Решение № 7576 от 4.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14622/2013 г.

Решение № 7576 от 4.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14622/2013 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Гергана Христова Харалампиева, чрез процесуалния й представител адв. Ваклена Кънчева, срещу решение № 5341 от 02.08.2013 г., по адм. дело № 1675/2013 г. по описа на Административния съд - София град. Релевират се касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател оспорва изводите на първоинстанционния съд и излага подробни доводи за незаконосъобразност на съдебния акт. Иска обжалваното решение да се отмени и претендира разноски по делото Ответникът - Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждние. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, поради липса на реквизити от формата на индивидуалния административен акт и нарушение на чл. 35 АПК. Касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на Гергана Христова Харалампиева срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 213 "Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕО - за земеделски земи" за 2011 г. по УРН 423947 изх. № 02-280-6500/4693 от 29.10.2012 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". За да достигне до този резултат Административният съд - София град е приел, че актът е издаден от компетентния за това административен орган в рамките на предоставените му правомощия в съответствие с чл. 20а от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). Прието е, че по делото липсват доказателства за извършена проверка на място на заявените за подпомагане площи от заявителя, за такава не се съдържат данни и в самото уведомително писмо, като е прието, че извършването на такава проверка не е задължителен етап от процедурата по разглеждане на подаденото заявление за подпомагане. Съгласно чл. 30 от Регламент № 1122/2009 г. Разплащателната агенция е задължена да извърши проверка на място на едва 5% от всички земеделски производители, кандидатстващи за подпомагане. Липсата на данни, заявлението на жалбоподателя да е попаднало в тези 5% изключват наличието на допуснати нарушения при извършване на проверка на място, тъй като такава изобщо не е правена, а и не е задължителна. Направен е извод, че отказа за изплащане на субсидия по мярка 213 за заявена площ от 115.39 ха е мотивиран от фактическа страна с това, че вследствие на извършените проверки е установена недопустима площ в размер на 31.84 ха. Първоинстанционният съд е приел заключението на вещото лице по съдебно-техническа експертиза, от което се установява, че наддекларираната площ е 31.84 ха в процентно съотношение спрямо декларираната площ възлиза на 38.11 % и санкционираната площ е 83.55 ха. Прието е, че изводите на вещото лице в съдебно-техническата експертиза напълно потвърждават констатациите на административния орган и ги припокриват. Съгласно чл. 16 от Регламент № 65/2011 г. на Комисията от 27.01.2011 г. при процентно съотношение на недопустимата площ към установената площ над 20% - не се отпуска помощ за съответната група култури. Поради това ответната страна правилно е приложила относимата материално-правна норма, като е отказала да оторизира и изплати претендираната сума за финансово подпомагане в размер на 13 202.27 лв. Решението е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания, изискващи отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа, след обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Административният съд - София град е констатирал, че с оспореното уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 213 "Плащания по натура 2000 и плащания, свързани с директива 2000/60/ЕО - за земеделски земи" за 2011 г. с изх. № 02-280-6500/4693 от 29.10.2012 г. изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е отказал изцяло размера на исканата финансова помощ за 2011 г., като не е оторизирал исканото плащане по "Натура 2000" в размер на 13202.27 лв. В уведомителното писмо се съдържа таблица, във връзка с всеки от заявените парцели по заявената схема за подпомагане. В колона № 1 и № 2 на таблицата са посочени идентификатори на БЗС и площ на декларирания парцел. В колона № 3 е отразена площ на застъпване, което не е отстранено. Колона № 4 отразява резултати от извършвани на място проверки, а колона № 5 - площта на парцела след извършени проверки за спазени забрани за земеделски дейности. В колона № 6 е посочена площта след извършени административни проверки, а колона № 7 отразява площта на парцелите след постъпили данни от МОСВ за неспазване на забрани за неземеделски дейности. В колона № 8 е посочена установената площта на БЗС, а колона № 9 отразява недопустимата площ. Съдът правилно се е обосновал с приета и неоспорена експертиза, която напълно се препокрива с констатациите на административния орган в процесния акт. Първоинстанционният съд е обсъдил приложението на Наредба № 3/2011 г. и Регламент (ЕС) № 65/2011 на Комисията от 27.01.2011 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони. Съдът правилно е приел, че съгласно чл. 16 от Регламент № 65/2011 г. на Комисията от 27.01.2011 г. при процентно съотношение на недопустимата площ към установената площ над 20% - не се отпуска помощ за съответната група култури и тъй като в настоящия случай недопустимата площ е над този размер, административният орган правилно е приложил закона. Поради това касационната инстанция приема, че решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото направените от касатора разноски не подлежат на възстановяване. На ответника по касационната жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв., съгласно Наредба № 1/2004 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд