Решение № 5109 от 16.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1845/2009 г.

ВАСПетчленен състав16.04.2009 г.докладчик т Николай Урумов

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 14189 от 18.12.2008 г., постановено по адм. дело № 12012 от 2008 г. по описа на Върховния административен съд - трето отделение. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 5109 от 16.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1845/2009 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Николай Урумов Производството е образувано по подадена касационна жалба от Веселин Иванов Георгиев от София против решение № 14189 от 18.12.2008 г., постановено по адм. дело № 12012 от 2008 г. по описа на Върховния административен съд - трето отделение. В жалбата са развити доводи за допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Ответникът по касационната жалба - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Миролюб Стоев, прави искане за оставяне в сила на решението като законосъобразно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - петчленен състав, след преценка на данните по делото и като съобрази доводите на страните, констатира, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С посоченото по-горе решение тричленният състав на Върховния административен съд е отхвърлил жалба, подадена срещу заповед № К-4649 от 19.08.2008 г. на министъра на вътрешните работи, издадена на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 ЗМВР вр. чл. 228, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ППЗМВР, с която на инспектор Веселин Иванов Георгиев - разузнавач VI степен във 2 група "Линейна" на сектор "Криминална полиция" - 07 Районно полицейско управление - Столична дирекция "Полиция" - МВР (сега СДВР), категория "Г" - III степен, е било наложено дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен за срок от една година" за нарушение на служебната дисциплина, считано от датата на връчване на заповедта, и му е било отправено предупреждение, че при установяване на друго извършено от него нарушение по чл. 228, ал. 1 ЗМВР ще бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Съображенията за това са били, че от съвкупната преценка на приложените по делото доказателства, представляващи части от административната преписка по издаването на оспорената заповед - докладни записки, обяснения, рапорти и справки, бил обоснован направеният от административния орган извод за наличие на фактическите основания за издаване на обжалваната заповед. Изложени са доводи, че жалбоподателят е осъществил нарушение на служебната дисциплина, като на 11.05.2008 г. в с. Сталийска махала е осуетил изпълнението на полицейска проверка на личния му автомобил, като не е изпълнил отдадено разпореждане от полицейски орган, при това в срока на изтърпяване на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от дванадесет месеца, наложено му с представената по делото заповед рег. № 241 от 30.04.2008 г. на заместник-началника на 07 РПУ - СДП. Съдът е приел, че в хода на административното производство Веселин Иванов не е оспорил констатацията, че не е разрешил да бъде извършена проверка на личния му автомобил по съображения, че същата била незаконна. Крайният извод на съда, обусловил обжалвания резултат, е, че е било налице правното основание, посочено в заповедта за дисциплинарно наказание - чл. 226, ал. 1, т. 4 ЗМВР във връзка с чл. 228, ал. 1, т. 1 ППЗМВР. Така приетото е законосъобразно. Настоящият петчленен състав напълно споделя доводите и изводите, направени в обжалваното решение. На първо място, непълнотата на доказателствата не представлява касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК и в този смисъл представената извадка от Информационна агенция "Фокус" не може да доведе до различна фактическа обстановка при извършването на дисциплинарното нарушение от тази, констатирана от тричленния състав. Това е така, защото тя е неотносима към делото, тъй като се касае за период от време (30 юни 2008 г.), различен от процесния (11 май 2008 г.). На второ място, настоящият петчленен състав констатира, че съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, представляващи част от административната преписка. Съдебното производство по обжалване на процесната заповед пред Върховния административен съд - III отделение, се е развило в едно съдебно заседание, на което е присъствал процесуалният представител на жалбоподателя - адв. Въльовска, която е поддържала жалбата на доверителя си, но изрично е заявила, че няма да сочи допълнително доказателства. Поради това сочените оплаквания на касационния жалбоподател относно недопускане от първоинстанционния съд на събиране на доказателства са голословни. Не отговаря на обективната истина твърдението, че е поискано от съда събиране на доказателства, но те не били допуснати. Затова, като е възприел установената фактическа обстановка, съдът е направил законосъобразни правни изводи, поради което решението му е и обосновано. На трето място, развитата в касационната жалба нова версия на фактическата обстановка, при която е била извършена дисциплинарната простъпка, не е подкрепена с каквито и да било писмени доказателства, което прави и това твърдение голословно. При това положение и като изхожда от обстоятелството, че в хода на административното производство касаторът не е оспорил констатацията за недопускане на извършване на проверка на личния му автомобил, то крайният извод на тричленния състав на Върховния административен съд, че са били налице основания за налагане на дисциплинарно наказание, е законосъобразен и обоснован. Предвид изложеното по-горе настоящият петчленен съдебен състав счита, че обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и е обосновано, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл, Върховният административен съд - петчленен състав на I колегия,

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 228, ал. 2 ППЗМВР