Решение № 11376 от 26.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12038/2016 г.

Решение № 11376 от 26.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12038/2016 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството пред Върховния административен съд (ВАС) е с правно основание чл. 58 от Изборния кодекс (ИК) във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба от Инициативен комитет, регистриран за участие в информационно-разяснителна кампания на националния референдум на 06 ноември 2016 г., представляван от С. А. и от "Бойкос" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. С., представлявано от управителя М. Е., против протоколно решение от 19.10.2016 г. на Централна избирателна комисия, с което е отказано одобряването на договор с вх. № НР-20-176/17.10.2016 г. за отразяване на информационно-разяснителната кампания по въпросите на националния референдум. Жалбоподателят счита, че решението следва да бъде отменено поради съществено нарушение на административнопроизводствени правила като постановено при липсата на мотиви. В жалбата обстоятелствено са развити съображения относно заявените пороци. Жалбоподателят моли бъде отменено процесното решение, като преписката да бъде върната на Централната избирателна комисия със задължителни указания по правилното тълкуване и прилагането на закона. Жалбоподателят - Инициативен комитет регистриран за участие в информационно -разяснителната кампания на националния референдум, редовно призован, не се представлява. Жалбоподателят - "Бойкос" ЕООД, редовно призован, явява се управителя на дружеството М. Е., който заявява становище, че поддържа жалбата по така наведените доводи. Ответникът - Централна избирателна комисия (ЦИК), гр. С., редовно призован, чрез процесуалния си представител М. Б. изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, в настоящия състав на Четвърто отделение намира, че жалбата на Инициативен комитет, регистриран за участие в информационно-разяснителна кампания на националния референдум и "Бойкос" ЕООД, е подадена от надлежни страни и в тридневния срок по чл. 58, ал. 1 от ИК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява и основателна. От представената в съда административна преписка е видно, че на проведено заседание на ЦИК на 19 октомври 2016 г., обективирано в протокол № 421 от същата дата, е докладван за одобрение договор вх. № НР - 20-176/17.10.2016 г., сключен между "Бойкос - радио "Гама" - В. и Инициативен комитет, регистриран за участие в информационно-разяснителна кампания на националния референдум. От текста на приложеното извлечение от горепосочения протокол се установява, че е гласувано предложение договорът да бъде одобрен, като са гласували 14 членове на ЦИК, от които "за" - 9 и "против" - 5, поради което е посочено, че предложението е прието. При това гласуване е очевидно, че решението на ЦИК не е взето с необходимото мнозинство от две трети от присъстващите членове съгласно чл. 53, ал. 4 от ИК. При тези данни съдът счита, че ЦИК е произнесла решение при условията на чл. 53, ал. 4, изречение второ от ИК. В този случай е следвало да се постанови решение, индивидуализирано със съответен номер и с необходимите реквизити, което да съдържа диспозитив, че е прието решение за отхвърляне на постъпилото искане или заявление. В конкретната хипотеза обаче, процесното решение съдържа разпоредителна част в която е посочено, че предложението се приема, но с изпратеното до жалбоподателите съобщение е посочено, че с протоколното решение Централната избирателна комисия не е одобрила представения от тях договор за медийни пакети на стойност 39912 лева. Съдът констатира, че освен противоположното указване, липсват и мотиви за одобряване или за неодобряване на постъпилия договор, като в протоколното решение не е вписано нито правно, нито фактическо основание за постановяване на атакуваното решение. От съдържанието на посочения по-горе протокол № 421 от 19.10.2016 г. е видно, че не е проведено обсъждане и не са отразени никакви аргументи "за" или "против" приемането на оспореното решение. Мотивите на издателя на административния акт, с оглед на които се извършва упражнявания от съда контрол, не могат да бъдат замествани от твърдения на страните, следователно изискването за мотивиране при прилагане на бланкетна правна норма е условие за неговата законосъобразност, тъй като само тогава е възможна ефективна защита на страните в административното производство и упражняването на съдебния. Правораздавателният контрол цели обезпечаване на субективните права и интереси на адресата на акта като властническо волеизявление, и при въведените доводи за неговата материална незаконосъобразност, поради неправилно тълкуване и прилагане на материалноправните норми на Изборния кодекс в частта за регистриране на наблюдатели в изборите, се налага проверка на фактическите и правни основания за неговото издаване, с оглед решаването с пряко обвързващ материалноправен ефект на административноправния спор, свързан с действието му. Тъй като административното правоотношение се индивидуализира освен със съдържанието и страните си, а и с правопораждащия го юридически факт, непосочването на фактически основания в акта в конкретната хипотеза не позволява да бъде идентифицирана волята на административния орган относно упражненото субективно потестативно право, както и да бъде извършена последваща проверка за съществуването му, т. е. проверка за материалната законосъобразност на акта. Описаните нарушения на формата на постановеното решение и на административнопроизводствените правила по произнасянето му са съществени, тъй като лишават адресатите на решението от възможност за адекватна правна защита и възпрепятстват съда да упражни контрол по законосъобразност на обжалвания акт. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че атакуваното решение страда от съществени пороци, налагащи отмяната му и връщане преписката на ЦИК със задължителни указания да индивидуализира приетото решение с номер и дата, да го мотивира с излагане на правни и фактически основания за приемането му както и да формулира ясен диспозитив. На основание на горното и на чл. 58, ал. 3 от ИК, Върховният административен съд, четвърто отделение