Решение № 1331 от 22.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2168/2005 г.

Решение № 1331 от 22.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2168/2005 г., V г. о., ГК, докладчик съдията Елса Ташева Производството е по чл. 218а, във вр.с чл. 218б, б. "в" ГПК (отм.), образувано по касационната жалба на "М" А., гр. М. срещу решение от11.04.2005 г. по гр. д. № 1380/2004 г. на Софийски градски съд в осъдителната му част. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, затова се настоява за отмяната му. Ответницата по касационната жалба З. Д. Ф. от с. Д., Община Л. изразява становище за нейната неоснователност и моли да се остави без уважение, като й се присъдят разноски за касационното производство. Ответниците по касационната жалба "Г" А., гр. Л., Пловдивска област и М. на и., гр. С. не изразява становище по нея. Касационната жалба е процесуално допустима, защото отговаря на изискванията по чл. 218в, ал. 1 и 2 ГПК (отм.), но разгледана по съществото на оплакванията в нея е неоснователна, по следните съображения: за да отмени първоинстанционното решение от 17.02.2004 г. по гр. д. № 8668/2003 г. на Софийски районен съд, в частта с която е отхвърлен иска на З. Ф., солидарно предявени срещу ответниците за сумата 5000 лева, представляваща обезщетение по чл. 200 КТ, ведно със законната лихва, считано от 28.04.2002 г. и да постанови въззивно решение, с което го е уважил, въззивният съд е изложил правни изводи за неговата основателност и доказаност. Констатирано е по делото, че смъртта на общия наследодател Д на 28.04.2002 г. е настъпила в резултат на сърдечносъдова и дихателна недостатъчност, белодробен карцином и силикоза II стадии. С протокол № 19/11.05.1992 г., както и с последващи експертни решения на ТЕЛК /последното от 25.03.2002 г./ е признат професионален характер на заболяването "силикоза IIст.", а за останалите заболявания е прието, че са общи. Обсъждайки неоспорената от страните медицинска експертиза, според която професионалното заболяване е довело до функционални нарушения на дишането и хронична дихателна недостатъчност II ст., както и хуемодинамични нарушения на сърдечно-съдовата система и предизвикали "белодробен карцином", причинило смъртта на наследодателя, решаващият съд е приел че приносът на професионалното заболяване силикоза е съпричинило летателния край, в съотношение 1/3 към приноса на общите заболявания. Степента на съпричиняване на професионалното заболяване към смъртта, причинена от общо заболяване "белодробен карцином" е съобразена от решаващия съд, който определил и размера на дължимото се обезщетение по смисъла на чл. 200 КТ, възлизащо на сумата 5000 лева, която представлява 1/3 от дължимото се обезщетение на понесените от ищцата болки и страдания, в размер на 15000 лв., в какъвто размер след отмяната на неправилното първоинстанционното решение е уважил иска, с произтичащите от това правни последици. Въззивното решение е правилно, защото е съобразено с материалния закон и правните изводи са обосновани при изяснена фактическа обстановка, поради което не се налага отмяната му. Неоснователен и в противоречие с доказателствата по делото е касационният довод, че смъртта на общия наследодател е настъпила в резултат на неговите общи, а не професионални заболявания. Видно от препис-извлечение за смърт, издадени от болничното заведение,в което е починал наследодателят, са посочени няколко заболявания, като причина за смъртта му, между които белодробен карцином и силикоза II ст. /второто заболяване е с професионален характер/. Касаторът не е оспорил назначената медицинска експертиза и не е поискал друга, въпреки, че тя е приел, че и двете заболявания са с възможен летателен край, защото водят до дихателна и сърдечна недостатъчност, На експертизата е била предоставена медицинска документация за регистрирането за първи път през 1992 г. професионално заболяване "силикоза", както и за увредения от превмокониозата бял дроб, установена през 2001 г., която е приела, че тъй като белодробният карцином се е развил на увредения от силикозата бял дроб, то не може да се изключи и пневмокониозата, като съпричинител на смъртта въз основа на което единствено заключение правилно е мотивирал изводите си и решаващият съд. Водим от горните съображения, ВКС на РБ, V-то г.о. намира за неоснователна касационната жалба, срещу правилното въззивно решение и като констатира, че ответницата по нея З. Д. не е направила разноски за настоящата инстанция, затова не присъди и