се отнася до частта по ЗКПО - така установената фактическа обстановка относно процесните фактури обективно е една и съща. Подвеждането й под съответните правни норми от ЗДДС и ЗКПО , води до съответните правни изводи относно определянето на два различни данъка - данъка върху добавената стойност и на корпоративния данък. При това положение правилно решаващият състав е приложил нормата на чл. 23, ал. 2. т. 13 и чл. 15, ал. 3, т. 2 от ЗКПО (отм.) към установената фактическа обстановка. Съдът е приел за обосновани фактическите констатации в ревизионния акт, а направените въз основа на тях правни изводи - за правилни. Приел е, че жалбоподателят не е представил доказателства, които да опровергаят изводите за липса на доставка. Касационният състав на Съда намира, че така постановеното Решение е правилно. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните и е направил обосновани фактически и правни изводи. Наличието на реално осъществена доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС е предвидено като изискване за възникване на право на данъчен кредит в разпоредбата на чл. 63 ЗДДС, съдържаща легалното определение, според което данъчен кредит е сумата от начислен данък по този закон на регистрирано лице за получена от него стока или услуга по облагаема доставка, която лицето има право да приспадне. Според чл. 32 ЗДДС облагаеми доставки са всички доставки на стоки и услуги, когато са извършени от данъчнозадължено лице и с място на изпълнение на територията на страната, а данъчно събитие по чл. 24 ЗДДС представлява доставката на стоки или услуги. Следователно наличието на реално осъществена доставка е предпоставка за възникване на право на данъчен кредит и изпълнението й следва да бъде проверено, за да бъде направена преценка дали ревизираният субект има право на приспадане на данъчния кредит, който е декларирал в подадените справки-декларации. В конкретния случай по делото не са представени доказателства, които да установяват обективно осъществено прехвърляне на право на собственост върху посочените във фактурите стоки. По делото не са представени подобни доказателства както от ревизираното лице, което е получател по фактурите, така и от преките доставчици. Като е достигнал до тези изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно Решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не следва да се присъждат разноски за производството пред настоящата инстанция, тъй като ответникът не е бил представляван от юрисконсулт. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, Първо "А" отделение,