Решение № 1124 от 27.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10864/2008 г.

Решение № 1124 от 27.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10864/2008 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по две касационни жалби, първата подадена от Георги Маринов Вачев от гр. Велико Търново, против решение № 313 от 21.07.2008 г., постановено по адм. д. № 278/2008 г., по описа на Административен съд - Велико Търново, в частта с която е отхвърлена жалбата му против бездействие на кмета на община Велико Търново за съобщаване по реда на § 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ на заповеди на кмета на община Велико Търново за изготвени и одобрени оценки на земеделски земи, по отношение имоти № 522665, № 523665, № 520666 и № 520667 по ПНИ. В касационната жалба се твърди, че решението в тази част е неправилно като незаконосъобразно - неправилно е издирен и приложен материалния закон, изводите на съда са необосновани - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и да бъде задължен кмета на община Велико Търново да съобщи по реда на ГПК поотделно всяка заповед за издадена оценка. Втората касационна жалба е подадена от кмета на община Велико Търново, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Митева, против същото решение на Административен съд - Велико Търново, в частта му, с която е осъден кмета на община Велико Търново да предприеме действия по съобщаване на жалбоподателя, по реда на ГПК, на оценка на земеделска земя, представляваща имот № 665, м. "Козлуджа", с ползвател Ненчо Христов Нейков. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението в тази му част, поради неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяната му. Алтернативно се възразява и по отношение допустимостта на решението, поради липса на правен интерес у жалбоподателя и се иска обезсилване на решението и прекратяване на производството. Касаторът Георги Маринов Вачев оспорва касационната жалба на кмета на община Велико Търново, в писмено възражение, постъпило по реда на чл. 163, ал. 2 от АПК. Подробни доводи по спора са развити и в представена писмена защита. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата на кмета на община Велико Търново. Сочи, че с решение № 22113 от 16.03.1998 г. на ПК - В. Търново, наследодателката на жалбоподателя е била призната за собственик на земеделски земи в местността "Козлуджа", като същите не са индивидуализирани. Посочена е квадратура и че са в територия по §4, без съответните граници. Плана за новообразуваните имоти е в сила от 2002 г. Административният орган не е разполагал с информация кой е бившият собственик на закупения от Нейков имот. Неоснователни са възраженията за водено дело № 267/1997 г., тъй като плана на новообразуваните имоти не е бил изготвен. Новосъздадената възможност за обжалване по § 61 и § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, касае административните актове, издадени при действието на тази уредба и правото да бъдат обжалвани оценките, изготвени и влезли в сила преди това изменение на ЗСПЗЗ не се отнася за тях. Заявлението на ползвателя Нейков е от 29.12.1997 г. Жалбата на Вачев е неоснователна поради същите съображения. Върховният административен съд, след като прецени данните по делото и доводите в касационните жалби, приема за установено следното: Касационните жалби са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК поради което и двете са процесуално допустими. Касационната жалба на Георги Маринов Вачев, разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Великотърновския административен съд е по реда на чл. 257 от АПК и е образувано по иск, подаден от Георги Вачев против неоснователно бездействие на кмета на община Велико Търново, да му съобщи за изготвени и одобрени оценки на земеделски земи, раздадени на ползватели по реда на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, по отношение посочените имоти. От доказателствата по делото съдът е приел за установено, че съгласно решение № 221В от 16.03.1998 г. на ОСЗГ на наследодателката на жалбоподателя - Цона Василева Цочева се възстановяват при условията на § 4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ ниви, представляващи имоти № 665, 665а, 3665, 667 и 666, всички в м. "Козлуджа", които са предоставени на ползуватели, съответно на Ненчо Нейков, Стоян Недялков, Илия Илиев, Йордан Говедаров и Димитрина Гатева. Всички ползуватели са подали заявления за трансформиране на правото на ползване в право на съсобственост. На всички тях процедурата по оценяване е приключила до 1994 г. по реда на § 5 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в тогава действащата му редакция, с изключение на Ненчо Нейков, който е подал заявление по реда на § 61 и сл. от ПЗР на ППЗСПЗЗ. При тези данни съдът е приел, че жалбата е неоснователна, в частта по отношение оценките на ползувателите, извършени по реда на § 5 от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като по тогава действащата уредба не е предвидено обжалване на определената оценка на земята и следователно не е налице задължение на административния орган, произтичащо пряко от нормативен акт за съобщаване на оценката. Поради това е отхвърлил жалбата по отношение имоти 665а, 3665, 667 и 666. Жалбата е уважена само в частта по отношение имот 665, с ползвател Ненчо Нейков, тъй като оценяването е извършено по реда на § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, при което съдът е приел, че административният орган не е изпълнил задължението си пряко произтичащо от закона да съобщи оценката на имота на бившия собственик. Решението е правилно в частта, с която е отхвърлена жалбата. Съдът правилно е приложил закона, като е съобразил, че съгласно процедурата за оценяване по реда на § 5 от ПЗР на ЗСПЗЗП, в редакцията действаща към 1994 г., понастоящем с различно съдържание, не е предвидено съобщаване на оценителните протоколи, съдържащи в себе си и имплицитното признаване на правата на ползувателите да бъде трансформирано правото им на ползване в право на собственост. Съответно административният орган не е имал задължение за такова съобщаване. Възражението в касационната жалба, че дори и да няма изрична разпоредба, предвиждаща съобщаване, то няма и изрична забрана за обжалване на тези оценки, съответно отказът същите да бъдат съобщени препятства правораздаването, както и този отказ води до административен произвол е неоснователно. Касаторът допуска смешение между задължението за съобщаване и правото на жалба. В случая релевантно за приложението на чл. 257 от АПК е обстоятелството налице ли е задължение за административния орган, пряко произтичащо от законова норма, да предприеме фактически действия - в случая съобщаване. Съвсем различно и неотносимо е обстоятелството относно правото на жалба. Същото не е отречено на настоящия касатор. Напротив при предприемане на обжалване, съобщаването или несъобщаването ще има значение относно допустимостта на жалбата и не би могло да бъде пречка за реализиране на това право. При иска по чл. 256 и чл. 257 от АПК обаче посоченото е ирелевантно. Относимият факт е, че липсва твърдяното нормативно задължение за органа за предприемане на исканите действия. Неоснователно е и възражението, че не са издадени и представени заповеди на кмета на одобряване на съответните оценки. Както се посочи и по-горе и както правилно е приел и административният съд, нормативната уредба по § 5 и сл. не предвижда издаване на нарочни заповеди на кмета на общината. От представените преписки на съответните ползуватели се установява, че същите са с надлежно предоставено право на ползване, подали са в срок искания за признаване на правото на собственост, имотите са оценени и сумите са внесени. Законосъобразно е довършена процедурата по придобиване на собствеността, както и правилно същите са вписани като собственици в регистъра към ПНИ и с плана са им отредени имотите. Самият ПНИ не е обжалван и е влязъл в сила по отношение тези имоти. Решението е правилно в тази му обжалвана част, с която е отхвърлена жалбата на Георги Вачев. Касационната жалба на кмета на община Велико Търново по същество е основателна. Решението, в частта, с която кметът на общината е осъден да съобщи оценката, извършена на имот пл. № 665, м. "Козлуджа" на Георги Вачев е неправилно. Предмет на защитата по чл. 256 и чл. 257 от АПК е задължението на административния орган да извърши дължими по закон действия. Нормата визира само и единствено фактически действия, пряко дължими от норма на закон. В случая с искането си жалбоподателят всъщност цели да получи право да обжалва издадена (респективно неиздаването) на заповед по § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ от кмета на общината, като иска формалното й съобщаване, т. е. в случая исканото действие е опосредено от издаването на индивидуален административен акт - от допълнително волеизявление. Посоченото изключва приложението на защитата срещу неоснователни бездействия, тъй като за да е приложим този институт следва задължението на органа да произтича пряко от правна норма при настъпването на определен юридически факт. Изискването е настъпването да е пряко, а не както е в случая опосредено от издаването на административен акт. Не са предмет на защитата задълженията за волеизявления, т. е. за издаване на административен акт, защитата се осъществява в този случай по реда за оспорване на откази - изрични или мълчаливи. В случая, от данните по делото се установява, че настоящият касатор е реализирал правото си на жалба против актовете в производството по оценка по § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ по водените административни дела - № 22/2007 г. по описа на Великотърновски окръжен съд и по адм. д. № 723/2007 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, което е още един аргумент за неоснователност на искането. Освен това, ако Георги Вачев е считал, че ползувателят на имот № 665, м. "Козлуджа" не е придобил право на собственост върху имота, поради незаконосъобразно оценяване или недовършване на процедурата за трансформация на правото на ползване в право на собственост, същият е следвало да оспори заповедта на областния управител за одобряване на ПНИ, с който на ползувателя е отреден имота и същият е вписан в регистъра като собственик. Именно с този акт се засягат правата му, но няма данни същият да е обжалвал ПНИ и той е влязъл в сила и в частта относно процесния имот пл. № 665, м. "Козлуджа". По изложените съображения, искането по чл. 257 от АПК е неоснователно и като го е уважил съдът е постановил неправилно решение в тази част. Същото следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна, настоящият състав следва да се произнесе по същество, и по изложените съображения да отхвърли иска за осъждане на кмета на община Велико Търново за съобщаване на оценка по § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение