Решение № 14452 от 8.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8922/2011 г.

Решение № 14452 от 8.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8922/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 - 228 от АПК, във връзка с чл. 90, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците. Образувано е по касационна жалба на Мариам Алексанян, гражданка на Армения против решение № 6715 от 16.05.2011 г. по адм. дело № 1477/2011 г. на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 514/06.12.2010 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС за отказ за предоставяне статут на бежанец и на хуманитарен статут. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното решение с искане за отмяната му, като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, противоречие на материалноправните разпоредби и необоснованост. Твърди, че в обжалваното решение представените факти и обстоятелства не са преценени в контекста на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ, както и че съдът не е разгледал задълбочено изтъкнатите от жалбоподателката аргументи във връзка с приложение на принципа за запазване целостта на семейството в контекста на представената бежанска история. В писмената защита се излагат доводи за наличието на предпоставки по чл. 9, ал. 8 от ЗУБ, тъй като жалбоподателката живее със семейството си в Р. България от 16 години, като през този период е изградила трайно социални връзки в страната и е загубила тези в родината си. Ответникът - председателят на Държавна агенция за бежанците не взима становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на жалбата. Изразява становище, че се касае за последваща молба по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗУБ, като необходимо изискване на закона в този случай е да бъдат представени нови доказателства. Такива не са представени. Счита, че съдът е направил верни изводи относно недоказването на предпоставките, при които се предоставя статут на бежанец или хуманитарен статут, както и че семейството е напуснало Армения по причини от икономически характер. От друга страна излага аргументи подкрепящи тезата на жалбоподателката, че факта на пребиваване в страната вече 15 години е относим към решението на въпроса за предоставяне на хуманитарен статут. В този смисъл съдът не е изложил мотиви относно приложението на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ. Предвид факта, че цялото семейство на Алексанян е от 15 години в България и че жалбоподателката е израснала и учила в страната, както и това че семейството няма имущество в Армения и е изгубена връзка със страната по произход, е необходимо да се съберат доказателства в тази насока и да се преценят в контекста на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ. Върховният административен съд, петчленен състав, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. В производството по адм. дело 1477/2011 г. тричленният състав на Върховния административен съд (ВАС) е упражнил съдебен контрол за законосъобразност на решение № 514/06.12.2010 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет на Р. България, с което е отхвърлил жалбата на Мариам Алексанян. За да достигне този резултат, съдът е приел, че в случая не са налице предпоставките предвидени в чл. 8 и чл. 9 на Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) за предоставяне на бежански и хуманитарен статут по отношение на жалбоподателката. Съдът е приел, че няма данни върху жалбоподателката да е оказван натиск от каквото и да било естество или принуда по време на провеждане на интервютата, които да са и попречили да разкаже достоверно и точно бежанската си история. Счел е също, че административният орган е събрал достатъчно писмени доказателства, отразени в няколко справки, в които достатъчно подробно са били отразени обществено-политическия живот в Армения, обстановката в страната и състоянието на човешките права и европейските практики. Събраните в хода на административното производство доказателства са били обсъдени задълбочено и в тяхната съвкупност от административния орган, като същият е мотивирал приетите от него за установени факти, въз основа на които е извел своите правни изводи. При така изложените обстоятелства тричленният състав на ВАС е приел, че при провеждане на административното производство административният орган не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила, за каквито твърди жалбоподателката. По изложените съображения жалбата е оставена без уважение Обжалваното решение е правилно. Тричленният състав на Върховния административен съд, действително не е изследвал представените факти и обстоятелства в контекста на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ, както и не е разгледал задълбочено изтъкнатите от жалбоподателя аргументи във връзка с приложение на принципа за запазване целостта на семейството в контекста на представената бежанска история, но сочените обстоятелства не могат да служат като основание за предоставянето на международна закрила под формата на статут на бежанец и хуманитарен статут, тъй като същите са извън приложното поле на ЗУБ. Хуманитарен статут може да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен характер, както и поради причините, посочени в заключенията на изпълнителния комитет на Върховния комисар на ООН за бежанците, но няма законово изискване административния орган да се произнася доколко лицето се е адаптирало към живота в България и дали е загубило връзка с родната си страна. Заключението на прокурора за основателност на жалбата в частта относно отказа за предоставяне на хуманитарен статут в хипотезата на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ е неоснователно. Предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут е закрила на чужденеца по причини, свързани с държавата му по произход, в която не може да се завърне. Характерът за закрилата изключва факти и обстоятелства, свързани с желанието на чужденеца по избор за пребиваване по икономически, социални и други причини, зависещи изцяло от волята му без да е налице реална опасност от посегателства по смисъла на чл. 9 от ЗУБ, както и страх от преследване по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Доводът, че кандидатът се е интегрирал в българското общество също не налага извод за необходимост от предоставянето на хуманитарен и бежански статут. В страната по произход на жалбоподателката - Армения, видно от приложената по делото справка на ДАБ при МС, дирекция "Международна дейност", няма данни за груби нарушения на човешките права, а напротив Конституцията на страната и правния ред там гарантират основните права и свободи. Официалните власти в страната целят ускоряване на демократичните реформи, гарантиране на вътрешнополитическата сигурност и стабилитет на страната и усъвършенстване механизмите за защита правата на човека. С оглед мирната обстановка в страна и поддържания правен ред, за чужденката няма опасност от смъртно наказание, екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, както и опасности свързани с въоръжен конфликт. По делото няма доказателства, установяващи съществуването на страх от преследване спрямо чужденката в страната и по произход поради нейната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение. Няма и данни същата, да е изправена пред реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл. 9 от ЗУБ, което да обосновават необходимост от закрила. Сочените в хода на производството причини за желанието на жалбоподателката да продължи живота си в страната, безспорно имат своето значение относно уреждане на пребиваването й в България, но в друго производство. Същите причини са неотносими към хипотезите уредени в ЗУБ, регламентиращи необходимостта от международна закрила за лицата, търсещи убежище. Предвид изложеното, петчленният състав на Върховния административен съд намира, че решението на тричленния състав е законосъобразно. В процесния случай не са налице материалноправните предпоставки на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на Мариам Алексанян. В тази връзка първоинстанционният съд е изложил обосновани мотиви, които се възприемат от настоящия петчленен състав на ВАС. По изложените съображения, атакуваното съдебно решение не страда от пороците, сочени като основание за отмяната му. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав - I колегия,