Решение № 7378 от 17.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3861/2021 г.

ВАСIII отделение17.06.2021 г.докладчик т Панайот Генков

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 238/14.01.2021 г., постановено по адм. дело № 5586/2020 г. на Административен съд – София-град. ОСЪЖДА Електроразпределение ЮГ ЕАД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление; гр. Пловдив, ул. "Христо Г. Данов" № 37 да заплати на Комисия за енергийно и водно регулиране гр. София, ул. "Княз Дондуков" № 8-10, сумата от 200 (двеста) лева юрисконсултско възнаграждение пред настоящата съдебна инстанция. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 7378 от 17.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3861/2021 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Електроразпределение ЮГ" ЕАД, със седалище гр. Пловдив чрез процесуалния си представител, юрк. Р., против решение № 238/14.01.2021 г., постановено по адм. дело № 5586/2020 г. на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение Ж-344/21.05.2020 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, (КЕВР) и е осъдено да заплати направените по делото разноски. Излагат се подробни доводи за неправилност на съдебното решение с твърдение за нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на ново решение по съществото на спора, с което да бъде отменен оспорения административен акт на КЕВР. Претендира присъждане на направените разноски и пред двете съдебни инстанции. Ответникът – Комисията за енергийно и водно регулиране, в представени по делото писмени бележки, чрез пълномощника си юрк. Н. изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли съдебното решение като правилно да бъде оставено в сила. Претендират юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – "Финес 2" ЕООД със седалище гр. Димитровград не взима становище по касационната жалба и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че решението е правилно и не подлежи на касационна отмяна. Върховният административен съд, трето отделение, като съобрази чл. 218 и сл. от АПК, преценява следното: Касационната жалба е допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд – София-град е било образувано по жалба на "Електроразпределение ЮГ" ЕАД срещу Решение № Ж-344/21.05.2020 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което са дадени на дружеството задължителни указания да издаде становище с посочени условия за присъединяване съгласно Наредба № 6, Глава пета, Раздел ІІ "Присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници по реда на чл. 24, т. 1 ЗЕВИ", отговарящо на нормативните изисквания на чл. 27 от ЗЕВИ на "Финес 2" ЕООД за присъединяване на ФЕЦ 30 kWp, предвидена за изграждане по чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ в УПИ VI-63, кв. 5, с. Добрич, общ. Димитровград, обл. Хасково, за която присъединяването е отказано със Становище № 4410651/23.03.2020 г. от "Електроразпределение Юг" ЕАД и в 7-дневен срок след приключване на дейностите по т. 1 "Електроразпределение Юг" ЕАД да предостави на КЕВР доказателства за изпълнението им. С обжалваното съдебно решение административният съд е отхвърлил жалбата срещу процесния акт на КЕВР. За да постанови този резултат от фактическа страна съдът е установил, че "Финес 2" ЕООД, чрез управителя, на 28.02.2020 г. е подадено заявление до "Електроразпределение Юг" ЕАД за проучване на условията и начина на присъединяване на ФЕЦ 30 kWp в УПИ VI-63, кв. 5, с. Добрич, общ. Димитровград, обл. Хасково при условията на чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ. Заявеният срок за въвеждане в експлоатация на ФЕЦ е 30.09.2020 г. Във връзка с така подаденото заявление и след направени проучвания и изчисления, от "Електроразпределение Юг" ЕАД е издадено Становище № 4410651/23.03.2020 г., с което е направен отказ, поради изчерпан капацитет за присъединяване на генераторни мощности към въздушен електропровод (ВЛ) 20 kV "Добрич". От електроразпределителното дружество е посочено, че в следващите две години не се очаква промяна на ситуацията. Във връзка с така издаденото становище, от "Финес 2" ЕООД, до КЕВР е подадена жалба, чрез "Електроразпределение Юг" ЕАД, постъпила в Комисията с вх. № Е-13-262-48/03.04.2020 г. На основание чл. 143 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в Енергетиката жалбата е препратена с изх. № 2736/31.03.2020 г. от "Електроразпределение Юг" ЕАД до КЕВР, ведно със становището на дружеството. В отговор на жалбата е прието Решение № Ж-344/21.05.2020 г. на КЕВР. Установено по делото е, че в процесното решение административният орган е приел, че по същество издаденият от дружеството документ представлява отказ от изпълнение на лицензионни и законови задължения на оператора на електроразпределителната мрежа. Изложено е, че от "Електроразпределение Юг" ЕАД не са изпълнени изискванията на чл. 91, ал. 1 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи като не са определени условията и не е представено писмено становище за присъединяване на лицето, подало искане за проучване, в срок до 14 дни от датата на постъпване на искането. Според Комисията, производството е неправомерно прекратено и не са спазени сроковете по процедурата, посочени в Раздел II на Наредба № 6 след получаване на заявлението за проучването на условията за присъединяване на ФЕЦ, предвидена за изграждане по чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ. По делото от административния съд е изслушано и прието заключение на съдебнотехническа експертиза. От нея съдът установил, че към момента на изготвяне на заключението общата присъединена генераторна мощност от ВЕИ към ВЛ 20 kV "Добрич" е 982 kW. Работното напрежение в п/ст "Добрич" е в диапазона от 20, 2 kV до 20, 9 kV. Изчисления и техническите, и експлоатационни възможности на съоръженията в подстанцията, и техническите характеристики на разпределителната мрежа и присъединените към нея клиенти на "Електроразпределение Юг" ЕАД показват, че капацитетът на извода има резерв, но при присъединяване на нова ФЕЦ той ще надхвърли допустимите стойности на ниво Средно напрежение, но ще остане допустимо на ниво Ниско напрежение. В случай, че бъде изградена ФЕЦ, така както е предписала КЕВР, ще се нарушат изискванията за качеството на електрическата енергия на Средно напрежение, но не и на Ниско напрежение (допустимо отклонение на напрежението по БДС), доставяна до вече присъединени към мрежата обекти на клиенти и производители в района на с. Добрич, захранвано от ВЛ 20 kV "Добрич" от п/ст 110/20 kV "Димитровград". Въз основа на така установеното административният съд приел, че оспореното решение на КЕВР е законосъобразно на всички основания по чл. 146 от АПК. След направен подробен анализ на приложимите разпоредби на ЗЕВИ и на Наредба № 6/24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическата към преносната или към разпределителните електрически мрежи (Наредба № 6) съдът приел, че в случая от "Електроразпределение ЮГ" ЕАД не са спазени задължителните етапи на процедурата по чл. 88, ал. 3-6 от Наредба № 6 и лицето подало заявлението е лишено от възможността да обоснове и докаже, че отговаря на изискванията на чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ. Обосновал се е, че в случая операторът на мрежата не е поискал от лицето допълнителна информация, а директно е постъпил към прекратяване на процедурата. На следващо място съдът, позовавайки се на допусната по делото СТЕ и на разпоредбата на т. 3, 1, 7 и 3.4.1 от Лицензия № Л-140-07/13.08.2004 г. притежавана от "Електроразпределение ЮГ" ЕАД приел, че отказът на оператора за присъединяване на ФЕЦ към електроразпределителната мрежа, представлява нарушаване на изискването за равнопоставеност по т. 3.4.1 от лицензията, тъй като лицето, което заявява присъединяване е поставено в неравностойно положение спрямо предходни заявители, само защото заявлението му е подадено след техните. По тези съображения съдът е приел жалбата срещу оспорения акт на КЕВР за неоснователна, като е присъдил и сторените в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Решението е правилно. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, смята, че след обсъждане на всички представени доказателства поотделно и тяхната съвкупност първоинстанционният съд е постановил обосновано и правилно решение, което не страда от посочените пороци в касационната жалба. Съобразно разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ), в правомощието на КЕВР е да разглежда подадени жалби от клиенти срещу лицензианти, като при нужда осъществява контрол за спазване на условията по издадените лицензии и съответствието на извършените лицензионни дейности, с предвидените в тях условия. В случая с процесното решение това изискване на посочената разпоредба от ЗЕ е спазено от административния орган. Административният акт е издаден на основание чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал. 7 от Закона за енергетиката, във връзка с чл. 147, ал. 2 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката и чл. 6, т. 4 от Закона за енергията от възобновяеми източници. Правилен е и изводът на съда за законосъобразност на оспореното решение на регулаторния орган. Осигуряването на достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежа е задължение на енергийните предприятия, лицензирани за осъществяване на съответната дейност, което те са длъжни да изпълнят по отношение на всеки един производител и обект за производство, които отговорят на предвидените в закона условия. Изискванията към обектите и производителите са нормативно установени и лицензиантите не могат да поставят други допълнителни изисквания или да извършват друга преценка извън тази относно спазването на нормативните изисквания. От съдържанието на оспорвания съдебен акт се установява, че същият изчерпателно отразява релевантните факти и обстоятелства и е мотивиран, което осигурява възможност на страните и контролиращата съдебна инстанция да установят механизма на формиране на правните изводи. В обжалвания акт административният съд е посочил точно правните си изводи, които се споделят напълно от настоящата касационна инстанция. Оплакванията на "Електроразпределение Юг" ЕАД изложени в касационната жалба са неоснователни, и в противоречие с фактическата обстановка по делото. Същите не са съобразени и със събраните по делото доказателства, а именно с кредитираните от решаващия съд изводи от допуснатата и неоспорвана от страните по делото съдебно-техническа експертиза. Безспорно установено по делото е, че в случая от "Електроразпределение ЮГ" ЕАД не се спазени задължителните етапи на процедурата по чл. 88, ал. 3-6 от Наредба № 6 и лицето, подало заявлението, е лишено от възможността да обоснове и докаже, че отговаря на изискванията на чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ. Обосновано съдът е заключил, че при това положение, че касаторът не е спазил разпоредбите на чл. 88 и прекратяването на процедурата съставлява неизпълнение на неговото лицензионно и законово задължение да се произнесе по един от предвидените в чл. 90 и чл. 91 от Наредба № 6 начини, като мотивирано откаже присъединяването или предостави писмено становище с условията за присъединяване. Правилно съдът е приел, че предвид задължението на "Електроразпределение ЮГ" ЕАД по т. 3.1.7 от лицензията, изложената от оператора причина е следствия от неизпълнение на задължението да развива мрежата. Изложените в тази връзка аргументи от административния съд се споделя напълно от настоящия касационен състав на Върховния административен съд, поради което не е необходимо да бъде приповтаряно. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати релевираните нарушения, които да съставляват основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. При този изход на спора искането на ответника КЕВР за присъждане на разноски пред настоящата съдебна инстанция се явява основателно, като касаторът следва да се осъди да заплати сумата от 200 лева юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,

Цитирани разпоредби

1