Решение № 1090 от 31.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6815/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика ( ОДОП ) София при ЦУ на НАП, подадена чрез пълномощника юрк. Т. Попова, срещу Решение 3065/09.05.2023 г., постановено по адм. дело 8800/2021 г. по описа на Административен съд София-град, с което по жалба на Рив Комерс София ЕООД е отменен Ревизионен акт (РА) Р-22002220005988-091-001/18.05.2021 г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение 1156/30.07.2021 г. на Директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че на ревизираното дружество не се следва право на данъчен кредит, тъй като изпълнението на стоките и услугите по спорната фактура е превъзлагано чрез множество свързани лица, при положение че самото то разполага с ресурс за изпълнение на доставките, което не е съобразено от съда. Отделно сочи липсата на плащане по веригата между отделните дружества, сочени за доставчици. Изтъква несъответствия между представените доказателства, пренебрегнати от решаващата инстанция. Моли за отмяна на атакуваното решение и за постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата против ревизионния акт. Ответникът Рив Комерс София ЕООД, чрез пълномощника адв. К. Танева, в подаден писмен отговор, оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, настоящият тричленен състав съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд София-град е бил РА Р-22002220005988-091-001/18.05.2021 г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение 1156/30.07.2021 г. на Директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който по отношение на Рив Комерс София ЕООД са установени задължения по ЗДДС за данъчен период м. 11.2019 г. в размер на 9 130,00 лв. главница и 1 316,35 лв. лихви. Установеното задължение е в резултат на отказано право на данъчен кредит по фактура 5900010079/05.11.2019 г., издадена от Юнион Партс ЕООД с предмет: 1. Доставка на знамена, стойки за знамена и гербове по договор; 2. Консултантски услуги за подготовка на оферти по ЗОП; 3. Ремонт на автомобил втора употреба Huindai starex H-1; 4. Ремонт на автомобил втора употреба Huindai starex H-1 по договор от 15.08.2019 година. Приходните органи са констатирали, че соченият за пряк доставчик на стоките и услугите не е разполагал с нает персонал. Предходен доставчик на стоките и услугите по позиции 1, 2 и 4 е Ауто Авангард 25 ЕООД, а по позиция 3 Рос Инвест 1 ЕООД. Управителят на Ауто Авангард 25 ЕООД, на свой ред, е посочил, че също е използвал подизпълнител - Рос Инвест 1 ЕООД. Ауто Авангард 25 ЕООД не разполага с нает персонал. Като лице, извършило ремонтните услуги на автомобилите е посочено Д. Добрев на длъжност заварчик, който към момента е бил нает едновременно в Рос Инвест 1 ЕООД и в Рив Комерс София ЕООД. Същото се отнася и за другите двама служители на Рос Инвест 1 ЕООД, заемащи позиции офис мениджър и юрисконсулт. Констатирано е също, че Рос Инвест 1 ЕООД и в Рив Комерс София ЕООД имат един и същ управител. След анализ на информационните масиви на НАП е прието, че сочените за доставчици не са разполагали с процесните стоки, нито с ресурс да осъществят фактурираните услуги, поради което на дружеството е отказано право на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС. По време на съдебната фаза на процеса е допусната съдебно-икономическа експертиза, кредитирана от съда и неоспорена от страните. Заключението на вещото лице е за редовно водено счетоводство както на ревизираното лице, така и на предходните доставчици и за липса на разплащане във връзка със спорните доставки. При съобразяване с установената фактическа обстановка, след извършена съдебна проверка съгласно изискването на чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 2 от ДОПК, административният съд е достигнал до извод за материална незаконосъобразност на ревизионния акт. Преценено е, че реалността на доставките е доказана, като за закупените стойки и знамена по делото е приложен договор между Юнион Партс ЕООД и ревизираното дружество, както и приемо-предавателен протокол. По отношение на фактурираните услуги за консултантски услуги, за да приеме реалността им, съдът е обсъдил представеният по делото договор и приемо-предавателният протокол. Относно позиции 3 и 4 от спорната фактура, обективиращи ремонтни услуги на лек автомобил, съдът е обсъдил приложените по делото договор и 2 броя приемо-предавателни протокола и въз основа на тях е приел, че услугите са реално доставени. Решението е валидно и допустимо, но неправилно, респ. касационната жалба е основателна. Реалността на доставката е предпоставка за възникване и упражняване на правото на данъчен кредит съгласно тълкуването на чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, в каквато насока са също изискванията на правото на ЕС, съдържащи се в Директива 2006/112/ЕО. Също така е необходимо доставката да бъде извършена именно от посочения в данъчния документ доставчик. Получателят на доставката, от своя страна, е този, който следва да докаже нейната реалност с всички допустими доказателства и доказателствени средства. Следователно, по силата на чл. 170, ал. 1 от АПК вр. §2 от ДР на ДОПК, доказателствената тежест е на оспорващия, който трябва по несъмнен начин да установи, че издадените от доставчиците му фактури обективират действителни стопански операции. С оглед това той следва да притежава и всички необходими документи за получаване на заявените стоки или извършени услуги, след като именно от реалността на тези сделки черпи права за претендираното право на приспадане на данъчен кредит. Притежаването на данъчен документ фактура, макар и съдържащ изискуемите реквизити съгласно чл. 114 от ЗДДС, както и осчетоводяването и включването му в ДДС дневниците за периода, не е достатъчно в случая, за да възникне и да бъде надлежно упражнено правото на данъчен кредит. С оглед съвкупната преценка на относимите факти и обстоятелства по настоящото дело, основателни се явяват възраженията на касатора, че реалността на спорните доставки на стоки и услуги е останала недоказана. На първо място, съдът е игнорирал факта, че соченият за пряк доставчик Юнион Партс ЕООД, който не разполага с кадрова обезпеченост, е превъзложил изпълнението на доставките за позиции 1, 2 и 4 от спорната фактура на Ауто Авангард 25 ЕООД, който също не разполага с нает персонал. На свой ред Ауто Авангард 25 ЕООД е посочил за доставчик Рос Инвест 1 ЕООД, което дружество е предходен доставчик на Юнион Партс ЕООД във връзка с изпълнение на услугата по т. 3 от фактурата. Принципно използването на подизпълнител не обосновава извод за липса на реалност, но в обсъждания казук е видно, че управителят на Рос Инвест 1 ЕООД е управител и на ревизираното дружество, като към момента на доставките и двете дружества са разполагали с едни и същи три броя лица, наети на трудов договор, за което касаторът е ангажирал доказателства. Липсва икономическа, а и житейска логика, изпълнението на спорните доставки да бъде възлагано на други дружества, като в крайна сметка соченият за фактически изпълнител да разполага със същия кадрови ресурс като ревизирания субект. Второ, макар да не е част от фактическия състав на правото на данъчен кредит, не може да бъде игнорирана и липсата на разплащане както между ревизираното дружество и прекия доставчик, така и между него и сочените за подизпълнители дружества. Съвкупната преценка на посочените обстоятелства, налага извод, че се касае единствено за документално оформление на стопанските операции, но не и за действителното извършване на доставките. Наличието на договори и приемо-предавателни протоколи и счетоводното им отразяване не е в състояние да промени този извод, противно на постановеното от съда. В заключение може да се посочи, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, същото трябва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отхвърли жалбата против процесния ревизионен акт. Разноски: При този резултат по спора и заявена претенция, в полза на касатора се следват разноски за две съдебни инстанции. Материалният интерес по спора възлиза на 10 446,35 лв., като на основание чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения дължимият размер е 1 340,17 лв. за всяка от съдебните инстанции и 83,57 лв. за държавна такса за касационно оспорване. Общият размер на разноските възлиза на 2 763,91 лева. Водим от гореизложеното и в този смисъл и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ във вр. с чл. 222, ал. 1, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,