Решение № 9575 от 10.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6924/2025 г.

Производство по чл.208 и следващи от Административно-процесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс(ДОПК). Образувано по касационна жалба на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), чрез процесуален представител, против Решение 16116 от 12.05.2025 г. на Административен съд София град (АССГ) по адм. д. 266 по описа за 2025 г., с което по жалба на РОБО ТРЕЙДИНГ ЕООД, ЕИК 206734056, е отменен Ревизионен акт (РА) Р-22221424000448-091-001 от 10.09.2024 г. на органи по приходите при ТД на НАП - София, изменен с Решение 1554 от 29.11.2024 г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ДОДОП) София, относно установени задължения по ЗДДС за м.май 2023 г. в размер на 7 745,00 лв. главница, ведно с лихви за забава в размер на 1309,74 лв., или общо в размер на 9 054,74 лв. и НАП е осъдена да заплати разноски. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост. Необосновано съдът приел, че е доказана реалността на доставките на хокейна екипировка и мобилни устройства от висок ценови клас. Неправилно съдът приел, че липсата на аналитично отразяване на процесната сделка в счетоводството на ревизираното дружество няма значение. Съдът не отчел липсата на търговска логика РЛ да придобие предмета на доставките от свързано с него лице Май Линк ЕООД вместо направо от британския вносител (предходен доставчик), чийто оторизиран продавач с магазин е именно ревизираното дружество. Съдът игнорирал въпросите, свързани с плащане на процесната фактура късното плащане повече от година след издаването на фактурата и липсата на посочено основание за плащането. Всички тези установявания, заедно с безспорната свързаност на прекия доставчик и ревизираното лице, според касатора, обосновават направения от приходните органи извод, че в случая не става дума за реални търговски отношения, а за съставяне на документи с единствената цел неправомерно ползване на данъчен кредит. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба РОБО ТРЕЙДИНГ ЕООД, чрез адв. Б.Велев, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Съдебното решение е правилно, защото пред съда са доказани всички материално-правни и формални предпоставки за правото на приспадане на платения данък по процесната фактура. Предметът на фактурата е установен като наличен при ревизирания получател и част от него доказано е използван за последващи облагаеми доставки. Не са доказани обективни данни за наличие на данъчна измама, както поддържат приходните органи. Иска се оставяне в сила на съдебното решение и присъждане на разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл.218 и чл.220 АПК, намира жалбата процесуално допустима като подадена от легитимирана страна, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 АПК против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото й съобрази следното: Спорът пред първоинстанционния съд е бил относно законосъобразността на частта на РА, с която е отказано право на приспадане на платения ДДС по фактура 118/31.05.2023г., издадена от Май ЛинкЕООД, свързано с ревизираното лице дружество, с предмет : хокейна екипировка и мобилни апарати с данъчна основа общо 38 750лв. Установено е плащане по фактурата със 7 преводни нареждания от 2024г., дадени са обяснения , че прекият доставчик е придобил стоките от Marsablade Sales AB, Швеция. Приходните органи приемат, че поради безспорната свързаност на прекия доставчик и ревизираното лице; липсата на доказателства за счетоводно отразяване на придобиване на стоката от прекия доставчик и липса на доказателства за наличие на стоката при ревизирания и използването й за последващи облагаеми доставки, както и късното плащане със 7 нареждания, които не могат категорично да се свържат с процесната доставка, процесната фактура е издадена с единствената цел ревизираното лице да приспадне неправомерно данъчен кредит. Пред първоинстанционния съд без оспорване е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, съгласно което част от стоките, предмет на процесната фактура са налични в склада на ревизираното дружество, а останалите са продадени. За извършените продажби са представени фактури, издадени от ревизираното дружество. С неоспорено допълнително заключение на експертизата е установено проследяване на движението на стоката по процесната фактура от Marsablade Sales AB, Швеция през Май ЛинкЕООД до ревизираното дружество, което продава част от стоката с представени по делото фактури. Вещото лице е заявило, че липсва аналитична счетоводна отчетност при ревизираното лице относно разпореждането със стоката, предмет на процесната фактура. За да отмени процесния отказ на право на приспадане първоинстанционният съд обосновано е приел, че процесната фактура отразява реално осъществено данъчно събитие. На основание на експертните заключения и представения приемо-предавателен протокол съдът е приел, че стоката, предмет на фактурата, е предадена на ревизирания получател като част от нея е налична в склада на получателя, а останалата е предмет на последващи облагаеми доставки; установено е придобиването на стоката от прекия доставчик по фактура на посоченото по-горе шведско дружество, както и плащането на тази доставка и осчетоводяването й при доставчика. Настоящият състав на касационната инстанция споделя решаващия извод на първоинстанционния съд, че само липсата на аналитично счетоводство при ревизираното лице относно движението на процесните стоки не е достатъчно за обоснован извод за липса на реална доставка, при съвкупната преценка на този факт с останалите, установени по делото. Обстоятелството, че процесната доставка е между свързани лица също не може, само по себе си, да обоснове направения от приходните органи фактически извод. Напълно се споделят изводите на първоинстанционния съд, че свързаността на лицата може да е индиция за симулативни сделки между тях, но това следва да е установено с достатъчно доказателства, които да сочат на обективни данни, че фактурата е издадена с единствената цел неправомерно ползване на данъчен кредит. Последното е тежест на доказване на приходните органи и за тяхна сметка е посочената доказателствена липса. Не са основателни касационните оплаквания за игнориране от страна на решаващия съд на късното плащане по процесната фактура и липсата на основание за него в представените платежни нареждания. Съдебната практика отдавна непротиворечиво е приела, че плащането по облагаеми доставки е само косвено и в никакъв случай решаващо доказателства дали доставките са реални. Що се отнася до съображенията, че ревизираното лице можело да придобие стоката директно от предходния доставчик, те са в нарушение на принципа на свободата на договаряне, щом не е доказано, че свързаният с ревизираното дружество посредник по веригата участва в нея единствено с цел получаване на данъчно предимство за ревизираното лице. Предвид изложеното, първоинстанционното решение не страда от пороците, обосновани в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Разноски на ответника не се дължат, защото в представения договор за правна защита и съдействие , наречен и списък за разноски, е вписано, че сумата за адвокатски хонорар за касационната инстанция е платена на 02.10.2025г. Поради това, не може да се приеме, че разноските са направени, за да бъдат присъдени. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение