Решение № 7533 от 22.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14389/2015 г.

Решение № 7533 от 22.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14389/2015 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на С. митрополия, представлявана от митрополит Й. Г. Н., подадена чрез адвокат Н. Д., срещу решение № 1545 от 27.10.2015 г., постановено по адм. дело № 1125/2015 г. от Административен съд - Б.. С него съдът е отхвърлил жалбата на С. митрополия против отказ за въвод във владение, обективиран в писмо изх. № 186/03.06.2015 г. на началника на Общинска служба "Земеделие" - С. (ОСЗ) . С касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Според касатора, решенията, с които са били възстановени процесните имоти са влезли в сила, поради което върху тях може да се извърши въвод във владение. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново по съществото на спора, с което да бъде отменен оспореният административен акт. Иска се също административният орган да бъде задължен да извърши въвод във владение върху реституираните гори. Ответната страна - Общинска служба "Земеделие - С., в писмен отговор оспорва жалбата, като неоснователна. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Според него правилно и обосновано административният съд е приел, че решенията на ОСЗ - С. не са влезли в сила, предвид възобновеното на основание чл. 13, ал. 10 от Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд (ЗВСГЗГФ) производство, поради което няма как да бъде извършен въвод във владение. Счита, че не са налице касационните основания за отмяна на решението, поради което същото следва да се остави в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира подадената в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна касационна жалба за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователен по следните съображения: С решения № 2211/10.02.2015 г.; 2212/10.02.2015 г.; 2213/10.03.2015 г. и 2214/28.03.2015 г. на ОСЗ - С., на основание чл. 13, ал. 5 във вр. с. чл. 4, ал. 2 ЗВСГЗГФ и съдебно решение № I-109 от 22.11.2010 г. по гр. дело № 1461/2010 г. на Бургаския окръжен съд, в полза на С. митрополия на Българската православна църква, е възстановено и признато правото на собственост за възстановяване в нови реални граници върху подробно индивидуализирани гори в землищата на съответно: [населено място], [община], [населено място] гора, [община], [населено място] и [населено място] войвода, [община]. Във връзка с доклад за допуснати нарушения при прилагането на ЗВСГЗГФ и правилника за прилагането му с искане изх. № 10-47/21.05.2015 г. министърът на земеделието и храните на основание чл. 13, ал. 10 ЗВСГЗГФ е възложил на ОСЗ - С. да преразгледа и измени посочените по-горе решения. Последвало е издаването на нови решения на ОСЗ - С. с № 2211/27.07.2015 г. за изменение на решение № 2211/10.02.2015 г.; № 2212/27.07.2015 г. за изменение на решение № 2212/10.02.2015 г.; № 2213/27.07.2015 г. за изменение на решение № 2213/10.03.2015 г. и № 2214/27.07.2015 г. за изменение на решение № 2214/28.03.2015 г. Изменителните решения са били обжалвани по реда на чл. 13, ал. 6 ЗВСГЗГФ, във връзка с което пред Бургаския районен съд е образувано адм. дело № 11/2015 г. По това дело е постановено решение на 31.05.2016 г. Няма данни същото да е влязло в сила. С молба вх. № 186 от 02.06.2015 г. на С. митрополия е поискано насрочване на дата за въвод във владение на възстановените с процесните решения имоти. С писмо изх. № 186 от 03.06.2015 г. началникът на ОСЗ - С. жалбоподателят е уведомен, че с разпореждане изх. № 684/28.04.2015 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" - Б. временно са прекратени действията по изпълнението на реституционните решения, поради което молбата за въвод във владение не може да бъде изпълнена. Това писмо е било обжалвано пред Бургаския административен съд, който с обжалваното пред настоящата инстанция решение е отхвърлил жалбата на С. митрополия срещу него. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният акт е произнесен от компетентен орган, в законно установената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. Според съда не се касаело до отказ да се извърши въвод във владение, а за временно спиране на действията по изпълнението на решенията за реституция. Освен това, предвид възобновеното производство по чл. 13, ал. 10 ЗВСГЗГФ, и това че решение № I-109 от 22.11.2010 г. по гр. дело № 1461/2010 г. на Бургаския окръжен съд не било такова по чл. 13, ал. 6 от същия закон, реституционните решения на ОСЗ, въз основа на които се иска въвод във владение на възстановените имоти, не били влезли в сила. Решението е правилно. Съдът е стигнал до обоснован правен извод че решенията, по които се претендира извършването на въвод във владение не са влезли в сила, тъй като административното производство в хода на което те са постановени, е възобновено на основание на чл. 13, ал. 10 ЗВСГЗГФ, съгласно който при откриване на нарушения по този закон и на правилника за прилагането му, на нови обстоятелства или на нови писмени доказателства от съществено значение за постановяване на решението по ал. 6, в срок до една година от откриване на нарушенията, на новите обстоятелства или на новите писмени доказателства, но не по-късно от три години от постановяването на решението на общинската служба по земеделие по ал. 5, министърът на земеделието и храните по своя инициатива или по искане на заинтересуваните лица отменя решението на общинската служба по земеделие или разпорежда на общинската служба по земеделие да го измени. Според изречение последно на цитирания текст този ред не се прилага, когато за същите земи има влязло в сила съдебно решение. Неоснователно е възражението, че решенията на ОСЗ са влезли в сила, тъй като има постановено съдебно решение. Както правилно е приел първоинстанционният съд това решение не е решение, постановено по реда на чл. 13, ал. 6 ЗВСГЗГФ. Решение № I-109 от 22.11.2010 г. по гр. д. № 1461/2010 г. на Бургаски окръжен съд е постановено в хода на реституцията по реда на чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ, поради което същото не може да препятства провеждането на процедурата за възобновяване на административното производство по специалния ред на чл. 13, ал. 10 ЗВСГЗГФ. Напротив именно въз основа на него е възникнала необходимостта за провеждането на процедурата по възобновяване на административното производство. Като резултат от него са издадени решение № 2211/27.07.2015 г. за изменение на решение № 2211/10.02.2015 г.; решение № 2212/27.07.2015 г. за изменение на решение № 2212/10.02.2015 г.; решение № 2213/27.07.2015 г. за изменение на решение № 2213/10.03.2015 г. и № решение № 2214/27.07.2015 г. за изменение на решение № 2214/28.03.2015 г. Същите са оспорени по съдебен ред на основание чл. 13, ал. 11 във вр. с ал. 6 ЗВСГЗГФ. Поради това изменените решения на ОСЗ не могат да бъдат изпълнени чрез извършване на въвод във владение преди окончателното произнасяне на съда. По изложените съображения решението на Бургаския административен съд като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,