Решение № 9585 от 12.10.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Директора на Териториална дирекция Митница Бургас в Агенция Митници, чрез процесуален представител, срещу Решение 431/08.12.2022г., постановено по адм. дело 427/2022г. на Административен съд - Враца, с което е отменено негово Решение 32-176017/31.05.2022г. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът неправилно е приел, че е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Изтъква, че вносителят не е представил информация, чрез която да се определи митническа стойност по чл. 70, § 1 от МКС, а при последователното изследване на вторичните методи по чл. 74, § 2 е установено, че те са неприложими. Твърди, че административния съд неправилно е приел, че митническите органи не са изпълнили задължението си да обосноват наличие на основателни съмнения по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение 2015/2447, тъй като е налице информация за автомобил със същите характеристики и идентичен VIN на ел. страницата на https://autoauctions.io за публикувана продажна цена в по-голям размер от декларираната такава. Сочи се, че при липса на несъмнени доказателства за декларираната продажна цена и с оглед на събраните останали доказателства, правилно е определена нова митническа стойност за внесената стока. По подробно изложени съображения моли да се отмени решението на АС Враца и да се постанови друго с което жалбата на И. Генчев да се отхвърли. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна. Ответникът по касационната жалба И. Генчев, чрез процесуален пълномощник, с писмено становище оспорва основателността й и претендира присъждане на осъществените разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - Враца е законосъобразността на Решение 32-176017/31.05.2022г., издадено от Директора на ТД Митница Бургас, с което за стока поставена под режим допускане за свободно обръщение МД с MPH 21BG001008029438R2/06.01.2021г. е определена митническа стойност в размер на 15 570.34лв.; митническото задължение е посочено, че възниква на датата на приемане на митническата декларация 06.01.2021г.; определено е вносно мито в размер на 1 557.03лв. и задължение за ДДС в размер на 3 425.47лв.; определено е за вземане под отчет и досъбиране на вносно мито в размер на 1 364.12лв. и ДДС в размер на 3 001.06лв. Оспорения акт е издаден на основание чл. 19, ал. 7 от ЗМ вр. чл. 29 от Регламент 952/2013, чл. 70, § 1 вр. чл. 71, § 1, бук. д, подбук. i, чл. 77, § 1, бук. а, чл. 85, § 1 от Регламент 952/2013 и чл. 54, ал. 1 и чл. 66, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. За да достигне до извод за основателност на оспорването, първоинстанционният съд е приел от фактическа и правна страна следното: На 06.01.2021г. за режим "допускане за свободно обръщение" пред МБ Свободна зона, е приета МД с MPH 21BG001008029438R2/06.01.2021г. на стока с описание в ел.д. 6/8 Употребяван пътнически автомобил механичен, проблем: марка MERCEDES BENZ, модел 560SL, тип 560SL, първа рег. 01.01.1988г., без данни за цвят и двигател, обем 5600, шаси: WDBBA48D0JA079460. Тарифният код на стоката по ТАРИК е 8703 24 90 00, а държавата на изпращане е САЩ. Декларираната митническа стойност е в размер на 1 200 $. При декларирането от страна на вносителя към митническата декларация е представен договор за намиране и закупуване на употребяван катастрофирал автомобил от Глобал Ауто Ексчендж ЛЛЦ Лонгвоод 416 Комерс Уай и издадена инвойс фактура за сумата от 1 200$ с включен транспорт до България. На база декларираните данни, към датата на приемане на МД размера на митническата стойност е била определена съгласно чл. 70, § 1 от Регламент 952/2013 а именно на базата на договорната стойност. В хода на последващия контрол е установена липсата на доказателства за точността на декларираната цена, тъй като приложения Bill of sale от 27.10.2020г. не съдържа необходимите реквизити, удостоверяващи договорните условия по сделката; липсват доказателства за извършени плащания към продавача. Установено е още, че на гърба на Certificate of title for a motor vehicle е отбелязана нова продажба от 24.10.2020г., като същата е няколко дена преди датата на продажбата на автомобила от проведения аукцион в страната на износа 27.10.2020г., като видно от ел. страницата на https://autoauctions.io на 27.10.2020г. е продаден лек автомобил със същите характеристики за сума от 8 900$. Установено било още, че са налице 10бр. изображения на автомобила, удостоверяващи състоянието му няма видими следи от удар, автомобила е с незначителни вдлъбнатини от драскотини и е с механичен проблем. Прието е, че няма наличие на промяна в автомобила от 27.10.2020г. датата на аукциона и датата на допускане за свободно обръщение 06.01.2021г. Прието е, че данните в приложения Bill of sale от 27.10.2020г. не може да послужи за митнически цели, като транспортните разходи са изчислени въз основа на предоставени данни от Ем Ес Си България Варна за тарифните цени за океански транспорт за периода юни 2019г. юли 2021г. по дестинации от Канада и САЩ до пристанище Бургас, като тази цена е в размер на 1 262.52лв. Предвид гореизложеното е определена нова митническа стойност на стоката в размер на 14 307.82лв. /8 900$, изчислена по курс 1.60762 продажна цена, намерена в ел. сайт/, увеличена с транспортните разходи в размер на 1 262.52лв./ или обща стойност от 15 570.34лв. При тази фактическа установеност първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган и в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон. Съдът е очертал правната рамка, че правомощието на митническите органи да отхвърлят договорната стойност на стоките по чл. 70, § 1 от Регламент/ЕС/ 952/2013 г. и да определят митническата стойност по методите, предвидени в чл. 74 от същия регламент възниква при наличието на основателни съмнения по смисъла на чл. 140 от Регламент (ЕС) 2915/2447, както и спазена ли е процедурата по чл. 141 от същия Регламент във връзка с чл. 71 от Регламент /ЕС/ 952/2013 г. за определяне на митническата стойност по процесния внос, съобразно договорната стойност на стоката. На следващо място първоинстанционният съд излага мотиви, че позоваването в процесното решение на налична на интернет адрес https: //autoauctions. io/ информация за автомобил със същите характеристики и идентичен VIN (номер на шаси) в страната на износа с обявена различна продажна цена от тази декларирана при вноса не е достатъчно за обосноваване на т. нар. "основателни съмнения", тъй като въпросната информация не е част от митническите информационни системи и данните не са събрани по надлежния ред, разписан в закона, за да могат да се ползват с доказателствена сила. С оглед представените доказателства, достигнатият от митническите органи извод за липсата на данни, сведения, документи и информация, удостоверяващи цената по сделката не е споделен от решаващия състав, като в тази връзка излага мотиви, че върху митническия орган пада доказателствената тежест да докаже възникналите у него основателни съмнения, предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност. Съдът е приел, че липсата на достатъчно данни за установяване на несъмнената договорна стойност на стоката е следвало да бъде преодоляна от административния орган чрез прилагане на вторичните методи по чл. 74 от Регламент /ЕС/ 952/2013 г., чрез извършване на съответни анализи и сравнения, каквито в случая липсват. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е правилно. В случая спорна по делото е митническата стойност посочена в MRN 21BG001008029438R2/06.01.2021г. за поставяне под режим допускане за свободно обръщение на стока - употребяван лек автомобил катастрофирал. Страните спорят дали митническите органи са обосновали "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 2015/2447, респ. налице ли са основания за определянето на нова митническата стойност по процесния внос. Митническата стойност на стоките във връзка с прилагането на Общата митническа тарифа и нетарифните мерки, установени от разпоредби на Съюза, уреждащи специфични области, отнасящи се до търговията със стоки, се определя в съответствие с чл. 70 и 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент (ЕС) 952/2013. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447 дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена. В хода на административното производство, във връзка с възникнали съмнения, основани на данни за проведен аукцион, митническите органи са изискали търговските документи, в това число търговско досие по сключената сделка, договор, оферта, поръчка, ценови листи, документи относно извършените плащания и всякакви други данни и сведения, удостоверяващи цената по сделката, като такива от страна на задълженото лице не се представят. С оглед изложеното е направен анализ на документите, представени към процесната декларация, а именно - "BILL OF SALE" от 27.10.2020г., издадена от Global Auto Exchange LLC, на обща стойност 1 200USD и Сertificate of title for a motor vehicle от 25.11.2008, с посочени данни за собственика на автомобила към посочената дата. Както основателно сочи и първоинстанционния съд, когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 и е налице съмнение досежно декларираната договорна стойност, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от "а" до "г", докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност. Прилагането на § 3 от чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 е последната предвидена възможност за определяне на митническата стойност на стоките, съгласно който когато митническата стойност не може да се определи съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) ) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава. Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения обаче лежи върху митническите органи и е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност. Правилно и в съответствие с представените доказателства решаващият състав е приел, че в конкретния случай от страна на митническата администрация не е спазен задължителният ред и условия за определяне на митническата стойност, регламентирани в чл. 140 и сл. от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447. По делото не са налице данни за извършен анализ за осъществени сходни доставки/внос на същата стока или подобна такава със същото предназначение или прилагането на метода по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, поради което няма как обосновано да бъде приет изводът, че договорената цена е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на идентични/сходни стоки. Тук следва да се посочи, че от страна на И. Генчев са предоставени доказателства за осъществяване на доставката и договорената цена по процесния внос. Основанията на административния орган, послужили за издаване на оспорения акт и приложените в тази връзка доказателства, касаещи осъществена покупко продажба на процесния лек автомобил чрез проведен аукцион на 27.10.2020г. с продажна цена 8 900USD, макар и обосновани с оглед установения VIN номер на шасито на автомобила, не могат да бъдат споделени. Както правилно сочи и решаващия състав, представените в тази връзка доказателства нямат обвързваща съда доказателствена сила, тъй като не са официални писмени доказателства по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК. В действителност по силата на чл. 171, ал. 1, изр. първо АПК доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда, но в случая направената от страна на митническите органи проверка на интернет страница и прилагането като доказателство на намерените на тази страница резултати, не представлява доказателство, събрано при спазване на законовите изисквания. По изложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороците посочени в касационната жалба и за това, като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно направено искане в полза на ответника следва да се присъдят разноски за настоящото производство, в размер на 736.50лв. съобразно чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба 1/2004г., предвид и възражението за прекомерност. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,