Решение № 13805 от 15.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11590/2016 г.

Решение № 13805 от 15.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11590/2016 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от В. В. С. чрез процесуалния си представител адв. В. Б. - САК срещу решение № 123 от 21.06.2016 г., постановено от Кюстендилския административен съд по адм. д. № 64/2016 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност и незаконосъобразност - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност, тъй като с издадения административен акт и потвърден от Административен съд - К. се цели да се заобиколи издадено решение на Върховен административен съд с което е бил решен окончателно въпроса с процесния индивидуален административен акт по същата програма, между същите страни. Навеждат се доводи, че въпросният административен акт е издаден повече от две години от приключване на процесната петгодишна програма /ПРСР 2007-2013 г./ Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение с всички законни последици. Ответникът - изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита че обжалваното решение не страда от пороци по чл. 209, т. 3 АПК, налагащи отмяната му и следва да се остави в сила, а касационната жалба да се остави без уважение като неоснователна. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано по жалба от В. В. С. от гр. Б. дол, чрез адв. Бачев, като предмет на съдебния контрол за законосъобразност е бил Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от програма за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007-2013 г. с изх. № 02-6500/9891 от 17.11.2015 г., издаден от Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". С Решение № 123 от 21.06.2016 г. постановено по адм. дело № 64/2016 г. по описа на Административен съд К., съдът е отхвърлил като неоснователна жалбата на В. В. С. от гр. Б. дол срещу Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" от програма за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007-2013 г. с изх. № 02-6500/9891 от 17.11.2015 г., издаден от Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" и същия е осъден да заплати на ДФ "Земеделие", сумата от 300 лв. дължимо юрисконсултско възнаграждение. За да постанови този резултат решаващият съд е приел, че процесният акт е издаден от компетентен орган като по силата на чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП това е разплащателната агенция, чиито функции, на основание чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП се изпълняват от ДФ "Земеделие". На следващо място административния акт е издаден Изпълнителния директор на фонда в изпълнение на задължителни указания дадени в Решение № 4520/23.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7057/2014 г., който по силата на чл. 20а от ЗПЗП е изпълнителен директор на Разплащателната агенция и на основание ал. 2 от нея организира и ръководи дейността й. На следващо място първоинстанционния съд е приел, че оспореният административен акт е издаден в предвидената закона писмена форма. АПМА по мярка 211 съдържа фактически и правни основания, които са задължителен реквизит на акта по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, като административния орган се е позовал на резултатите от административна проверка по чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП. Резултатите от административните проверки са обективирани в писмени доказателства по делото. Същия е издаден при спазване на административнопроизводствените правила и при изясняване на фактите и обстоятелствата от значения за случая по реда на чл. 35 от АПК. Админстративния акт преследва целите на контрола и в този смисъл съответства на целта на закона. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Оспорения административен акт е издаден на основание чл. 21 от Регламент /ЕС/ № 65 на Комисията от 27 януари 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент /ЕО/ № 1698/2005, както и на основание чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. Съгласно приложимата норма многогодишен ангажимент, сключен по тази наредба се прекратява по отношение на земеделски стопанин, който не подаде заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент. В случая е установено, че жалбоподателят, за кампания 2012 г. не е подал заявление за подпомагане на парцелите, за които е поел петгодишен ангажимент по реда на Наредба № 11 от 03.04.2008 г., поради тази причина по реда на чл. 14, ал. 1 от същата наредба, се прекратява поетия ангажимент и като санкция земеделския стопанин се задължава да възстанови получените суми. В случая, както правилно е приел решаващият съд, са налице всички предпоставки за постановяване на оспорения акт. Същото се подкрепя и от Жалба /на стр. 25 от делото/ от В. В. С. до Министъра на земеделието и храните с вх. № 02-6500/9891 от 12.12.2015 г., в която е посочил, че "действително не е заявил участие за кампания 2012 г. " Доводите на касационния жалбоподател относно наличие на противоречие с решение на Върховния административен съд, с което веднъж е бил отменен административния акт по същата мярка 211 от същата програма /ПРСР/ 2007-2013 г., за същия случай между същите страни със същия предмет по горепосочената програма и мярка, същите са били изложени и в жалбата пред първоинстанционния съд. Така наведените оплаквания са неоснователни, тъй като видно от решение № 4520 от 23.04.2015 г. по адм. д. № 7057/2014 г. на Върховния административен съд - Трето отделение е видно, че е отменено решение № 51/19.03.2014 г. на Административен съд - К., като е обявен за нищожен Акта за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 211"Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" от програма за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007-2013 г. с изх. № 02-100-6500/917 от 17.09.2013 г., издаден от заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" и преписката е върната на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". С решението си Върховният административен съд не е взел отношение по приложението на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., а само относно компетентността на административния орган. Следователно в изпълнение на даденото с горецитираното решение на Върховен административен съд указание, административния орган в лице на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е издал оспорения в настоящото производство административен акт. Като е стигнал до правен извод за законосъобразност на оспорения акт, административния съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение