Решение № 13940 от 19.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6706/2010 г.

Решение № 13940 от 19.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6706/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Красимир Илиев Кръстев против решение № 3377 от 15.03.2010 г. по адм. дело № 8800/2009 г. на Върховния административен съд, пето отделение. Излагат се съображения за незаконосъобразност и необоснованост на оспореното съдебно решение и се иска отмяната му. Ответникът - министърът на отбраната, чрез процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че не са налице релевираните касационни основания за отмяна на първоинстанционното решение. Настоящата инстанция намира жалбата за процесуално допустима, а по същество за неоснователна, поради следното: С процесното решение повторно е отхвърлена жалбата на Кръстев срещу заповед на министъра на отбраната на Република България № КВ-1182/9.11.2007 г., с която на основание чл. 128б, ал. 1, т. 1, чл. 125, т. 2 и чл. 130, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВС/отм.) е прекратен договорът му за кадрова военна служба, освободен е от длъжност и от кадрова военна служба и е зачислен в мобилизационния резерв. Решението е правилно. В производството, проведено по реда на чл. 226 от АПК, съдът допълнително е събрал писмени доказателства съобразно указанията на касационната инстанция. След обсъждането им заедно с вече събраните по спора доказателства е прието, че по отношение на жалбоподателя е налице несъответствие с изискванията на заеманата длъжност в хипотезата на чл. 199, ал. 1, т. 4 от Правилника за кадрова военна служба (ПКВС) с оглед на атестирането му в трета група за професионално съответствие. Този извод се споделя и от петчленния състав. Неоснователно е възражението на касатора за допуснати съществени нарушения на процедурата по уволнението, които съдът е игнорирал при постановяване на решението си. Установено е, че поради трайно, системно и неефективно изпълнение на задълженията на капитан Кръстев по служба, със заповед на началника на Генералния щаб е разпоредено извънредното му атестиране. Изпълнението на тази заповед е възложено на командира на поделението. Това обаче не означава, че за доказването на този факт е задължително издаването на нарочна заповед, с която да е назначена комисия с цел атестирането на Кръстев, както твърди жалбоподателят. Ето защо липсата на такава заповед не обосновава извод, че то е извършено от ненадлежно овластени лица, което категорично се опровергава и с новопредставената заповед № 131/4.02.2007 г. Същата е издадена на основание чл. 97 от ПКВС от висшестоящия командир (началник) на поделението, където е служил жалбоподателят и в което е сформирана персонално определена петчленна комисия за разглеждане на служебното положение на кадровите военнослужещи за съответната календарна година. При това положение, след като по делото е представен протокол от работата на същата тази комисия с дата 16.03.2007 г., съдържащ общата оценка за професионално съответствие на Кръстев, допълнително са приложени и оценъчните листове на всеки от членовете й, следва заключението, че резултатът от атестирането неоснователно се оспорва. Правилно съдът е отказал назначаване на графологическа експертиза във връзка с оценъчните листове като неотносима към спора, като подробно се е мотивирал в тази насока. Споделят се и останалите съображения, че в случая са спазени процедурните изисквания на ЗОВС и ПКВС по издаването на крайния административен акт. Поради изложеното и след като констатира, че доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на заповедта поради липса на компетентност и нарушение във формата също са обсъдени в атакуваното решение, настоящата инстанция счита, че не са налице основания за отмяната му и същото следва да се остави в сила като законосъобразно и обосновано. При този изход на делото основателно е искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, поради което жалбоподателят следва да се осъди да заплати на Министерството на отбраната сумата 150 лева юрисконсултско възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,