Решение № 13488 от 7.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 255/2017 г.

Решение № 13488 от 7.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 255/2017 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - П. при ЦУ на НАП против решение № 2266/28.11.2016 г. на Административен съд - П., постановено по адм. д. № 879/2015 г., с което е обявена нищожността на Ревизионен акт /РА/ № Р-16-1403691-091-01/5.01.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. П., в частта потвърдена с решение № 197/11.03.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П. при ЦУ на НАП. Касаторът твърди, че решението е постановено в противоречие с нормите на процесуалния и материалния закон - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че за да е налице валидно издаден ревизионен акт в хипотезата по чл. 119, ал. 2 ДОПК, последният следва да е издаден от органа по приходите, определен за ръководител на ревизията със заповедта за възлагането й, и органа, имащ качеството на възложител на ревизията, определен за това с акт на териториалния директор на компетентната териториална дирекция. Подчертава, че хипотезата на чл. 112, ал. 2 ДОПК не определя каква длъжност следва да заема определеният от териториалния директор орган по приходите стига последният да има качеството на орган по приходите. Посочва, че безспорно такова качество имат и лицата, заемащи длъжности началник сектор, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3 ЗНАП. В този смисъл поддържа, че ревизионните актове, издадени след изменението на чл. 119 ДОПК от орган по приходите на длъжност "началник сектор", който е определен от териториалния директор, са валидни. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди изцяло ревизионния акт, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - "С." ООД, оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Джелепов, със съдебен адрес - гр. П., бул. "Шести септември" № 153, ет. ..., по съображения, развити в представено по делото становище, и заявява претенция за присъждане на разноски за всички инстанции. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, е допустима, а разгледана по същество - основателна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е бил РА № Р-16-1403691-091-01/5.01.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. П., в частта потвърдена с решение № 197/11.03.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П. при ЦУ на НАП, с който на ревизираното лице "С." ООД, представлявано от управителя В. К., е установен данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица (чл. 38 ЗДДФЛ) за 2009 г. в размер на 75000,00 лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 42170,64 лв. Първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е нищожен, като издаден от некомпетентен орган. Установено е, че ревизионният акт е издаден от Н. Ж. К. - началник сектор, възложил ревизията, и М. Г. Д. - главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията. Съдът е приел, че с чл. 118, ал. 2 ДОПК по нормативен път се предоставя материална компетентност по предмет и по степен, а с чл. 119, ал. 2 ДОПК се конкретизира персоналната компетентност, чрез определяне на процесуалното качество на органите в рамките на образуваното ревизионно производство. В мотивите е посочено, че двете норми се прилагат кумулативно, при съобразяване на съдържащите се в чл. 119, ал. 2 ДОПК условия. Съдът е стигнал до заключения, че компетентни по степен за издаването на ревизионния акт са органите по приходите по чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП, като единият е този, който е възложил ревизията, а другият е този, който е ръководил ревизията, но и двата органа трябва да са в приложното поле на чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП. Посочил е, че в този смисъл са и мотивите към т. 1 на Тълкувателно решение № 5/22.06.2015 г. по т. д. № 4/2014 г. на ОСС на ВАС. П. се е и на т. 1 от диспозитива на Тълкувателно решение № 2 от 14.05.1991 г. по гр. д. № 2/1991 г. на ОСГК на Върховния съд, съгласно която административен акт, издаден от некомпетентен по степен орган, е нищожен. Настоящата касационна инстанция намира за незаконосъобразни изводите на първоинстанционния съд. Същите са в противоречие с Тълкувателно решение № 5 от 13.12.2016 г. на Върховния административен съд - Общо събрание на Първа и Втора колегия по тълк. дело № 10 по описа за 2016 г., съгласно което ревизионен акт, който при приложимата след 1.01.2013 г. редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК е издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл. 118, ал. 2 ДОПК във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП, не е нищожен. Съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната власт. Предвид изложеното, ревизионният акт, който е бил оспорен пред първоинстанционния съд е валиден, тъй като е издаден от компетентни органи. Административният съд, излагайки мотиви за нищожност на ревизионния акт, е постановил неправилно решение, което на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК следва да бъде отменено, вкл. и в частта за разноските, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да разгледа делото по същество, като извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорения акт. Тъй като в решението си първостепенният съд е приел, че при наличието на констатирана нищожност на РА не следва да обсъжда други негови пороци, свързани с материалноправната му и процесуалноправната му законосъобразност, то липсата на изложени мотиви в тази насока е пречка след отмяната на решението касационната инстанция да се произнесе по съществото на спора като отмени или потвърди РА, каквито са заявените искания от страните, в т. ч. по направеното възражение за изтекла погасителна давност от ответника по касация. Що се отнася до валидността на електронните подписи на РД и РА информацията за наличните удостоверения е публично достъпна на сайта на InfoNotary и съгласно чл. 155 ГПК вр. § 2 ДР ДОПК съдът може да се позова на нея, след като съобщи това на страните. На основание чл. 226, ал. 3 АПК вр. § 2 ДР ДОПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за производството пред настоящия съдебен състав на ВАС, първо отделение. С оглед на гореизложеното Върховният административен съд, първо отделение