Решение № 6341 от 13.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9910/2013 г.

Решение № 6341 от 13.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9910/2013 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по жалбата на Миглена Първанова Тошева и Листер Първанов Тошев, двамата от гр. София против отказ на министъра на отбраната на Република България да удовлетвори молба с вх. № 1247/03.10.2003 г., подадена от Атанаска Тодорова Тошева, б. ж. на гр. София, обективиран в писмо № 21-02-303/2012 г. от 10.06.2013 г. за закупуване на на жилище от жилищния фонд на Министерство на отбраната, находящо се в гр. София, ж. кс. "Красно село", бул. "Бъкстон", бл. 208 А, ет. 2, ап. 7 . Твръдят, че отказът е незаконосъобразен, тъй като е постановен в нарушение на действащата към момента на подаване на молбата за закупуване на жилището Наредба за разпореждане с жилища, гаражи и ателиета от ведомствения жилищен фонд на Министерство на отбраната / отм/. Искат неговата отмяна. Ответникът - министър на отбраната чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като недопустима и неоснователна. Предмет на производството по делото е отказ на министъра на отбраната като орган по чл. 16 от Наредба за разпореждане с жилища, гаражи и ателиета от ведомствения жилищен фонд на Министерство на отбраната /отм./ - правомощие, предоставено с нормата на чл. 46 от Закона за държавната собственост, в редакцията на същия, действаща към момента на подаване на молбата за закупуване - ДВ бр. 124 от 1998 г. Отказът е постановен в регламентираното от закона и посочената наредба административно производство по разрешаване на закупуване на имот - частна държавна собственост, предоставен на МО, с него се засягат права, свободи и законни интереси на граждани, поради което същият носи белезите на индивидуален адимнистративен акт по см. на чл. 21 от АПК и като такъв може да бъде предмет на съдебен контрол за законосъобразност. Жалбата следва да се приеме за подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, пора дилипса на доказателства в преписката за датата на връчване на оспорения акт, от надлежни страни - адресати на оспорения индивидуален административен акт, поради което същата е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна. Административното производство пред министъра на отбраната е започнало с молба, с вх. № 1247/03.10.2003г, подадена от Атанаска Тодорова Тошева, в качеството й на преживяла съпруга на Първан Наков Тошев / без данни по делото за датата на смъртта на същия/, до министъра на отбраната с искане за закупуване на процесното жилище от фонда на МО. В имота, по силата на заповед за настаняване № 419 от 15.10.1971 г., е бил настанен Първан Тошев в едно с четиричленното си семейство. Данни за датата на смъртта на Атанаска Тошева също не се съдържат в преписката, но фактът на настъпване на смъртта й след датата на подаване на молбата за закупуване на жилището, не се оспорва. Видно от доказателствата по делото към датата на подаване на молбата за закупуване - 3.10.2003 г. процесното жилище е обитавано от Атанаска Тошева и Миглена Първанова Тошева, а последната живее в него ведно със своята дъщеря Албена Любомирова Брайкова. В преписката се съдържа декларация, подадена от жалбоподателя Листер Тошев, в която същият заявява, че се отказва от възможността на изкупи процесното жилище. Декларацията е с нотариално заверен подпис на декларатора. Представя се и копие на декларация относно обстоятелства, свързани с Миглена Първанова Тошева, в която се посочва, че същата ще закупи две трети от площта на процесното жилище. Декларацията обаче не съдържа подпис на лицето и от съдържанието й не става ясно нейното авторство. Поради липса на посочен издател и подпис на същия, тази декларация не е преценена като годно писмено доказателство от административния орган. С оглед представените по делото писмени доказателства, съдът намира оспорения отказ на министъра на отбраната да разреши закупуване на жилището на осн. чл. 46 от ЗДС, ред. Бр. 142/1998 г. по реда на Наредба за разпореждане с жилища, гаражи и ателиета от ведомствения жилищен фонд на Министерство на отбраната (отм.) за законосъобразен индивидуален административен акт. Същият е издаден от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените от чл. 46 от ЗДС законови правомощия, при спазване на изискванията за форма, мотиви и при спазване на адмнистративнопроизводствените правила и относимите материалноправни норми. По силата на законовата делегация на чл. 46 от ЗДС / в редакцията на същия към 2003 г. - ДВ, бр. 142/1998 г./, редът за разпореждането с ведомствените жилища на МО се определя от Министерския съвет, т. е. приложимият ред е този, определен в Наредба за разпореждане с жилища, гаражи и ателиета от ведомствения жилищен фонд на Министерство на отбраната (отм.) Съгласно чл. 6 от действащата към 2003 г. наредба право да закупят жилище от жилищния фонд на Министерство на отбраната имат само лимитативно изброените в този текст на наредбата лица. Според чл. 6, т. 3 от наредбата право да закупи жилище от фонда на МО има семейството на освободен на основание чл. 128, т. 6 от ЗОВСРБ кадрови военнослужещ. За целите на административното производство по продажба на жилища от ведомствения жилищен фонд на МО, ЗДС не съдържа легално определение на понятието "семейство", /за разлика от производството по § 65 от ПЗР на ЗИД ЗДС от 2010 г., за което в ал. 4 такова определение се съдържа/, поради което под понятието "семейство" на починал военнослужещ следва да се разбира общото понятие от Семейния кодекс - преживялата съпруга и ненавършилите пълнолетие деца. Ето защо, като част от семейството на починалия Първан Тошев в процесното жилище, неговите пълнолетни деца, не са правоимащи да закупят жилище от фонда на МО по смисъла на чл. 6 от Наредба за разпореждане с жилища, гаражи и ателиета от ведомствения жилищен фонд на Министерство на отбраната (отм.). Жалбоподателите не могат да се възползват от нормата на чл. 8 от наредбата и да се считат за правоимащи по този текст на нормативния акт, съдържащ условия за продажба на жилище на настанен в него наемател. Нормата на чл. 6, т. 3 от наредбата, регламентираща изрично възможността на членовете на семейството на починал военнослужещ да закупи ведомствено жилище, като съдържаща специална хипотеза с материалноправен характер дерогира приложението на чл. 8 от наредбата. Последната регламентира правото на закупуване на лице имащо качество наемател, настанен ведно с неговото семейство. В конкретния случай настанен като наемател - военнослужещ е бил починалият баща на жалбоподателите. Към 1971 г. те са били част от семейството му и понастоящем те не са носители на самостоятелни права на наематели. Към 2003 г. статут им на наематели е следвало да се определи съобразно наредба на министъра на отбраната, съгласно препратката от чл. 3, ал. 2 от Наредба за разпореждане с жилища, гаражи и ателиета от ведомствения жилищен фонд на Министерство на отбраната (отм.). Такива права те не доказват в административното и в съдебното производство, такива не са им били признати чрез сключване на наемен договор с тях на самостоятелно основание в качеството на наематели. Ето защо за жалбоподателите правото да закупят процесното жилище може да се реализира единствено в хипотезата на чл. 6, т. 3 от наредбата. Като е преценил липсата на материалноправни основания да разреши продажбата на процесния имот на жалбоподателите като основание за обжалвания отказ, министърът на отбраната е постановил материално законосъобразен индивидуален административен акт Жалбата като неоснователна следва да се отхвърли. Водим от горното, Върховният административен съд