Решение № 9160 от 25.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4551/2012 г.

Решение № 9160 от 25.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4551/2012 г., VI о., докладчик съдията Георги Чолаков Производството е по чл. 132, ал. 2, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 36, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на Любомир Тодоров Любенов от гр. Кюстендил, заемащ длъжността следовател в Окръжен следствен отдел в Окръжна прокуратура - Кюстендил, срещу решение по точка № 21, приета с протокол № 13 от заседанието на Висшия съдебен съвет (ВСС), проведено на 29.03.2012 г., с което е оставена без уважение молбата му за повишаване на място в ранг "следовател в НСлС". В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспореното решение, поради противоречие с материалния закон и административнопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Жалбоподателят поддържа, че отговаря на изискванията за повишаване в ранг, въпреки че няма положителна комплексна оценка от последното периодично атестиране "много добра". Допълнителни съображения в подкрепа на това свое становище са развити в представени по делото писмени бележки. Ответникът по жалбата - Висшият съдебен съвет (ВСС) не се представлява в с. з. В представени по делото писмени бележки от процесуалния представител се застъпва становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, в настоящия състав на VI отделение, намира, че жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, срещу валиден и допустим акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С молба вх. № 11-09-029 от 02.02.2012 г. жалбоподателят Любомир Тодоров Любенов е поискал да бъде повишен на място в ранг "следовател в НСлС". На редовно заседание от 14.10.2010 г. по протокол № 37/14.10.2010 г., ВСС е приел решение по точка 33, с което на основание чл. 207, ал. 1 от ЗСВ е определил на Любомир Тодоров Любенов положителна комплексна оценка от атестацията със степен "добра". Атестирането е проведено по повод придобиване на статут на несменяемост на жалбоподателя Любомир Тодоров Любенов, което същия е придобил с решение по точка 33.1, прието със същия протокол от ВСС. Комисията по предложенията и атестирането на ВСС е внесла предложение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗСВ, да се остави без уважение молбата на Любомир Тодоров Любенов - следовател в Окръжен следствен отдел в Окръжна прокуратура - Кюстендил, за повишаване на място в ранг "следовател в НСлС". С оспореното решение по т. 21 на протокол № 13 от 29.03.3012 г., при проведено тайно гласуване с 20 гласа "за" това предложение, кадровият орган на съдебната власт е оставил без уважение молбата на Любомир Тодоров Любенов за повишаване на място в ранг "следовател в НСлС", като мотивите на отказа са свързани с обстоятелството, че комплексната оценка от атестирането на квалификацията му извършена по реда на чл. 197, вр. с чл. 202, ал. 2 от ЗСВ е със степен "добра". Прел е че Любомир Тодоров Любенов не отговаря на изискванията на чл. 234 от ЗСВ, т. е. няма положителна комплексна оценка от последното атестиране "много добра". Съгласно действащата към датата на приемане на оспореното решение на ВСС редакцията на чл. 234 от ЗСВ повишаване на място в по-горен ранг и възнаграждение на съдия, прокурор и следовател може да се извърши при доказана висока квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения, ако е прослужил на съответната или приравнена длъжност най-малко три години и има положителна комплексна оценка от последното периодично атестиране "много добра". Нормата въвежда три предпоставки, чиято кумулативна наличност обуславя повишаването на магистрата в по-горен ранг. Изискването за наличие на комплексна оценка от последното атестиране "много добра" е въведено с последното изменение на тази законова норма, в сила от 04.01.2011 г. Видно от доказателствата по делото жалбоподателят Любомир Тодоров Любенов безспорно е прослужил предвидените в закона години на заеманата длъжност. Видно е също, че последната му комплексна оценка е "добра". Тази оценка е изготвена в хода на проведена процедура за придобиване на статут на несменяемост на жалбоподателя. С изменението на ЗСВ от 19.04.2011 г., Държавен вестник, бр. 32, в сила от 04.01.2011 г. е предвидено в § 129, ал. 3, че проведените процедури по атестиране по чл. 196, т. 1 - 5 от ЗСВ до влизане в сила на изменението се смятат за периодично атестиране. Следователно по силата на законовата разпоредба, проведеното на основание чл. 196, т. 1 от ЗСВ, редакция към 14.10.2010 г., атестиране на жалбоподателя Любомир Тодоров Любенов във връзка с процедурата по придобиване от него на статут на несменяемост е периодично атестиране по смисъла на чл. 196, т. 2 от ЗСВ, редакция към датата на вземане на оспорваното в настоящото производство решение - 29.03.2012 г. Това означава, че една от кумулативните предпоставки за уважаване на направеното искане от жалбоподателя не е била налице. С оглед на това кадровият орган законосъобразно е отказал да уважи искането на жалбоподателя Любомир Тодоров Любенов за повишаване на място в ранг "следовател в НСлС". Жалбоподателят Любомир Тодоров Любенов твърди, че решението на Висшия съдебен съвет е незаконосъобразно, тъй като изискването за необходима оценка "много добра" е било въведено с изменението на нормата на чл. 234 от ЗСВ, което изменение е в сила от 04.01.2011 г. и се отнасяло само за магистратите атестирани след тази дата. Тези доводи на жалбоподателя не могат да бъдат споделени. Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. В случая към момента на постановяване на решението на ВСС по т. 21 от протокол № 13 от 29.03.2012 г. не са били налице едно от изискванията на ЗСВ за повишаване в ранг, а именно изискването за притежавана от жалбоподателя Любомир Тодоров Любенов оценка "много добра". Наведените доводи в писмените бележки, свързани с различното оценяване при атестирането му извършено през 2010 г. и реда за атестиране към датата на приемане на оспореното решение също се преценяват като неоснователни. Действително има разлика в начина на извършване на атестирането, но това не може да повлияе на законосъобразността на оспореното пред съда решение на ВСС. Съгласно изричната норма на § 129, ал. 3 от ЗИДЗСВ, в сила от 04.01.2011 г. проведените процедури по атестиране по чл. 196, т. 1 - 5 от ЗСВ до влизане в сила на изменението се смятат за периодично атестиране. Касае се именно за такива случай, като процесният, когато атестационни оценки получени от магистратите по проведени преди тази промяна на закона процедури, се приравняват на периодично атестиране по действащия закон. Същите не могат да бъдат преразглеждани или променяни, както се предлага от жалбоподателя. В настоящото съдебно производство този въпрос не може да бъде обсъждан, тъй като приетата на 14.10.2010 г. атестационна оценка не е предмет на делото. От значение за спора е само, че комплексната оценка от последното атестиране на жалбоподателя Любомир Тодоров Любенов е "добра", както и че по силата на изричен законов текст същата може да се използва при вземане на решение от кадровия орган за повишаване в ранг. В жалбата се твърди също, че ВСС със свои решения е повишавал в ранг други магистрати, които са имали комплексната оценка от последното атестиране "добра". Тези решения обаче не са предмет на настоящото производство и същите не могат да бъдат предмет на разглеждане. В контекста на изложеното, оспореното решение е издадено от компетентен орган в съответната форма, при съблюдаване пределите на предоставената му от закона оперативна самостоятелност и в съответствие с целта на закона. Решението е взето по предвидените в закона процедура, кворум и мнозинство, а при служебната му проверка отменителни основания по чл. 146, т. 1 - 3 от АПК не се констатират. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. пето от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,