Решение № 8760 от 20.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2579/2021 г.

Производството e по реда на чл. 208 и сл. Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Секретар на район "Средец" към Столична община, насочена срещу Решение 6498/18.11.2020 г. по адм. дело 5382/ 2020 г. на Административен съд- София- град (АССГ). В касационната жалба са развити съображения, че решението е неправилно. Касаторът моли да се отмени решението на АССГ и да се отхвърли жалбата срещу отказ за издаване на удостоверение за наследници, както и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответниците: В. Миехович- Калпакова и М. Миехович, в подадения писмен отговор, оспорват касационната жалба. Молят да се остави в сила постановеното по делото решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, като смята, че първоинстанционното решение е правилно. Върховният административен съд, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С обжалваното решение на адм. съд е бил ОТМЕНЕН ОТКАЗ, обективиран в Писмо с изх. РСЦ20-УГ01-1903-2/ 28.05.2020 г. на Секретаря на район Средец СО за издаване на удостоверение за наследници на Р. Миехович, полски гражданин, починал на 29.03.2020г. Наред с това делото е върнато, като преписка на Секретаря на Столична община, район Средец, за ново произнасяне по искане за издаване на удостоверение за наследници вх. РСЦ20-УГ01-1903/15.05.2020 г., съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. Първостепенният съд е установил, че административното производство е започнало с искане с вх. РСЦ20-УГ01-1903/15.05.2020 г. за издаване на удостоверение за наследници на лицето Р. Миехович, починал на 29.03.2020 г., полски гражданин. Към искането е приложен препил- извлечение от акт за смърт. В резултат с Писмо изх. РСЦ20-УГ01-1903-2/28.05.2020 г. на Секретаря на район Средец- СО, е обективиран отказ да бъде издадено удостоверение за наследници, тъй като г-н Р. Миехович е гражданин на Полша, държава- членка на ЕС, и е извън лицата по чл. 3, ал. 2 от ЗГР. Адм. съд е посочил, че Р. Миехович е полски гражданин, получил разрешение за постоянно пребиваване на територията на Република България, видно от удостоверение с рег. ХГ-41/08.01.2013 г. на МВР, в което се сочи, че е издадено удостоверение за пребиваване 6340/ 21.12.2012 г. и че Миехович има статут на постоянно пребиваващ в Република България гражданин на ЕС. Намерил е, че от приложеното удостоверение РСЦ17-УГ01-5949/21.09.2017 г. на СО, район Средец /л.16 от делото/, справка от ГРАО /л.65 от делото/ и приложения по делото личен регистрационен талон /л.72 от делото/ се установява, че Р. Миехович е имал и настоящ и постоянен адрес: в град София, [улица], ап. [номер] от 13.12.2001г. От правна страна е счел, че оспореното писмо е издадено от компетентен орган Секретар на район Средец в Столична община, на когото са възложени такива функции като длъжностно лице по гражданско състояние, съобразно т. 2 от Заповед СОА20- РД09-523/ 03.01.2020 г. на Кмета на СО. Преценил е, че макар актът да е издаден в писмена форма, не е спазена разпоредбата на чл.59, ал.2 АПК, тъй като същият е немотивиран, а от изложените формално фактически и правни основания в него не може да се обуслови еднозначно изводът за отказ да бъде издадено удостоверение за наследници. Освен това съдът е приел, че отказът е постановен при допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на лицата - заявители, доколкото не са обсъдени приложените писмени доказателства, а за изясняване на действително осъществилата се фактическа обстановка не са изискани допълнително такива, в съответствие с принципа за служебното начало /чл. 9, ал. 2, чл. 35-36 АПК/. Поради това и при констатирано противоречие с материалния закон и неговата цел, отказът е бил отменен. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира решението за правилно. Съгласно ЗМСМА и Закона за гражданската регистрация (ЗГР) кметът на общината е компетентен орган по гражданското състояние. Съгласно чл.35 ЗГР кметът на общината е длъжностно лице по гражданското състояние на територията на общината. Той може да възлага тази функция с писмена заповед на кметовете на кметствата и кметските наместници в населените места, в които се поддържат регистри на актове за гражданско състояние, и на други длъжностни лица от общинската администрация. Длъжностното лице- издател на обжалвания индивидуален административен акт, е компетентен административен орган- чл.5 от ЗГР и чл.2, ал.5 от Наредба РД-02-20-6/ 24.04.2012г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението. Неоснователни са развитите съображения на касационния жалбоподател за процесуално нарушение в съдебното производство. Решението на адм. съд е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Неговото съдържание отговаря на предмета на делото с изложени конкретни правни изводи по спорните въпроси чл.172а АПК. Неоснователно касаторът твърди неправилност на обжалваното решение. Съдебният акт е постановен при спазване на материалния закон. Правилен е изводът на съда, че оспореният адм. акт е издаден в нарушение на административно производствените правила. Съгласно разпоредбата на чл.8 ал.2 от Наредба РД-02-20-6/ 24.04.2012г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, при липса на данни в съответния регистър за издаване на удостоверение, длъжностното лице прави мотивиран отказ. С удостоверение за наследници на починало лице, се удостоверяват факти с правно значение в резултат на проверка в регистрите на населеното място и посочени наследници по закон на починало лице, за което има съставен акт за смърт на основание чл. 54 от ЗГР, отразен в регистрите на населението. Съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗГР удостоверенията се издават от общинската администрация въз основа на регистрите на населението. Регистрите на населението в общината се съставят по реда на чл. 23 от ЗГР, като съдържат личните регистрационни картони на всички лица, подлежащи на гражданска регистрация. Съгласно нормата на чл. 179, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, удостоверението за наследници, представлява официален, свидетелстващ документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, поради което съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. Правилен е направеният от съда извод, че доколкото в случая е установено произнасяне на органа, без да са изяснени всички факти, които са от значение за издаване на поисканото удостоверение, оспореният пред него административен акт следва да бъде отменен. В случая административният орган е извършил нарушение на административно производствените правила, като не се е съобразил с чл.35 от АПК, съгласно който индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации. Принципът на служебното начало чл.9 от АПК изисква процесуална активност от страна на административния орган, като съобразно изискванията на чл.36 от АПК доказателства се събират и служебно от него. Правилно съдът е посочил, че в регистъра на населението се вписват чужденци, които са получили разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България- чл.3, ал.2, т.1, б. а ЗГР. В противоречие с материалния закон, административният орган е отказал издаването на удостоверение за наследници, като не е изследвал дали в регистрите на населението и на актовете за гражданско състояние се съдържат всички необходими данни за издаването му по смисъла на чл.10, ал.2 и чл.11, ал.2 от Наредба РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. Същественото обстоятелство в случая и за целите на включването в регистъра на населението, и на поддържането на данните в него за лицето, е статутът на постоянно пребиваващ, което починалото лице е имало. След като починалото лице е било със статут на постоянно пребиваващ в РБ, което обстоятелство е установено от съда въз основа на официален документ, издаден от МВР, то това лице е подлежало на вписване в регистъра на населението и към датата на смъртта му, тъй като за него са били изпълнени предпоставките на чл.3, ал.2, т.2 от Закона за гражданската регистрация. При спазване на гореизложените корекции в мотивите на съдебното решение, същото следва да бъде оставено в сила като краен резултат. При така изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд, трето отделение