Решение № 64 от 19.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3346/2016 г.

Решение № 64 от 19.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3346/2016 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по чл. 290 ГПК. Постъпила е касационна жалба от В. Х. Х., Ю. К. Б., Х. К. С., Ж. М. Б., Г. З. И., М. З. Д. и Ц. Г. С. срещу решение № 1742 от 28.03.2016 г. по гр. д. № 1058/2015 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено основното решение по гр. д. № 681/2014 г. на Благоевградския районен съд в обжалваната му част, с която съдът се е произнесъл по последицата на чл. 537, ал. 2 ГПК, както и решението на първата инстанция по чл. 247 ГПК /неправилно квалифицирано от съда по чл. 250 ГПК/, с което районният съд е отказал да отмени нотариалния акт на ответниците за по-голяма площ от 28 кв. м. Жалбоподателите поддържат, че решението по предявените искове по чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 108 ЗС не съответства на решението по последицата на чл. 537, ал. 2 ГПК, тъй като нотариалният акт на ответниците е отменен за по-малка площ от тази, която следва от уважените искове за собственост. Искат отмяна на въззивното решение и постановяване на друго, с което нотариалният акт на ответниците да бъде отменен общо за площ от 1270 кв. м, вместо само за 28 кв. м, като им бъдат присъдени и разноските за двете инстанции. Ответниците в производството Б. А. П. и Л. Г. П. оспорват жалбата. Считат, че тя е неоснователна. Позовават се на обстоятелството, че са осъдени на основание чл. 108 ЗС да предадат владението само върху 28 кв. м от спорния имот и в съответствие с това нотариалният им акт е бил отменен само за тези 28 кв. м. Считат, че останалата площ до 1270 кв. м не е била предмет на правния спор по делото, затова съдът не може да прилага последицата на чл. 537, ал. 2 ГПК по отношение на нея. С определение № 22 от 10.01.2017 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния въпрос: при уважен иск за собственост за каква част следва да бъде отменен констативният нотариален акт на ответниците - за действително засегнатата с нотариалния акт площ от имота на ищците или само за реалната част, която се ревандикира. Въпросът е поставен с оглед особеностите на конкретното дело, при което съдът е признал правото на собственост на ищците за имот с площ от 7560 кв. м и е осъдил ответниците да предадат на основание чл. 108 ЗС владението само на 28 кв. м от него. По поставения въпрос настоящият състав приема следното: Отмяната на констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК /аналогичен на чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.)/ е правна последица от уважен срещу титуляра по този нотариален акт иск за собственост на същия имот. Оттук следва и изискването за съответствие между признатото право на собственост на ищеца и отмяната на нотариалния акт на ответника, като тази отмяна трябва да засяга само онази част от спорния имот, за която с решението по иска за собственост са признати права на ищеца. Тези изводи следват както от приетото в ТР № 3/29.11.2012 г. по тълк. д. № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС и ТР № 178 от 30.06.1986 г. по гр. д. № 185/1985 г. на ОСГК на ВС, така и от решение № 326/14.12.2011 г. по гр. д. № 1580/2010 г. на ВКС, II ГО и решение № 23 от 02.02.2011 г. по гр. д. № 316/2010 г. на ВКС, II ГО, в които нотариалните актове на ответниците са отменени за части, съответстващи на признатото право на собственост на ищците. Когато съдът уважи иск за собственост на един имот, а отмени нотариалния акт на ответника по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК за по-малка площ от тази, за която е признал права на ищеца, е налице очевидна фактическа грешка, която може да бъде отстранена по реда на чл. 247 ГПК. Обжалваното в настоящото производство въззивно решение следва да бъде приведено в съответствие с посочената по-горе практика на ВС и ВКС, тъй като в случая е налице несъответствие между признатото право на собственост на ищците и площта, за която е отменен констативният нотариален акт на ответниците. По съществото на касационната жалба: Спорът между страните по настоящото дело е предизвикан от снабдяването на ответниците Б. А. П. и Л. Г. П. с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка за имот 220003 с площ от 2143 кв. м, находящ се в землището на [населено място], [община], местността "К." - нот. акт № 21, т. I, рег. № 1203, дело № 21/2005 г. Посоченият в този нотариален акт имот № 220003 застъпва два имота на ищците - имот № 024004 с площ от 2152 кв. м и имот № 022001 с площ от 7560 кв. м. Застъпването по отношение на първия имот е за площ от 656 кв. м, а за втория - за 1270 кв. м. С влязло в сила решение по предходно дело - решение № 9445 от 20.12.2013 г. по гр. д. № 2234/2012 г. на Благоевградския районен съд е бил уважен предявеният иск на В. Х., Ю. Б., Х. С., Ж. Б., Г. И., М. Д. и Ц. С. срещу Б. П. и Л. П. - признато е правото на собственост на ищците върху имот № 024004 и ответниците са осъдени да предадат владението върху онези 656 кв. м от него, които се застъпват с имота по нотариалния акт на ответниците - № 220003, като този нотариален акт е отменен за същите 656 кв. м. Диспозитивът по чл. 537, ал. 2 ГПК гласи, че нотариалният акт се отменя за площта над 1487 кв. м /2143 кв. м - 656 кв. м/. С основното решение на първоинстанционния съд по настоящото дело е признато за установено по отношение на ответниците Б. П. и Л. П., че ищците са собственици на имот № 022001 с площ от 7560 кв. м, като ответниците са осъдени да предадат владението само на 28 кв. м от този имот, които те владеят реално. Липсва осъдителен диспозитив за останалата площ, за която има застъпване с имота на ответниците, тъй като те не владеят реално тази площ. Нотариалният акт на ответниците е отменен само за площ от 28 кв. м, като изричният диспозитив по чл. 537, ал. 2 ГПК е, че нотариалният акт се отменя за площта над 1459 кв. м /1487 - 28/. С решението на районния съд по чл. 247 ГПК /неправилно квалифицирано по чл. 250 ГПК/ искането на ищците за отмяна на нотариалния акт на ответниците за цялата площ от 1270 кв. м, която застъпва имот № 022001, е отхвърлено. Съдът е приел, че вече е формирал воля в каква част следва да се отмени нотариалният акт на ответниците и тази воля съответства на признатите права на ищците. Решението на първоинстанционния съд по спора за собственост е влязло в сила като необжалвано. Въззивна жалба срещу него е подадена само в частта по чл. 537, ал. 2 ГПК. Обжалвано е и решението по чл. 247 ГПК. Мотивите на жалбоподателите са, че нотариалният акт на ответниците следва да бъде отменен изцяло за площта от 1270 кв. м, която се застъпва с техния имот № 022001, за който съдът е признал правото им на собственост. С атакуваното пред ВКС решение № 1742 от 28.03.2016 г. по гр. д. № 1058/2015 г. на Благоевградския окръжен съд са потвърдени и двете решения на първата инстанция в обжалваната част по чл. 537, ал. 2 ГПК. Въззивният съд е приел, че предмет на делото са само онези 28 кв. м, за които съдът е постановил осъдителен диспозитив по чл. 108 ЗС, макар предмет на защита да е правото на собственост на ищците върху целият имот с площ от 7560 кв. м. Затова нотариалният акт на ответниците правилно е отменен само за 28 кв. м. Решението е неправилно. Въззивният съд неправилно е определил предмета на делото и по тази причина като резултат е възникнало несъответствие между решението по предявените искове по чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 108 ЗС от една страна и последицата по чл. 537, ал. 2 ГПК от друга. Първоначално предявеният иск за собственост е бил само установителен. Ищците са заявили твърдения, че въз основа на реституция по ЗСПЗЗ са собственици на имот № 022001, целият с площ от 7560 кв. м. Искали са съдът да признае това тяхно право по отношение на ответниците, тъй като имот № 220003, за който ответниците се легитимират като собственици с нотариален акт по обстоятелствена проверка, застъпва собствения им имот, като припокриването е с площ от 1268 кв. м. Ищците са оспорили правото на собственост на ответниците, като са се позовали на забраната да се придобива по давност имот, подлежащ на реституция. С молба от 24.03.2015 г. ищците са поискали от съда да допусне изменение на предявения иск, като бъде признато правото им на собственост върху целия имот № 022001 с площ от 7560 кв. м и ответниците бъдат осъдени да предадат на основание чл. 108 ЗС владението върху 28 кв. м, които попадат в рамките на заградения от тях имот. Районният съд е допуснал това изменение на иска, а с решението си е постановил съответен диспозитив: признал е правото на собственост на ищците върху целия имот и е осъдил ответниците да предадат владението върху 28 кв. м от него. При тези данни следва да се приеме, че предмет на делото е целият имот на ищците с площ от 7650 кв. м, за който съдът е признал с диспозитива на решението си правото им на собственост. Изменението на иска касае само онези 28 кв. м, които реално се владеят от ответниците и само в тази част има преминаване от установителен към осъдителен иск, а за останалата площ установителният иск се запазва. Това изрично се потвърждава и от изявленията на пълномощника на ищците в съдебно заседание на 18.03.2015 г. Ако предмет на делото са били само спорните 28 кв. м, петитумът на предявения иск и съответно - диспозитивът на съдебното решение щяха да бъдат с друго съдържание - щеше да бъде признато право на собственост на ищците само върху 28 кв. м, представляващи част от техния имот № 022001, докато в случая е признато правото им на собственост върху целия имот. Затова, в съответствие с този диспозитив, съдът дължи съответен диспозитив по чл. 537, ал. 2 ГПК, с който нотариалният акт на ответниците бъде отменен за цялата площ, за която имотът на ответниците се припокрива с процесния имот на ищците. Съгласно основното заключение на вещото лице по настоящото дело и приложената към него скица на стр. 127 от първоинстанционното производство, припокриването между имота на ищците № 022001 и имота по нотариалния акт на ответниците № 220003 е 1270 кв. м. Налице е съответствие между това заключение и скицата на имот № 220003, приложена по нотариалното дело, по което е издаден нотариалният акт за собственост на ответниците. След като с влязло в сила решение е отречено правото на собственост на ответниците върху въпросните 1270 кв. м, съдът дължи съответен диспозитив по чл. 537, ал. 2 ГПК. Произнасянето на съда по чл. 537, ал. 2 ГПК не следва да се свързва с допълнителното заключение на вещото лице и скицата към него на стр. 216 от първоинстанционното производство. В тази скица имотът на ответниците № 22003 е нанесен не според местоположението му по документ за собственост, т. е. местоположението се разминава със скицата по нотариалното дело, приложена на стр. 66 от първоинстанционното производство. Вещото лице в допълнителното заключение е означило като имот № 220003 реално оградения от ответниците имот, който е северно от имота по скицата към техния нотариален акт. Според това заключение застъпването с имота на ищците е само 28 кв. м, за колкото е уважен и ревандикационният иск. Нотариалният акт на ответниците обаче е за имота, означен на скицата на стр. 66 и съответно - на стр. 127 от първоинстанционното производство, при което застъпването с имота на ищците е 1270 кв. м. Затова именно за тази площ - 1270 кв. м нотариалният акт на ответниците следва да бъде отменен, в съответствие с влязлото в сила решение по иска за собственост. Това налага отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, в съответствие с приетото от настоящата инстанция. Предвид изхода на делото, на жалбоподателката В. Х. следва да бъдат присъдени разноските за въззивната и касационната инстанция - 450 лв. за въззивния и 1285 лв. за касационния съд или общо 1735 лв. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,