Решение № 11074 от 23.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14702/2014 г.

Решение № 11074 от 23.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14702/2014 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Бобов дол против решение № 134 от 26.09.2014 г., постановено по адм. дело № 133/2014 г. на Административен съд - Кюстендил. С него е отменен отказът на кмета на Община Бобов дол, обективиран в писмо изх. № 94-Л-34/17.04.2014 г. за издаване на скица за имот, представляващ парцел ХХVI по парцеларния план на зоната за земеделско ползване, с право на застрояване до 35 кв. м в м. "Стойчовец" в землището на с. Бабинска река, общ. Бобов дол, ведно с построената в него масивна жилищна сграда, постановен по заявление на Любен Димитров Радев. Със същото решение е върната преписката на административния орган за издаване на скица в 7-дневен срок, считано от влизане на решението в сила. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяната му и постановяване на друго, с което да бъде отхвърлена жалба. Ответникът - Любен Димитров Радев, чрез процесуалния си представител адв. Николай Балабанов, в съдебно заседание и с представен писмен отговор на жалбата, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е било образувано по жалба на Любен Димитров Радев срещу отказ за извършване на административна услуга, обективиран в писмо изх. № 94-Л-34/17.04.2014 г. на кмета на Община Бобов дол за издаване на скица, която му била необходима за снабдяване с констативен нотариален акт за имот, представляващ парцел ХХVI по парцеларния план на зоната за земеделско ползване, с право на застрояване до 35 кв. м в м. "Стойчовец" в землището на с. Бабинска река, общ. Бобов дол, ведно с построената в него масивна жилищна сграда със застроена площ от 43 кв. м. С обжалваното решение е отменен като незаконосъобразен оспорения отказ и върната преписката на административния орган за издаване на скица в 7-дневен срок, считано от влизане на решението в сила. За да стигне до този правен извод съдът е приел, че административният орган е дължал поисканата административна услуга, като изложил доводи, че по правната си същност отказът за издаване скица на недвижим имот, с оглед чл. 21, ал. 3 АПК е индивидуален административен акт и че това е вид административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. "в" от ДР на Закона за администрацията, т. е. волеизявление за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права и задължения, както и отказът да се издаде такъв документ. Съобразил, че по отношение на него намират приложение правилата за издаване на индивидуални административни актове по АПК и редът за административно и съдебно оспорване, доколкото искания от жалбоподателя документ е необходим за снабдяване с документ за собственост по обстоятелствена проверка на недвижим имот. Първоинстанционният съд е преценил оспорения отказ за издаден от компетентен орган, при спазено изискване за форма, но за незаконосъобразен, тъй като жалбоподателят е обосновал правния си интерес от извършването на административната услуга с провеждане на охранително производство по издаване на констативен нотариален акт за собственост на придобития от него недвижим имот по реда на § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и че скица се издава въз основа на някакъв план, в който имотът е обособен - помощен, кадастрален, регулационен, ПУП, план за земеразделяне, КВС, план на новообразуваните имоти и т. н, като в нея следва де се отразят обективните технически данни, съдържащи се в съответната общинска служба. Приел е, че недвижимият имот на жалбоподателя е придобит по реда на § 4 от ЗСПЗЗ и съгласно § 4к, ал. 1 от закона за него следва да има действащ помощен план и план на новообразуваните имоти. Съобразил е и заключението на вещото лице по назначена по делото експертиза, неоспорена от страните, че статутът на имота е земеделски и се намира извън регулацията на селото, т. е. за него следва да има помощен план и план на новообразуваните имоти, а несъществуването им не е основание за неизвършване на административната услуга - издаване на скица за недвижим имот, доколкото същата следва да бъде издадена с оглед на действащ план, независимо от липсата на предвидения по закон план за съответната зона на земеделско ползване. Обжалваното решение е правилно. Административното производство е образувано по искане за издаване на скица на подробно описан земеделски имот и е мотивирано с инициирано нотариално производство за издаване на констативен нотариален акт. Законосъобразен и обоснован е правният извод на решаващия съд да отмени оспорения отказ, тъй като в случая административният орган е дължал поисканата административна услуга по смисъла на § 8 от ПЗР на АПК. Оспорващият, в изпълнение на задължението си по чл. 170, ал. 2 АПК, е доказал условията за издаване на поисканата със заявление вх. № 94-Л-34/31.03.2014 г. скица за имота. Законосъобразен е и вторият правен извод на първостепенния съд, че в случая административният орган действа при условията на обвързана компетентност и следва да издаде искания документи на лицето, което мотивира правен интерес да оспорва отказ по чл. 21, ал. 3 АПК. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, основани на липсата на планове за земеделските земи, попадащи в територии по § 4 ПЗРЗСПЗЗ. Попадането на имота в територията, за която не е влязъл в сила ПНИ (план за нови имоти), не е пречка за провеждане на производство по чл. 587 ГПК. Обстоятелството, че няма приключили производства за одобрение на ПКП (помощен кадастрален план) и ПНИ, не обуславя основание за отказ да се извърши административна услуга. Законосъобразен е изводът на съда, че в случая неправилно е прието, че по отношение на имота няма основание за издаване на скица. Практиката на ВАС по аналогични случаи е константна - например в решение № 7395 от 18.06.2015 г. по адм. д. № 11651/2014 г., III отд. на ВАС, решение № 11165 от 24.09.2014 г. по адм. д. № 10783/2013 г., III отд. на ВАС, решение № 12441 от 20.10.2014 г. по адм. д. № 1837/2014 г., IV отд. на ВАС. Неоснователно е оплакването на касатора, че административният съд неправилно е приел, че не е бил запазен парцеларният план. Този извод е според заключението на вещото лице. Също неоснователно е възражението, че парцеларният план не можел да осигури индивидуализация на имота. Идентификацията на имота е в правомощията на съответния нотариус, който следва да опише неговите граници, след като извърши необходимата проверка и установи дали е безспорно искането на молителя за снабдяването му с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка. Ако парцеларният план е запазен, както твърди касаторът, то скицата следва да бъде издадена според отразеното в него. Но дори да не е запазен, вещото лице е установило, че процесният имот попада в границите на поземлен имот № 009085, за който по делото е приложена скица. Освен това по делото е приложена и ситуационна скица от 1990 г. на част архитектурна, въз основа на която следва да бъде индивидуализиран имота, както и според всички други данни, съхраняващи се при касатора. Но няма законово основание процесния имот да бъде изключен от стопанския оборот поради бездействието на администрацията. По тези съображения обжалваното пред ВАС съдебно решение е правилно, постановено при спазване на материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци. Затова то следва да се остави в сила. Неоснователно е искането на ответника за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Видно от представения договор за правна помощ и съдействие, от него не се установява заплащане на договореното възнаграждение в размер на 300 лв. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,