Решение № 7088 от 6.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 485/2016 г.

Решение № 7088 от 6.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 485/2016 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 -228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от М. С. С. срещу решение № 89 от 24.10.2015 г., постановено по административно дело № 289/2014 г. от Административен съд Л., с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 1439 от 25.11.2014 г. на Началника на Затвора гр. Л. в частта й по т. 4 като неоснователна и е осъден да заплати на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието деловодни разноски в размер на 300 лв. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при допуснато нарушение на съдопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата му бъде уважена. Твърди и недопустимост на решението, а освен това счита, че присъдения размер на юрисконсултското възнаграждение е прекомерен. Ответникът по касационната жалба - Началникът на Затвора гр. Л. в представено от процесуален представител писмено становище оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, след приключване на проведеното пред първоинстанционния съд акцесорно производство от лице, лишено от свобода, при което настоящият състав намира, че е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: Предмет на проверка пред първоинстанционния съд е Заповед № 1439/25.11.2014 г. на началника на Затвора гр. Л., издадена на основание чл. 15, ал. 1, т. 4 и чл. 254, ал. 1, 2 и З от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), чл. чл. 74, 295, ал. 2, т. т. 13 и 14 и чл. 296 ППЗИНЗС и Решение № 7268/22.05.2012 г. по адм. дело № 2367/2012 г. на ВАС, обн. ДВ бр. 43/2012 г. в частта по т. 4, с което е разпоредено срещите между лишените от свобода и техните представители по пълномощие по чл. 32, т. т. 1 и 2 ГПК (адвокатите; родителите, децата или съпругът) се допускат за провеждане на среща, съгласно определения график за провеждане на свиждане между лишените от свобода и техните близки или след разрешение на началника на затвора или ЗО в рамките на работното време на администрацията. С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие на материалния закон и неговата цел. Решението е правилно. Страните не спорят относно правилността на изводите на съда, че заповедта е постановена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административно производствените правила. Настоящият състав при извършената служебно проверка намира, че тези изводи са правилни, тъй като именно началникът на затвора е компетентният орган, който отговаря за спазване на законността в него. Заповедта е постановена в писмена форма и доколкото урежда реда за срещи между лишените от свобода и техните представители в конкретното място за лишаване от свобода, и като постановена въз основа на цитираните в нея норми от по-висока степен обосновано и законосъобразно е прието от първоинстанционния съд, че същата е постановена в съответствие с изискванията за издаването й. Основният спорен въпрос между страните е дали същата е постановена в съответствие с материалноправните норми. Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 4 ЗИНЗС началникът на затвора отговаря за спазването на законността в затвора. С разпоредбата на чл. 254 ЗИНЗС е регламентирано правото на обвиняемите и подсъдимите на срещи с техните адвокати, защитници и повереници. С разпоредбите на чл. 74; чл. 295 и чл. 296 ППЗИНЗС е уреден редът на срещите на лишените от свобода с техните защитници по чл. 91, ал. 2 от Наказателно процесуалния кодекс (НПК), техните повереници и адвокати. С оспорената заповед по т. 4 в изпълнение на правомощията си по чл. 15, ал. 1, т. 4 ЗИНЗС Началникът на Затвора гр. Л. регламентира реда и начина на осъществяване на срещите между лишените от свобода, изтърпяващи наказанието си в този затвор, с техните процесуални представители по граждански дела, доколкото липсва такава уредба в цитираните нормативни актове, а в ГПК липсва конкретна уредба. В разпоредбата на т. 3 от заповедта е предвидено, че срещите между лишените от свобода и техните защитници - адвокати по чл. 91, ал. 1 НПК (лицата, упражняващи адвокатска професия) се провеждат насаме по всяко време на денонощието, а защитниците по чл. 91, ал. 2 НПК (съпругът, възходящ или низходящ роднина на обвиняемия) и поверениците по чл. 100 НПК - всеки работен ден в рамките на работното време на администрацията. С оспорената част на заповедта (т. 4) е предвидено, че срещи между лишените от свобода и техните представители по пълномощие по чл. 32, т. т. 1 и 2 ГПК - адвокатите, родителите, делата или съпругът се допускат за провеждане на среща, съгласно определения график за провеждане на свиждане между лишените от свобода и техните близки или след разрешение на началника на затвора или затворническото общежитие в рамките на работното време на администрацията. При това настоящият състав намира, че в заповедта са съобразени в интересите и правата на лишените от свобода, като е даден приоритет на срещите им с техните представители по наказателни дела, отчитайки спецификата на тези производства и обстоятелството, че гражданските производства не засягат в същата степен личните права на гражданите, при което редът за срещи с представителите по граждански дела е по-ограничен - в рамките на графика за провеждане на свиждания, в сравнение с този с представителите по наказателни дела, който на практика е неограничен. Същевременно анализа на оспорения текст на т. 4 от заповедта води до извод, че при установена необходимост лишените от свобода могат да осъществяват срещи с тези представители и извън този график - след разрешение на началника на затвора в рамките на работното време на администрацията. Следователно на практика липсва ограничение на тези срещи, тъй като при установена необходимост, макар тези срещи по принцип да са ограничени в рамките на определения график за свиждане, при отчитане на спецификата на тези производства е предвидена възможност такива да бъдат провеждани и извън този график. Предвид изложеното настоят състав намира, че обжалваното решение е правилно. В случая с оспорената разпоредба от заповедта не се нарушават права и законни интереси на жалбоподателя, доколкото на същия, както и на останалите лишени от свобода, изтърпяващи наказанието си в Затвора гр. Л., с нея е осигурена възможност за регулярни срещи с упълномощените от тях лица по реда на чл. 32, т. 1 и т. 2 ГПК, а в случая на необходимост и извън този график. Обстоятелството, че за срещите, извън графика е необходимо разрешение на началника на затвора не обуславя извод за незаконосъобразност на оспорената точка от заповедта. Неоснователни са наведените доводи, че съдът не е обсъдил наведените от жалбоподателя твърдения. В случая с оспорения текст от заповедта не се нарушава правото на жалбоподателя по чл. 31, ал. 5 от Конституцията на Р. Б., тъй като с него е са регламентирани условия за осъществяване на основните му права, които не са ограничени от действието на присъдата, като е предоставена възможност на лишените от свобода да осъществяват и гражданскопроцесуалната си защита. Настоящият състав счита, че доколкото в случая правото му срещи с представителите му по чл. 32, т. т. 1 и 2 ГПК е осигурено, в рамките на работното време на администрацията на затвора в случая не е налице нарушение на правата на жалбоподателя гарантирани по ЕКПЧОС предвид факта, че същият изтърпява наказание лишаване от свобода, наложено му с влязла в сила присъда, доколкото с обжалваната заповед се цели регламентиране на правото на лишените от свобода да осъществяват срещи с процесуалните си представители при гражданско-правни спорове. Неоснователен е и наведеният довод за прекомерност на присъденото възнаграждение за юрисконсулт - същото е определено в минималния предвиден размер, а по делото са налице доказателства, установяващи, че жалбоподателят разполага със средства за заплащането му. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение