Решение № 12065 от 26.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3958/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КС0/. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ Видин срещу Решение 281/12.03.2025 г. по адм. дело 371/2024 г. на Административен съд - Видин, с което е отменено Решение 2153-05-9 от 12.07.2024 г. на директора на ТП на НОИ Видин и потвърденото с него разпореждане [номер]/27.05.2024 г. /погрешно отразено в съдебното решение с [номер]/28.05.2024г./ на длъжностното лице по пенсионно осигуряване. Твърди се наличието на касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно прилагане на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи се, че незаконосъобразно съдът е приел, че след прилагане на разпоредбата на чл. 13, § 2 от Регламент (ЕО)987/2009 г. В. К. е придобил право на пенсия към 15.03.2023г. и такава е била отказана от органа без основание. Иска се отмяна на решението на първоинстанционния съд и постановяване на друго, по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на К. срещу оспорения административен акт. Претендират се разноски за касационната инстанция. Ответникът В. К., чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и моли за отхвърлянето й. Претендира се присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Видин законосъобразно е уважил жалбата на В. М. К. срещу Решение 2153-05-9 от 12.07.2024 г. на директора на ТП на НОИ Видин и потвърденото с него разпореждане [номер]/27.05.2024 г. /погрешно отразено в съдебното решение с [номер]/28.05.2024г./ на длъжностното лице по пенсионно осигуряване. Правилни са изводите на съда, че оспореният административен акт, макар и издаден от компетентен орган и в изискуемата от закона форма, противоречи на материалния закон и на целта на закона. Обжалваният съдебен акт е постановен при точното прилагане на относимите материалноправни норми на КСО и Регламент 883/2004. След прецизно изяснена фактическа обстановка, която касационният състав споделя изцяло и не намира за нужно да преповтаря, първоинстанционният съд е извел аргументирани правни изводи, кореспондиращи с относимата към казуса материалноправна уредба. Предвид липсата на спор по фактите, правилна е преценката на съда, че спорният по делото въпрос е свързан с продължителността на българския и чешкия осигурителни периоди, която следва да бъде отчетена за придобиване правото и изчисляване размера на българската пенсия. АС Видин е съобразил практиката на Върховния административен съд по идентични спорове и правилно е преценил, че осигурителният стаж на жалбоподателя, придобит на длъжност "шофьор на товарен автомобил над 12 тона" следва да се превърне в трета категория труд по реда на КСО, по силата на европейските координационни регламенти, от които следва равнопоставеност на лицата, упражнили правото си на свободно движение с тези, които не са го упражнили, освен ако в самите регламенти не се предвижда друго. Относно зачитане на осигурителния стаж за периода от 21.02.2011г. до 14.03.2023г. , през който К. е работел като "шофьор на товарен автомобил с тегло над 12 тона международни превози в Чехия, определен като втора категория труд, съдът се е позовал на заключението на съдебно- икономическата експертиза /основната и вторият вариант на допълнителната такава/, установяваща, че към датата на заявлението лицето е имало изискуемия трудов стаж за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като е имал общо 100 точки и 8 месеца, с което изпълнява изискванията на чл.69б, ал.2 от КСО. След извършения анализ на доказателствата, при правилно установените значими за спора фактически обстоятелства и въз основа на съобразеното експертно мнение на специалист в областта на осигурителните отношения и пенсионното дело, първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразния извод, че въпреки дадените му с влязлото в сила съдебно решение по адм.д. 267/2023г. по описа на АС Видин указания, длъжностното лице е извършило неправилна преценка за придобития осигурителен стаж и правото на пенсия, не е превърнало чешкия осигурителен стаж към трета категория и го е взело предвид за преценката на правото на пенсия в неговата календарна продължителност, при буквалното и изолирано прилагане на разпоредбата на чл. 13, § 2 от Регламент (ЕО)987/2009 г. на Европейския парламент и на Съвета за установяване на процедурата по прилагане на Регламент (ЕО) 883/2004 г. за координация на системите за социална сигурност. Обосновано и правилно съдът е преценил, че органът не е съобразил принципите и нормите на ЕС за свобода на придвижване и право на труд, както и принципите и правилата на обезщетяване в чл. 50 и следващите от Регламент 883/2004 г., при нарушаването на които се поставят в неравноправно положение българските граждани, престирали труда си извън пределите на България, за които се прилага Регламента, спрямо тези, работили в пределите на Република България, и за които чл. 68, ал. 1-2, чл. 69 а и чл. 69 б, ал. 1 от КСО са относими, след превръщането на стажа по чл. 104, ал. 2 и ал. 9 от КСО. Изводът за неравнопоставеност на К. като български гражданин, упражнил правото си на пребиваване и труд в друга държава членка Чехия, произтича и от разпоредбите на чл. 48, ал. 1 и чл. 49, ал. 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз /ДФЕС/, признаващи му като гражданин на ЕС, свобода на движение и на пребиваване на територията на държавите членки, както и от принципа на равностойност на правото на ЕС, който не допуска по-благоприятен ред за установяване правото на пенсия /по чл. 68, ал. 1-2, чл. 69 а, чл. 69 б/ за българските граждани, за които правопораждащите правото факти са се осъществили изцяло на територията на Република България, спрямо българските граждани положили труд в друга държава-членка на ЕС. Нарушен е и принципът на ефективност на правото на ЕС като чл. 5 от Регламента следва да се тълкува в смисъл, че не се допуска ограничаване правата на българските граждани, свързани с упражнено право на труд на територията на друга държава-членка на ЕС и произтичащото от този факт право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, последното придобито по националния български закон, както и да бъде превърнат осигурителният стаж към трета категория труд, независимо, че е положен в друга държава членка на ЕС. Правилна е преценката на съда, че решението на административния орган противоречи и на чл. 48 от КРБ, гарантиращ правото на труд на гражданите, като създава нормативни ограничения за осъществяване на това право и не зачита последиците от упражняването му за определени български граждани, че е нарушен и принципът по чл. 3, т. 3 от КСО за равнопоставеност на осигурените лица. Предвид горното, като е приел, че изолираното прилагане на отделна разпоредба от даден регламент, закон или подзаконов нормативен акт, би могло да доведе до противоречие с принципите на европейското и/или националното право, какъвто е конкретният случай, съдът правилно е приел нормата на чл.13, параграф 2 от Регламент 987/2009 относно начина на изчисляване /превръщане, преобразуване/ на трудовия стаж, в зависимост от спецификата на законодателството на всяка държава членка и приетото в нея броене/отчитане на трудовия стаж - в месеци, дни и т.н., за неприложима. В тази връзка, законосъобразен е решаващият извод на административния съд, че преценката на органа за прилагане на посочената разпоредба, съгласно която жалбоподателят не е придобил право на пенсия към 15.03.2023г., е неправилна и отпускането на пенсия е неоснователно отказано. Зачетеният от втора категория труд на жалбоподателя /ответник по касация/, положен в Чехия, по силата на Регламент 883/2004 следва да бъде превърнат към трета категория труд по правилата на чл. 104, ал. 2 и сл. от КСО. При определяне на общия осигурителен стаж, необходим за пораждане правото на пенсия, АССГ е кредитирал заключението на съдебно икономическата експертиза /основното и втори вариант на допълнителното такова/, като компетентно, добросъвестно и обективно изготвено. Така според определеното от експерта и възприето от съда, към релевантния момент 15.03.2023г. К. е имал навършени 59 години и зачетен осигурителен стаж от втора категория труд от 15 години, 4 месеца и 6 дни, респ. изискваните от закона 100 точки, равняващи се на сбора от възраст - 59 години и 11 месеца, и осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд от 40 години и 9 месеца. При тези данни, към датата на заявлението лицето е имало изискуемия от закона трудов стаж за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като е имал общо 100 точки и 8 месеца, с което се изпълва хипотезата на чл.69б, ал.2 от КСО. Предвид гореизложеното, обжалваното решение на Административен съд Видин, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Не са налице посочените касационни основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. Последният е постановен при правилно прилагане на относимите материалноправни норми, без констатирани съществени нарушения на съдопроизводствените правила, и при необходимата обоснованост. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски е неоснователно. На ответника следва да бъдат присъдени претендираните и доказани разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 500лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,