Решение № 8828 от 25.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1619/2014 г.

Решение № 8828 от 25.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1619/2014 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството по делото е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на Диляна Иванова Иванова от гр. Русе за отмяна на влязло в сила определение № 18 от 16.09.2013 г. по адм. д. № 440/2011 г. на Административен съд - Русе. Искането за отмяна е с правно основание чл. 239, т. 5 АПК, с доводи, че съдът не е конституирал молителката като заинтересована страна, което е нарушило правото й на участие в делото. Това си твърдение Иванова основава на факта, че тя е дъщеря на адресата (Павлинка Кирилова Петкова) на обжалваната в първоинстанционното производство заповед № РД-01/2752 от 13.09.2011 г. на кмета на община Русе, издадена на основание чл. 65, ал. 1 и ал. 3 ЗОбС. Ответната страна - кметът на община Русе, чрез процесуален представител юрк. Н. Гаджанова, с писмен отговор по касационната жалба оспорва същата. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд в настоящия състав, за да се произнесе, съобрази следното: С определение № 18 от 16.09.2013 г. по адм. д. № 440/2011 г. на Административен съд - Русе, на основание чл. 159, т. 8 от АПК, е прекратено производството, което е било образувано по жалба на Павлинка Кирилова Петкова против Заповед № РД-01/2752 от 13.09.2011 г. на кмета на община Русе, издадена на основание чл. 65, ал. 1 и ал. 3 ЗОбС. По отношение на допустимостта на искането настоящият съдебен състав съобрази, че разпоредбата на чл. 247 от АПК препраща към сроковете за отмяна, уредени в чл. 240 от същия кодекс. Съгласно чл. 240, ал. 1 от АПК отмяна може да се иска в едногодишен срок от възникване на основанието за отмяна, а когато то предхожда решението, чиято отмяна се иска - от влизането в сила на решението. Според алинея втора на същия чл. искането не може да бъде подадено по-късно от три месеца от узнаване на основанието за отмяна, а в случаите по чл. 239, т. 5 от АПК от узнаване на решението. В случая молбата (искането) за отмяна е подадена на 02.01.2014 г., видно от пощенското клеймо, а съдебното решение, чиято отмяна се иска, е влязло в сила на 25.09.2013 г. Молителката като неучаствало по делото лице не е получавала съобщение за постановеното определение, но по първоинстанционното дело има приложена молба от Диляна Иванова Иванова с искане да й се издадат преписи от делото, като видно от посочените страници от които се иска и копие от определението. На същата молба Иванова лично се е подписала, че е получила копията на 02.10.2013 г., от където следва изводът че и тримесечния срок, който започва да тече от узнаването на определението също е спазен. В заключение на казаното до тук, следва да се приеме, че процесната молба за отмяна е подадена в изискуемия законов срок и не е просрочена. Предвид гореизложеното подадената молба за отмяна се явява процесуално допустима. Разгледано по същество, искането за отмяна на посоченото влязло в сила съдебно решение е неоснователно. Отмяната на влязъл в сила съдебен акт, представлява извънреден и извънинстанционен способ за защита, който се осъществява само на конкретно и изчерпателно посочени със закона основания по чл. 239 от АПК. В конкретния случай се иска отмяна на основание чл. 239, т. 5 - страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Диляна Иванова Иванова не е била конституирана като страна нито в административното производство, нито в първоинстанционното производство пред Административен съд - Русе, а изложените в молбата за отмяна съображения тя свързва с чл. 153, ал. 1 от АПК - че е следвало да бъде конституирана като заинтересована страна понеже е дъщеря на Павлинка Кирилова Петкова и живее в процесния имот. По отношение на искането за отмяна на трето лице, тълкуването на разпоредбата на чл. 246, ал. 1 от АПК налага извода, че искането би било основателно, ако са налице три кумулативни предпоставки: 1) да не е участвала по делото - да не е била конституирана като страна в процеса; 2) решението да е неблагоприятно за искащата отмяната (при условие, че е имала по силата на закона обезпечено право на участие в делото); 3) решението да има сила спрямо нея - т. е. правните му последици - сила на присъдено нещо, изпълнителна сила и/или конститутивно действие, трябва да важат и за нея. От данните по делото е видно, че Диляна Иванова Иванова не е участвала като страна по делото. Второто и третото от изискванията, установени от законодателя, обаче не са налице по отношение на молителката. Съдебното производство е инициирано от нейната майка Павлинка Кирилова Петкова. Страни в процеса са издателят на акта, адресатът на акта и заинтересованите страни, като последните са тези, които са благоприятно засегнати от издаването на акта. В случая Диляна Иванова Иванова твърди, че е неблагоприятно засегната от акта, от където следва, че тя е имала правото да оспорва Заповед № РД-01/2752 от 13.09.2011 г. на кмета на община Русе, но не и да бъде конституирана като заинтересована страна, поради и което в конкретния случай чл. 239, т. 5 от АПК е неприложим като основание за отмяна на определението на АС - Русе. Предвид изложеното, молбата за отмяна на определение на Административен съд - Русе се явява неоснователна и следва да се остави без уважение. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на Общото събрание на Върховния административен съд, следва Диляна Иванова Иванова да бъде осъдена да заплати на община Русе юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Мотивиран така и на основание чл. 244, ал. 1, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,