Решение № 7896 от 21.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 234/2017 г.

Решение № 7896 от 21.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 234/2017 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на д-р Д. Д., кмет на община община Т., против решение № 78/27.10.2016 г. по адм. д. № 61/2016 г. по описа на Административен съд Т. с молба за отмяната му като неправилно и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. О. М. Х. М. поддържа доводи за неоснователност на касационната жалба с молба оспореното решение да бъде оставено в сила, претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е основателна. Върховният административен съд намира касационната жалба, подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, процесуално допустима и като я разгледа по същество, констатира: С обжалваното решение, по оспорване на М. Х. М., Административен съд Т. е отменил като незаконосъобразна заповед № 3-01-225/29.03.2016 г., с която на основание чл. 195, ал. 6 и чл. 196, ал. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ кметът на община Т. е наредил премахване на гараж, находящ се на улица ОТ 66-ОТ 67 по плана на кв. "В.", гр. Т., поради неподходящо местоположение и разположение и премахването на гаража е възложено на собствениците, наследници на Х. М. Х. Този правен резултат съдът е мотивирал с решаващ извод за издаване на заповедта в нарушение на административнопроизводствените правила, респ. изискването на чл. 196, ал. 2 ЗУТ заинтересованите лица да бъдат изслушани от комисията по чл. 196, ал. 1 ЗУТ. Изложени са и мотиви по приложението на чл. 195, ал. 6 ЗУТ, неотносими към спора предвид обстоятелството, че премахването на гаража е разпоредено поради неподходящото му местоположение и разположение, а не поради естественото му износване. Касационната жалба, подадена против така постановеното решение е неоснователна. Решаващият извод за неправилност на обжалваната заповед на основанието по чл. 146, т. 3 АПК е обоснован и законосъобразен. Освидетелстването на строежите като такива по чл. 195 ЗУТ, включително като неподходящи по местонахождение и разположение се извършва по подробно регламентирана в чл. 196 ЗУТ процедура. Данните по преписката налагат извода, че тази процедура не е спазена - адресатите на заповедта, собственици на процесния гараж не са посочени поименно, а общо в качеството им на наследници на Х. М. Х. От приложеното удостоверение за наследници е установено, че това са лицата Б. М. Х., съпруга и М. Х. М. и П. Х. А., низходящи. Длъжностните лица от състава на комисията по чл. 196, ал. 1 ЗУТ извършващи проверка на обекта събират необходимите данни служебно и са задължени от разпоредбата на чл. 196, ал. 2 ЗУТ да изслушат заинтересованите лица. В съставения по преписката протокол с дата 15.02.2016 г. отразено, че на място при проверката е участвала само Б. М. Х. и становището и е отразено в този протокол. Другите двама адресати не са участвали при огледа, а по преписката липсват данни, че са били уведомени за датата на проверката и за възможността да бъдат изслушани. Текстът на чл. 196, ал. 2 ЗУТ е императивен, предвид което нарушаването му обуславя процесуална незаконосъобразност на обжалваната заповед. Предвид изложеното обжалваното решение като постановено при липса на основания по чл. 209, т. 3 АПК следва да бъде оставено в сила. При този резултат на ответника по касационната жалба М. следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция в размер на 680 лв платено адвокатско възнаграждение /фактура с дата 15.04.2017 г./ Така мотивиран, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд